TV
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ Галерия

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

АРТИСТ

06-04-1938г./

ЗОДИЯ   ОВЕН

Васил Александров Михайлов е български театрален и филмов актьор.

Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия.

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.

Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967-) и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.

Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на СБФД (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов. На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.[6] Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“

Синът му Александър Михайлов е дългогодишен журналист в БНР, водещ в радио „Христо Ботев“, куклен режисьор и автор на детски пиеси.

Театрални роли

доктор Панов – „Хирурзи“

Кубрат – „Хан Аспарух“

1968 – Боян – „Боян Магесникът“, Кирил Христов, режисьор Анастас Михайлов

1968 – Васка Пепел – „На Дъното“, Максим Горки, реж. Леонид Варпаховски

1971 – Фьодор – „Нашествие“, Леонид Леонов, реж. Кънчо Илиев

1972 – полковник Огнянов – „Съд на честта“, Рангел Игнатов, реж. Крикор Азарян

1972 – Георги Димитров – „Дяволският кръг“, Хеда Цинер, реж. Елка Михайлова

1972 – старшина Васков – „А утрините тук са тихи...“, Борис Василиев, реж. Крикор Азарян

1973 – Сюлейман Ага – „Време разделно“, Антон Дончев, реж. Асен Шопов

1974 – Лопахин – „Вишнева градина“, Антон Чехов, реж. Крикор Азарян

1976 – Сизве Банзи – „Сизве Банзи е мъртъв“, Атол Фюгард, реж. Крикор Азарян

1977 – Суслов – „Дачници“, Максим Горки, реж. Асен Шопов

1977 – Виктор Мишлаевски – „Дните на семейство Турбини“, Михаил Булгаков, реж. Леонид Е. Хейфец

1978 – Дантон – „Делото Дантон“, Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда

1981 – Боздугански – „На гости у министъра“ или „Службогонци“, Иван Вазов, реж. Иван Добчев

1981 – „Капитан Петко Войвода“

1982 – Ричард – „Ученика на дявола“, Бърнард Шоу, реж. Леон Даниел

1983 – Чудовището – „Денят в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“, Едуард Мане, реж. Крикор Азарян

1986 – Абазов – „Нощно съжителство“, Маргарит Минков, реж. Пламен Марков

1987 – Серебряков – „Вуйчо Ваньо“, Антон Чехов, реж. Красимир Спасов

1989 – Бакаи – „Лицева опора“, Тибор Дюркович, реж. Николай Ламбрев

1990 – Иван Коломийцев – „Последните?“, Максим Горки, реж. Красимир Спасов

1991 – Гейвин Стивънс – „Реквием за една монахиня“, Уилям Фокнър, Албер Камю, реж. Николай Ламбрев

1992 – Каракалпаков – „Двубой“, Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев

1993 – Фил Хоугън – „Луна за несретници“, Юджийн О'Нийл, реж. Николай Ламбрев

1994 – Стефан Стамболов – „Величието и падението на Стефан Стамболов“, Стефан Цанев, реж. Николай Ламбрев

1996 – Полоний – „Хамлет“, Уилям Шекспир, реж. Николай Ламбрев

1996 – Игото – „Опит за летене“, Йордан Радичков, реж. Крикор Азарян

1996 – Галоти – „Емилия Галоти“, Готхолд Ефраим Лесинг, реж. Красимир Спасов

1998 – Бащата – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Тенеси Уилямс, реж. Николай Ламбрев

1999 – Димитър – „Буре барут“, Деян Дуковски, реж. Крикор Азарян

2001 – Аврам Танурков – „Бая си на бълхите“, Боян Папазов, реж. Крикор Азарян

2002 – „Финале Гранде“— авторски спектакъл на Камен Донев

2003 – Генералът – „Четвъртата сетра“, Януш Грловацки, реж. Крикор Азарян

„Някой нов“

Театър 199 – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим.

Народен театър „Иван Вазов“

театър „Движение“

театрална формация към „България“ АД и др.

Телевизионен театър

Съветският обвинител – „Нюрнбергският процес“

Сганарел – „Насила лекар“, Жан-Батист Молиер

Марин – „Лодка в гората“, Николай Хайтов

Водача – „Оптимистична трагедия“, Всеволод Вишневски

Оргон – „Игра на любовта и случая“, Пиер Мариво

Господинката – „Господинката“, Генчо Стоев

Тарталя – „Кралят Елен“, Карло Гоци

„Ревизорски уроци“ (1988) (Радослав Михайлов), 2 части – кмета Газдов

„Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Константин Сапунов

„Великото чудо“ (1986) (Николай Георгиев)

„Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) – Начо

„Нощта на славеите“ (1985) (В. Ежов)

„Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части – Александър Стамболийски

„Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – Македонски

„Буря в тихо време“ (1981) (Кирил Василев)

„Вампир“ (1980) (Антон Страшимиров)

„Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев)

„Над морското равнище“ (1977) Иван Радоев

„Женитба“ (1977) Николай Гогол – Кочкарьов

„Кралят-елен“ (1975)

„Лодка в гората“ (1972) (Николай Хайтов) – горския

„История на бъдещето“ (1972), 2 серии

„Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)

„Албена“ (1968) Йордан Йовков – Нягул

Филмография

2019Ханът и империятахан Кубрат

2017Възвишениехаджи Петър Матеев

2015Жаждабащата на момичето

2014Пътят към Коста дел Маресме
Българска рапсодия – 2 заглавиеРангел

2014ИмунитетБългария / САЩдядото

2013Дърво без корен – (Tree Without a Root)Великобритания / Германия / БългарияГатьо Игнатов

