ВЕЛКО КЪНЕВ
13-07-1948г./11-12-2011г.
Велко Христов Кънев е български театрален и филмов комедиен актьор.
Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 до 1976 г. играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, след което играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в продължение на три сезона (1976 – 1979). От 1979 г. е член на трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев получава „Аскеер“ за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в комедийното телевизионно предаване Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народния театър с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога“. От 2010 г. е „Почетен гражданин на Сливен“.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.
Член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.
Има две дъщери с имената Катерина и Марта от съпругата му Дора Кънева.
Умира на 11 декември 2011 година в София, на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване.
Награди и отличия
Заслужил артист (1982).
Народен артист (1987).
Орден „Кирил и Методий“ – I степен за заслугив областта на културата и изкуството (2008).
„Награда за актьорско майсторство“ за ролята на (д-р Кондов) в пиесата „Милионерът“ на национален преглед на Йовковата драматургия (1975).
„Втора награда за мъжка роля“ за ролята на (Матей-Нищото) от „Опит за летене“ на национален преглед на българската драма и театър (1979).
„Първа награда за актьорско майсторство“ на VII национален преглед (1983).
„Специална награда за филм“ за „Да обичаш на инат“ в лицето на режисьора Николай Волев (Варна, 1986).
„Наградата за мъжка роля“ на СБФД за ролята на (Радо) от филма „Да обичаш на инат“ (1986).
„Аскеер за водеща мъжка роля“ на (Кръстьо Никифоров) от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев (1994).
„Втора награда за пиеса“ за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ (Санкт Петербург, 2007).
Почетен гражданин на Сливен (2010).
Роли в театъра
Роли на сцената на Народен театър „Иван Вазов“
Д-р Кондов – „Милионерът“ от Й. Йовков
Матей Нищото – „Опит за летене“ от Й. Радичков
Михаил – „Последен срок“ от Вл. Распутин
Тихол Чушкаров – „Двубой“ от Ив. Вазов
Алексей – „Оптимистична трагедия“ от Вс. Вишневски
Джупунов – „Иван Кондарев“ от Е. Станев
Михалаки Алафрангата – „Под игото“ от Ив. Вазов
Сусо – „Януари“ от Й. Радичков
Павел – „Всяка есенна вечер“ от Ив. Пейчев
Александър Марков – „Празникът“ от Н. Хайтов
Скалозуб – „От ума си тегли“ от А. С. Грибоедов
Лопахин – „Вишнева градина“ от А. П. Чехов
Сганарел – „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер
Иванчо Йотата – „Чичовци“ от Ив. Вазов
Клавдий – „Хамлет“ от У. Шекспир
Сталин – „Бресткият мир“ от М. Шатров
Пиер Верховенски – „Бесове“ по Ф. М. Достоевски
Анастасий – „Сън“ от Ив. Радоев
Кралят – „Образ и подобие“ от Й. Радичков
Заседател № 10 – „Дванадесет разгневини мъже“ от Р. Роуз
Клов – „Краят на играта“ от С. Бекет
Дон Дъброу – „Американски бизон“ от Д. Мамет
Остап Бендер – „Великият комбинатор“ по И. Илф и Е. Петров
Креон – „Антигона“ от Софокъл
Кръстьо Никифоров – „Великденско вино“ от К. Илиев
Гоца Герасков – „Суматоха“ от Й. Радичков
Оберон – „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир
Иван Селямсъзът – „Чичовци“ от Ив. Вазов
Газ – „Кухненския асансьор“ от Х. Пинтър
Паскуале – „Призраци в Неапол“ от Е. де Филипо
Даскала – „Даскал“ от Ж. П. Допан
Макс Силвърман – „Гудбай, гудбай...“ от Х. Гарднър
Велко Кънев в „Дванадесет разгневени монолога“
ТВ Театър
„Игра с диаманти“ (1979) (Е Мане), 2 части – Светкавицата
Кариера като режисьор
Постановки като режисьор на сцената на Народен театър „Иван Вазов“
„Дядо Коледа е боклук“ от Жозиан Баласко
„Омайна нощ“ от Жозиан Баласко
„Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко
През 2008 г. Велко Кънев поставя пиесата Благородният испанец на Съмърсет Моъм в театър Сълза и смях.
Филмография
2011 | Миграцията на паламуда | отец Иван (издаден посмъртно) | ||
2010 | Още нещо за любовта | арменец, индустриалец (последен филм) | ||
2010 | Стъпки в пясъка | митничаря, чичо на Ненчо | ||
2006 | Приятелите ме наричат Чичо | Камен „Камбата“ | ||
2000 | Хайка за вълци | 6 | поп Енчо | |
1998 | Испанска муха | Джипси | ||
1991 | Онова нещо | Господин | ||
1989 | Мъже без мустаци | 6 | следователя Христо Шопов | |
1989 | Под дъгата | краля | ||
1988 | Време разделно | 2 | великият везир | |
1988 | Изложение | |||
1988 | Съседката | Григор | ||
1987 | Само ти, сърце... | озвучил ролята на Лука | ||
1987 | Човек на паважа | Стоименов | ||
1987 | 13-а годеница на принца | принц Перо, разбойникът | ||
1987 | Мечтатели | Спиро Гълъбчев | ||
1987 | Петък вечер | Митко Дечев, музикантът | ||
1986 | Васко да Гама от село Рупча | 6 | ||
1986 | Да обичаш на инат | Радо Пешев | ||
1985 | Тази хубава зряла възраст | |||
1985 | Константин Философ | 2 | александриеца Ангеларий | |
1985 | Маневри на V етаж | Петър Петкин | ||
1984 | Нощем с белите коне | 6 | Илия, бащата на Сашо | |
1984 | Зелените поля... (комедия) | Ортачки | ||
1984 | Стената | шофьорът Борчо | ||
1983 | Константин Философ | 6 | александриеца Ангеларий | |
1983 | Бон шанс, инспекторе! | инспектор Тюхчев | ||
1983 | Първобитна история | магазинера | ||
1983 | За една тройка | бащата на Владимир | ||
1982 | Бяла магия | Андро | ||
1982 | Оркестър без име | Велко | ||
1981 | Хан Аспарух | 3 | презвитер Константин, монах | |
1980 | Спилитим и Рашо | 20 | бедния съсед с кокошката (в 9-а серия) | |
1980 | Илюзия | Тодор Петров | ||
1980 | Прозорецът | Светлозар | ||
1980 | Споделена любов – („С любовью пополам“) | СССР / България | Петко Тошев | |
1979 | Роялът | Мето Методиев | ||
1978 | Всички и никой | Иван Мравов | ||
1978 | Светъл пример | Анто П. Антов | ||
1978 | Пантелей | кварталното фанте | ||
1977 | Година от понеделници | |||
1977 | От другата страна на огледалото | продавачът в магазин | ||
1977 | Мъжки времена | Велко | ||
1977 | Матриархат | Стойчо, мъжът на Тана | ||
1977 | Бой последен | Здравко | ||
1976 | Самодивско хоро | Кирил Станков, колоездача | ||
1975 | Силна вода | Димето | ||
1975 | Неделните мачове | Ники „Барона“ | ||
1974 | Дубльорът | Божо | ||
1973 | И дойде денят | гласът на Варламката | ||
? | Зимно слънце | Григор |