ВЕЛКО КЪНЕВ Галерия

ВЕЛКО КЪНЕВ

АРТИСТ

13-07-1948г./11-12-2011г.

ЗОДИЯ   ЛЪВ

Велко Христов Кънев е български театрален и филмов комедиен актьор.

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 до 1976 г. играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, след което играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в продължение на три сезона (1976 – 1979). От 1979 г. е член на трупата на Народен театър „Иван Вазов“.

Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев получава „Аскеер“ за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в комедийното телевизионно предаване Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народния театър с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога“. От 2010 г. е „Почетен гражданин на Сливен“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.

Член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.

Има две дъщери с имената Катерина и Марта от съпругата му Дора Кънева.

Умира на 11 декември 2011 година в София, на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване.

 

Награди и отличия

Заслужил артист (1982).

Народен артист (1987).

Орден „Кирил и Методий“ – I степен за заслугив областта на културата и изкуството (2008).

„Награда за актьорско майсторство“ за ролята на (д-р Кондов) в пиесата „Милионерът“ на национален преглед на Йовковата драматургия (1975).

„Втора награда за мъжка роля“ за ролята на (Матей-Нищото) от „Опит за летене“ на национален преглед на българската драма и театър (1979).

„Първа награда за актьорско майсторство“ на VII национален преглед (1983).

„Специална награда за филм“ за „Да обичаш на инат“ в лицето на режисьора Николай Волев (Варна, 1986).

„Наградата за мъжка роля“ на СБФД за ролята на (Радо) от филма „Да обичаш на инат“ (1986).

„Аскеер за водеща мъжка роля“ на (Кръстьо Никифоров) от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев (1994).

„Втора награда за пиеса“ за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ (Санкт Петербург, 2007).

Почетен гражданин на Сливен (2010).

 

Роли в театъра

Роли на сцената на Народен театър „Иван Вазов“

Д-р Кондов – „Милионерът“ от Й. Йовков

Матей Нищото – „Опит за летене“ от Й. Радичков

Михаил – „Последен срок“ от Вл. Распутин

Тихол Чушкаров – „Двубой“ от Ив. Вазов

Алексей – „Оптимистична трагедия“ от Вс. Вишневски

Джупунов – „Иван Кондарев“ от Е. Станев

Михалаки Алафрангата – „Под игото“ от Ив. Вазов

Сусо – „Януари“ от Й. Радичков

Павел – „Всяка есенна вечер“ от Ив. Пейчев

Александър Марков – „Празникът“ от Н. Хайтов

Скалозуб – „От ума си тегли“ от А. С. Грибоедов

Лопахин – „Вишнева градина“ от А. П. Чехов

Сганарел – „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер

Иванчо Йотата – „Чичовци“ от Ив. Вазов

Клавдий – „Хамлет“ от У. Шекспир

Сталин – „Бресткият мир“ от М. Шатров

Пиер Верховенски – „Бесове“ по Ф. М. Достоевски

Анастасий – „Сън“ от Ив. Радоев

Кралят – „Образ и подобие“ от Й. Радичков

Заседател № 10 – „Дванадесет разгневини мъже“ от Р. Роуз

Клов – „Краят на играта“ от С. Бекет

Дон Дъброу – „Американски бизон“ от Д. Мамет

Остап Бендер – „Великият комбинатор“ по И. Илф и Е. Петров

Креон – „Антигона“ от Софокъл

Кръстьо Никифоров – „Великденско вино“ от К. Илиев

Гоца Герасков – „Суматоха“ от Й. Радичков

Оберон – „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир

Иван Селямсъзът – „Чичовци“ от Ив. Вазов

Газ – „Кухненския асансьор“ от Х. Пинтър

Паскуале – „Призраци в Неапол“ от Е. де Филипо

Даскала – „Даскал“ от Ж. П. Допан

Макс Силвърман – „Гудбай, гудбай...“ от Х. Гарднър

Велко Кънев в „Дванадесет разгневени монолога“

ТВ Театър

„Игра с диаманти“ (1979) (Е Мане), 2 части – Светкавицата

 

Кариера като режисьор

Постановки като режисьор на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ 

„Дядо Коледа е боклук“ от Жозиан Баласко

„Омайна нощ“ от Жозиан Баласко

„Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко

През 2008 г. Велко Кънев поставя пиесата Благородният испанец на Съмърсет Моъм в театър Сълза и смях.

Филмография

2011 Миграцията на паламуда     отец Иван (издаден посмъртно)
2010 Още нещо за любовта     арменец, индустриалец (последен филм)
2010 Стъпки в пясъка     митничаря, чичо на Ненчо
2006 Приятелите ме наричат Чичо     Камен „Камбата“
2000 Хайка за вълци 6   поп Енчо
1998 Испанска муха     Джипси
1991 Онова нещо     Господин
1989 Мъже без мустаци 6   следователя Христо Шопов
1989 Под дъгата     краля
1988 Време разделно 2   великият везир
1988 Изложение      
1988 Съседката     Григор
1987 Само ти, сърце...     озвучил ролята на Лука
1987 Човек на паважа     Стоименов
1987 13-а годеница на принца     принц Перо, разбойникът
1987 Мечтатели     Спиро Гълъбчев
1987 Петък вечер     Митко Дечев, музикантът
1986 Васко да Гама от село Рупча 6    
1986 Да обичаш на инат     Радо Пешев
1985 Тази хубава зряла възраст      
1985 Константин Философ 2   александриеца Ангеларий
1985 Маневри на V етаж     Петър Петкин
1984 Нощем с белите коне 6   Илия, бащата на Сашо
1984 Зелените поля... (комедия)     Ортачки
1984 Стената     шофьорът Борчо
1983 Константин Философ 6   александриеца Ангеларий
1983 Бон шанс, инспекторе!     инспектор Тюхчев
1983 Първобитна история     магазинера
1983 За една тройка     бащата на Владимир
1982 Бяла магия     Андро
1982 Оркестър без име     Велко
1981 Хан Аспарух 3   презвитер Константин, монах
1980 Спилитим и Рашо 20   бедния съсед с кокошката (в 9-а серия)
1980 Илюзия     Тодор Петров
1980 Прозорецът     Светлозар
1980 Споделена любов – („С любовью пополам“)   СССР / България Петко Тошев
1979 Роялът     Мето Методиев
1978 Всички и никой     Иван Мравов
1978 Светъл пример     Анто П. Антов
1978 Пантелей     кварталното фанте
1977 Година от понеделници      
1977 От другата страна на огледалото     продавачът в магазин
1977 Мъжки времена     Велко
1977 Матриархат     Стойчо, мъжът на Тана
1977 Бой последен     Здравко
1976 Самодивско хоро     Кирил Станков, колоездача
1975 Силна вода     Димето
1975 Неделните мачове     Ники „Барона“
1974 Дубльорът     Божо
1973 И дойде денят     гласът на Варламката
? Зимно слънце     Григор
ВЕЛКО КЪНЕВ

    Социални мрежи