
ТОШО ПЕЙКОВ
17-01-1951г./
Тошо Костадинов Пейков е роден на 17 януари 1951 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършил е езиковата гимназия в Ловеч.
След уволнението си от казармата постъпва в строителна школа, а по-късно работи няколко години като зидар и бетонджия в Съветския съюз.
След завръщането си завършва ВИНС - Варна, специалност "Организация и управление на икономиката".
Работил като галванотехник, диспечер в ДАП, снабдител, началник бюро за научна организация на труда, по-късно като търговски директор в мебелния завод в Ловеч.
През 1990 година се откроява като един от най-радикалните местни активисти на СДС. Подкрепя 39-те и става депутат от СДС в 36-ото Народно събрание.
Радикализмът го свързва с Янко Янков, с когото е сподвижник в партия "Либерален конгрес". Постепенно еволюира. Радикализмът му се трансформира в интерес към истината. Разделя се с председателя Янко Янков. Трайно се свързва със Симеон Втори.
На учредителния събор на Движението за национално възраждане "Оборище" на 3 и 4 юни 2000 г. във военнопочивната станция на Витоша е избран за главен секретар. Делегати на събора са представители на граждански комитети от 12 области и 40 града на България. Приети са устав и програмна декларация и избрани ръководни органи - главен секретар, национален изпълнителен комитет, национален политически съвет и комисия по етика и контрол. (Началото на 2005 е белязано от серия скандали и разцепление в Движение "Оборище".)
Партията на Т. Пейков е една от двете партии, чиято регистрация Национално движение Симеон ІІ използва за коалиционно участие в парламентарните избори през юни 2001 г. Пейков става депутат в 39-ото народно събрание с листата на тази коалиция. Работи в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Ръководител на българската делегация в ПА на ОССЕ. Председател на групата за приятелство с Португалия. Носител на златен почетен знак на Министерството на външните работи.
2005 - участва в парламентарните избори с листата на НДСВ, но не успява да спечели депутатско място. Назначен е за изпълнителен директор на Фонд "13 века България".
Главен секретар на ДНВ “Оборище” – преизбран през януари 2005 г.
Инициатор на идеята повече наши ценности да бъдат признати от ЮНЕСКО. (В специален списък на ЮНЕСКО са включени 900 непреходни световни ценности. Сред тях са и девет български обекта - Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката тракийска гробница, Ивановските скални църкви, Рилският манастир, Старият Несебър със своите 42 църкви, Националният парк "Пирин", Биосферният резерват Сребърна и Тракийската гробница край село Свещари. Заслужават да бъдат предложени още: Бачковският манастир, Басарбовският манастир, Самоковската художествена школа, Трявна с Тревненската иконописна и резбарска школа, Александровската тракийска гробница и други.) "Да включим още български обекти в списъка на ЮНЕСКО" е мотото на кампанията, която Пейков започва през годините след 2005-а. "История на християнството по българските земи" и "Българският принос към световното наследство" са основни теми на фотоизложбата "България в блясък", на филмите, на мултимедийните дискове, на албумите и книгите за Рилския манастир и за 100-годишнината на храма "Св. Александър Невски". Експозицията е била на 35 места по света и у нас.
Популяризатор и на българската християнска култура. "Християнската вяра е извор на сила и благодат, а моите снимки са само бледи копия на блестящите Божии и човешки творения. Двадесет и две хиляди от тях може да се видят в интернет. Докосването до духовната и природната красотата носи удовлетворение и смирение. И дава кураж."
Женен, с две деца. Съпругата му - хуманен лекар д-р Галина Йочева, беше един от лидерите на "първото СДС" в Ловеч.