2012София – (Sofia)САЩдомакин

2010Стъпки в пясъкабай Гроздан, бащата на Слави

2008Последното пътуване

2006Приятелите ме наричат ЧичоРумен Стефанов Михайлов – Чичо

2005Принцът и просякът

2004Как убих светец – (Kako ubiv svetec)Франция / Македония / Словения

2004Изпепеляване

2003Тайната вечеря на Дякона ЛевскиПанайот Хитов

2002Камера ! Завеса !6звездата Звезделин Карабаджаков

2002Лист отбруленИдриз

2001Най-важните нещаМеридиан

2001Огледалото на дявола4Папаризов

2001Съдбата като плъхБългария / Македониябащата на Георги

2001Версенжеторикс – (Vercingétorix)
Друиди – (2 заглавие)Франция / Канада / Белгиягалът Виридо

2000Краят на ХХ векНишкия митрополит

1999Дунав мост9следователят

1998След края на светаБългария / Германия / ГърцияАвраам „къркача“ Коен

1996Вълкадин говори с БогаВълкадин

1996Всичко от нула

1995Повод за убийство

1994Забраненият плодбащата

1994Честна мускетарскаАрамис

1991О, Господи, къде си?химикът Васил Мишев

1989Индиански игриЙон

1989Маргарит и МаргаритаНерезанов

1989Право на избор

1988Голямата игра – (Большая игра)6СССР / БългарияМатен

1988Време разделно2Сюлейман ага, местен управител

1987ПриземяванеДимовски, любовникът на Христина

1987МечтателиПетко Каравелов

1986Дом за нашите деца5Паскалев, партийния секретар

1986Денят на владетелите2хан Крум

1986Амиго Ернесто

1986ХарактеристикаКрушев

1984Златният век11Карач, майстор-строител в 10 серии (без 7-а)

1984Събеседник по желаниеБоян Бъчваров-Бъч

1983Фалшификаторът от „Черния кос“3полковник Димитър Василев Мирски, следовател

1983Римска делва

1981681 - Величието на ханахан Кубрат

1981Капитан Петко войвода12Петко Киряков „капитан Петко войвода“

1981Хан Аспарух3хан Кубрат

1981ПришествиеЧернев

1978По дирята на безследно изчезналите4Харалампи Стоянов

1979Сами сред вълци5генерал Никифор Никифоров (Журин), отговарящ за

военните съдилища в България, главен информатор на Пеев

1978По дирята на безследно изчезналите4Харалампи Стоянов

1978Войната на таралежите5бащата на Камен

1978Момчетата от „Златен лъв“4бащата

1978Инструмент ли е гайдата?секретарят на съвета

1978Всички и никойследователят

1978Адиос, мучачосДжамбаза / богатият селянин в кръчмата

1977Нечиста сила3кмета Божил

1977Слънчев удар

1977Петимата от РМС5Никола Гешев, началникът на полицията

1977БасейнътХари, треньорът

1977Хора отдалечебригадирът Добри Жеков

1977Хирурзид-р Константин Панов

1976Земя без въздух

1976Чичовци4даскал Гатю

1976Реквием за една мръсница2Коко, таксиметровият шофьор

1975Вечни временаИван Стоянов

1975Магистралашофьорът

1974 – 1976Сбогом, любов3Агликин, началник на строителното управление

1974На живот и смърт3Атанас Щерев

1974Синята лампа10Ангел

1974Зарево над Драва2капитан Стрезов

1974Гардеробът(гласът на гардероба)

1974Ламятадърваря Брадван

1973И дойде денят(гласът на фантома)

1973НонаТошо

1973ТигърчетоКольо, бащата

1973Като песендругарят Ким

1972Вятърът на пътешествиятабай Кольо

1972Катастрофата3

1972АвтостопПешо

1971Герловска историястаршията

1971Краят на песентаИбрям Али

1970 – 1971Ало, д-р Минев!5Василев, съсед на Миневи

1970Един миг свобода2 нов.Стамо (в новелата „Искам да живея“)

1970С особено мнение

1969Свобода или смъртпоп Сава

1967С дъх на бадемипрофесор Саваринов

1962Хроника на чувствата

Награди и отличия

Заслужил артист (1974).

Народен артист (1981).

Орден „За заслуги към БНА“ (1974).

Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на хан Кубрат във филма Хан Аспарух.

„Първа награда“ на МНО за роля на патриотична тема (1967).

„Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ (Велико Търново, 1968).

„Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969).

„Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „Герловска история“ на Х фестивал на българския филм – (Варна, 1971).

„Наградата на МНО“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972).

„Наградата на МНО“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973).

„Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (Велико Търново, 1975).

„Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – (Враца, 1977).

„Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър.

„Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма По дирята на безследно изчезналите (1978).

„Награда за мъжка роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „Хан Аспарух“ (1981).

„Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ на XVII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1982).

Награда на Съюза на артистите в България за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983)

„Първа награда“ на МНО за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983).

„Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1984).

„Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985).

„Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „Вълкадин говори с Бога“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1997).

„Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „След края на света“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999).

„Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата Петър Стоянович „за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)[8]

Почетен гражданин на Стара Загора.

Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет „90 години от рождението на Радка Кушлева“ – за популяризиране на родопския фолклор.

„Награда Икар“ за цялостен принос (отказана).

Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2018)

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

    Социални мрежи