Галерия
ВИОЛЕТА БАХЧЕВАНОВА
22-03-1935г./
Виолета Бахчеванова е българска актриса, която 33 години играе на сцената на Народния театър, носителка на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за изключителен творчески принос към българския театър“ (2013). Своите спомени събира в книгата "А театърът може без всеки от нас"
Родена е през 1935 г. Бащата на Виолета, макар и с икономическо образование, пее с Борис Христов в „Гусла“. Там е чут от Стефан Македонски, след което е поканен в Операта.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. със специалност „актьорско майсторство“ в класа на професор Филип Филипов.
След това започва да играе в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов, където за един сезон (1960/61) изиграва четири главни роли. Дебютът и в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов, която се представя 315 пъти, рекорд за най-долго играна главна роля в Народния театър. Пенсионирана е през 1995 г. Играе в постановки на Театър 199.
Омъжена е за Васил Стойчев (също актьор) на 17 април 1960 г., а кумове им стават поетът Найден Вълчев и актрисата Мария Долапчиева. Двамата имат пано с отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199, където активно играят.
Виолета има многобройни участия в Българското радио. Пее с Райна Кабаиванска в хора на девойките.
Двамата със съпруга си представят рецитали и поетични спектакли у нас и чужбина. През 1976 – 1977 г. е преподавателка във ВИТИЗ. Носителка на национални награди и отличия.
През 70-те години се занимава активно с дублаж на филми и сериали, измежду които „Великият диктатор“ (дублаж на БТ).
През 2001 г. излиза нейната книга „...А театърът може без всеки нас“.
През 2013 г. заедно с Васил Стойчев получават наградата Икар за „Изключителен творчески принос към българския театър“.
Нейни дъщери са Десислава Стойчева, Биляна Стойчева-Хорисян, нейн зет е Атанас Атанасов, а нейни внуци са Алиса Атанасова и Ясен Атанасов.
Признание и награди
- Заслужил артист (1970)
- Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Изключителен творчески принос към българския театър“, 2013.
Театрални роли
- „Барабанчица“ (Афанасий Сантински) – Нина Снизико
- „Винева градина“ (Антон Чехов) – Раневская
- „Иван Шишман“ (Камен Зидаров) – Мария Десислава
- „Казаларската царица“ (1971) (Иван Вазов) – Фотина
Телевизионен театър
- „Да отгледаш кукувица“ (1987) (Дико Фучеджиев)
- „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – слугинята Виргиния
- „Гнездото на глухаря“ (1987) (Виктор Розов)
- „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
- „Чичовци“ (1985) (Иван Вазов), мюзикъл
- „Царска милост“ (1984) (Камен Зидаров), 2 части
- „Рози за д-р Шомов“ (1984) (Драгомир Асенов)
- „Покана от Париж“ (1982)
- „Вестникар ли?“ (1982) (Иван Вазов), мюзикъл
- „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – г-жа Добрева
- „Федра“ (1982) (Жан Расин)
- „Иван Шишман“ (1981) (Камен Зидаров) – Теодора-Сара
- „Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров) 2 части
- „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
- „Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
- „Д-р“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Женитба“ (1977) (Николай Гогол)
- „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
- „Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров)
- „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу) - „Чревоугодието“
- „Кристалната пантофка“ (1965) (Тамара Габе)
Филмография
- 1990Под игото9България / УнгарияЮрданица (в 4 серии: 1,3,4,5)
- 1986Вик за помощдоведената майка на Георги
- 1983Ако те имамайката на Нели
- 1979Аберацио Иктус3
- 1979Фильо и Макензен3
- 1976Войници на свободата – (Солдаты свободы)4СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДРРоза Димитрова
- 1976Два диоптра далекогледствохазяйката
- 1969Село край заводИгна
- 1958ГолемановВена Големанова, дъщеря на Йовчо Големанов
- 1958Ребро адамово
