
ВЪЛО РАДЕВ
01-01-1923г./28-03-2001г.
Въло Радев Вълов е български кинорежисьор, кинооператор и сценарист.
Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1942).
Служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X-и пехотен полк на I-ва българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден " За бойна заслуга ".
Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините си след завръщане, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Въло Радев навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964г е премиерата на дебютния му режисьорски филм - " Крадецът на праскови ". Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“, който е първият му режисьорски филм „Адаптация“ и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „Крадецът на праскови“. Преди него заснема филма „Тютюн“ под режисурата на Никола Карабов.
Заслужил артист (1967) и народен артист (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ (1980).
Умира на 28 март 2001 година.
Филмография
Режисьор
„Крадецът на праскови“ (1964)
„Цар и генерал“ (1966)
„Най-дългата нощ“ (1967)
„Черните ангели“ (1970)
„Корените на изгряващото слънце“ (1972)
„Осъдени души“ (1975)
„Адаптация“ (1981)
Сценарист[редактиране | редактиране на кода]
„Крадецът на праскови“ (1964)
„Черните ангели“ (1970)
„Корените на изгряващото слънце“ (1972)
„Осъдени души“ (1975)
„Адаптация“ (1981)
Оператор
„Димитровградци“ (1956)
„Години за любов“ (1957)
„В навечерието“ (1959)
„Тютюн“ (1962)
Награди
„Златната роза“ за филма „Цар и генерал“ (1966) и „Най-дългата нощ“ (1967) от фестивала във Варна
За филма „Черните ангели“ от фестивала в Карлови Вари, Чехословакия (1970)
За режисура на филма „Осъдени души“ от Съюза на българските филмови дейци” (1975)
Орден „НРБ“ III ст.
Орден „Кирил и Методий“ II и I ст.
Орден „Червено знаме на труда“
Лауреат на Димитровска награда (1969)
Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“
Орден „Стара планина“ I ст., посмъртно (2003)