TV
ЙОСИФ ЙОСИФОВ Галерия

ЙОСИФ ЙОСИФОВ

КОМПОЗИТОР МУЗИКАНТ

08-02-1911г./02-05-2001г.

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Йосиф Александров Йосифов /08.02.1911 - 02.05.2001/, по-известен като Йоско Йосифов е български оперен диригент и композитор, един от основателите на Старозагорската и на Варненската опера. Брат е на Илия Йосифов, тенор от 40-те и 50-те години на ХХ век, и е баща на композитора Александър Йосифов. Фигурира под псевдонима Йоско Йосифов в архивите на Варненската опера и върху издадените си авторски 3 плочи.

Йосиф Йосифов е роден в Казанлък през 1911 г. в музикално и артистично семейство. Родителите му са най-добрите самодейци в града. Той заедно с брат си Илия Йосифов изнася концерти в Казанлък и селата в района – Крън, Енина, Шипка. В дома им отсядат музиканти, които гастролират в града.

Отначало Йосифов се увлича по рисуването, но сетне го завладява музиката. От 7-годишна възраст Йосифов свири на пиано и флейта, в гимназията ръководи училищния оркестър и хор. Още от младежките си години започва да композира китки, увертюри и фантазии. От това време е детско-юношеската му оперета „Снежанка и седемте джуджета“, играна в Казанлък, Чирпан и Нова Загора.

През 1931 година постъпва в Теоретичния отдел на Държавната музикална академия, където негови преподаватели са проф. Добри Христов и проф. Панчо Владигеров. Като студент пише оперите „Биляна“ и „Цар Самуил“, както и други творби. Дипломира се през 1934 година и учителства за кратко.

През 1938 – 1939 година Йосифов ръководи софийския хор „Родна песен“. От 1939 до 1946 година работи като директор и музикален редактор на Радио Стара Загора и същевременно сътрудничи на местните оперни самодейци, градския симфоничен оркестър и мъжкия хор. През 1943 година под негово диригентство е поставена операта му „Биляна“. Йосифов съдейства за основаването на Старозагорската народна опера и от 1946 до 1948 година е неин главен диригент.

В периода 1948 – 1952 година Йосифов е диригент на Варненския държавен симфоничен оркестър и Варненската народна опера (днес Оперно-филхармонично дружество - Варна). От 1952 година е главен диригент, а от 1953 до 1956 година е директор на операта. Като диригент е осъществил над 1300 спектакъла. Тук той създава голяма част от най-значимите си творби, утвърждава се като оперен и симфоничен диригент, върши голяма и разнообразна обществена, музикално-възпитателна и педагогическа дейност. Избран е за депутат на трудещите се в Градския народен съвет. Ръководи хора на корабостроителите, помага на самодейни състави в града и окръга. Преоркестрира и записва студийно операта „Гергана“ на маестро Георги Атанасов (1958­ – 1959). С голям успех дирижира оперни спектакли в Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия.

Поставя на сцената голям брой оперни спектакли, измежду които:

„Гергана“ от Георги Атанасов,

„Княз Игор“ от Александър Бородин,

„Аида“, „Дон Карлос“, „Ернани“, „Риголето“, „Травиата“, „Трубадур“ от Джузепе Верди,

„Фауст“ от Шарл Гуно,

„Русалка“ от Александър Даргомижки,

„Отвличане от сарая“ от Волфганг Амадеус Моцарт,

„Хубавата Елена“ от Жак Офенбах,

„Мадам Бътърфлай“, „Тоска“ от Джакомо Пучини,

„Севилският бръснар“ от Джоакино Росини,

„Продадена невеста“ от Бедржих Сметана,

„Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев,

„Евгений Онегин“ от Пьотр Илич Чайковски.

Варненският период е много плодотворен. Там написва симфоничната поема „Тъжа“, ІІ, ІІІ, ІV симфония, Концерт за чело и оркестър, Концерт за фагот и оркестър, симфоничната поема „Септемврийци“, симфоничната сюита „Борба“, детската оперета „Кокочина“ и други.

Под диригентството на Йосифов симфоничният оркестър изпълнява предимно романтични творби, застъпени са и български класически произведения.

От 1971 г. Йоско Йосифов живее и твори в с. Тъжа, Старозагорско, близо до родния си град. Тук създава вдъхновени творби за своите съвременници. „Балканът за нас е роден баща“ – казва композиторът. В Тъжа се раждат симфонията „Балканът“, Втори концерт за виолончело, три юбилейни увертюри, песни за Радио София, 36 добруджански хора и танци, песен за Стара Загора и Казанлък, марш на футболистите от „Розова долина“ и много други.

През 1979 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. На 20 май 1986 г. тържествено е отбелязана неговата 75-годишнина в залата на Старозагорската опера, където му е връчен орден „Народна република България“ – І степен с поздравителен адрес от ръководителя на държавата Тодор Живков.[1]

Творчество

Освен като диригент, Йосифов се изявява и като композитор. Автор е на симфонични и музикално-сценични творби, инструментални концерти, камерно-инструментални и хорови произведения, песни, сюити.

Опери

„Биляна“, либрето: Г. Савчев, 1933 (Пловдив, 1942, самодейна опера);

„Цар Самуил“, либр. Емануил Попдимитров, 1942.

Детски оперети

„Снежанка и седемте джуджета“, 1929;

„Кокичета“, текст М. Чобанова, 1959.

Произведения за симфоничен оркестър

Симфония № 1 – ре минор, 1942;

Симфония № 2 – до мажор (1957, Държ. симф. оркестър – Варна);

Симфония № 3

Симфония № 4

Симфония № 5

Симфония № 6 – ла минор(1980, Държ. филхармония Варна – дир. Ив. Маринов)

Симфония № 7 „Балканът“ (т. Димитър Точев)- 1985

Симфония № 8

Симфония № 9

Симфонична поема „Тъжа“, 1949 (1950, Държ. симф. оркестър – Варна);

Юбилейна увертюра „Девети септември“ (1959, държ. симф. оркестър – Варна);

Увертюра за симфоничен оркестър (1967 г., Варненски симф. орк., дир. Ем. Главанаков)

Симфонични танци № 1, 2, 3 – 1940, № 4, 5, 6 – 1947 (1948, Държ. симф. оркестър – Варна).

Произведения за инструмент и оркестър

Концерт за виолончело с оркестър (1950, Държ. симф. оркестър – Варна);

Концерт за фагот и оркестър (1959, Държ. симф. оркестър – Варна).

Концерт за кларинет и оркестър (1977, Симф. орк. на БНР, дир. Васил Стефанов)

Произведения за камерен ансамбъл

3 струнни квартета 1 – 1942, 11 – 1943, III.

Други

„Кантата за Добруджа“, текст Л. Владков, 1951.

Кантата за военноморския флот, текст: Емил Розин и Усин Керим (1964 г.)

около 30 хорови песни, около 15 песни за солист и пиано

32 сюити от български народни песни.

два романса за цигулка и пиано – 1936, 1940.

Пролетна соната за цигулка и пиано (1944)


    Социални мрежи