Галерия

ЦВЕТАН СЕВЕРСКИ

ПИСАТЕЛ

09-01-1941г./

ЗОДИЯ   КОЗИРОГ

Цветан Иванов Банчев – Северски е български писател.

Роден е на 9 януари 1941 г. в село Ставерци, Плевенско, България. Завършил е българска филология и литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Работил е и продължава да работи като журналист. Към януари 2007 г. е научен наблюдател във вестник „Земя“. Автор е на повече от 20 белетристични книги за деца, юноши и възрастни читатели. Почитател е на метафоричната фраза, в която образите имат свой живот, различен от видимия.

Член е на Съюза на българските писатели.

Произведения

„Приказки за разказвачи на приказки“,

„Има ли добрини“ – под псевдонима Флориан Нордън,

„Наказвам те с любов“ – роман,

„Син на светлината“ – роман,

„Съдбата е невинен убиец“ – роман,

„Забраненият дуел“ – разкази за именити световни писатели, били офицери,

„Царски приказки“ с герои царе от древността,

„Смъртта на боговете“,

"Зад огледалото“ – фрагменти и белетристични миниатюри,

„Бодли по пътя“ – афоризми,

„Избрани романи“.

„С оригиналния си замисъл и с овладения си стил „Приказки за разказвачи на приказки“ на Цветан Северски се откроява и на фона на днешната ни детско-юношеска проза, достигнала вече завидно идейноестетическо равнище, и вдъхва увереност относно по-нататъшното развитие на този даровит разказвач.“

— проф Симеон Хаджикосев, сп. „Деца, изкуство, книги“, брой 4, 1982 г.

Миниатюри от сборника „Какво, като боли?“:

Какво очакваш от човечество, което през хилядолетната си история още не е проумяло, че мисленето е най-великото постижение?

Както и да залостваш портата, Времето минава и през твоя двор.

Общото добро е добро само за онези, които го наглеждат.

Как да уважавам всемирната история, когато тя описва подвизите на мускулите и подминава подвизите на ума?

Ако в един влак сред многото хора пътува и един човек, енергията, изразходвана от локомотива, е оправдана.

Вярата е сила дори и когато е изградена от илюзии.

Въпросът „Ти чуваш ли се какво говориш?“ е винаги основателен.

Всеки носи у себе си смисъла на живота, ала при някои той не вижда бял свят.

И с мислите е като с хората – непокорните са безсмъртни.

Злото може да противостои на злото, но доброто никога не противостои на доброто.

Празният житен клас може да претендира единствено за място в сламата