
ТАТЯНА ЛОЛОВА
10-02-1934г./22-03-2021г.
Татяна Желязкова Лолова е българска театрална, филмова и телевизионна актриса. Известна е главно с комичните си роли в киното, на театрална сцена, по телевизията и радиото.
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.
Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.
През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Татяна Лолова.
Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър.
Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.
Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.
Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).
Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.
Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.
Награди и отличия
Заслужил артист (1972).
Народен артист (1986).
Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963).
„Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лидия Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977).
„Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
„Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
„III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977).
Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) във филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992).
Орден „Стара планина“.
Озвучаване
2003Рекатареката (анимация)
Филмография
2017Лили Рибкатавещицата
2015Бартерсляпата Флора
2014Пътят към Коста дел Маресме
Българска рапсодия – 2 заглавиеБългария / ИзраелФортуне
2013Жените в играта – (Donne in gioco)2Италиябабата на Сандра
2011 – 2013Домашен арест86мама Еми
2011Английският съсед4баба Мара, съседката на Джон
2010Сбогом, мамоБългария / Италия
2007Приключенията на един Арлекин4
2007Летете с РосинантБългария / Сърбия / Австриямама
2003Пътуване към ЙерусалимБългария / Германия / Франция
2001Търси се екстрасенс (тв)тъщата на Благовест
1998След края на светаБългария / Германия / Гърциябаба Мазал, г-жа Авраам Коен
1997Бюро за убийства – (Mordbüro)Франция / Белгия / Канада
1997Разговор с птициБългария / Русиябабата
1996Дон Кихот се завръща – (Дон Кихот возвращается)2 ч.Русия / Българияпридружителка на херцогинята
1996 – 1997Извън граници – (Hors limites)2Франция / Българиябабата
1995Големановг-жа Илиева / министершата
1994Любовни сънищаИталия / България
1993Макаров – (Макаров)Русия
1993Бандитска приказкаучителка по музика
1992АвантюраАнгелина „Лина“ Карасимеонова
1991Брътвежите на родилката – (Les caquets de l'accouchée)ФрацияБеатрис
198713-та годеница на принцаЛедилей
1986Земляци-веселяци
1985Нощем с белите коне6
1985Скакалцитъщата
1985Константин Философ2вдовицата дойка
1984Опасен чар
1983Константин Философ6вдовицата дойка
1983Бон шанс, инспекторе!Елза Карадушиева, майката на Велизар
1978 – 1979Нови приказки за бате Дечко и Марийчето6феята
1979Фильо и Макензен7майката на Еми
1978Топлоуправителката
1977Звезди в косите, сълзи в очитеСултана Сярова
1976Щурец в ухотовластната акушерка Бела
1975Откъде се знаемдамата с кученцето
1974Вечни времена
1974Последният ергенЗара Шишкова
1974Къщи без огради
1973Сиромашко лятоЛиляна Тотева
1972 – 1980Лека нощ, възрастни!..27Ана, съученичка на Спас „Шарана“
1971Гоя или Тежкият път на познанието – (Goya – oder Der arge Weg der Erkenntnis)ГДР / СССР / България / Югославиякралица Мария Луиза Бурбонска
1970Петимата от „Моби Дик“
1969Птици и хръткигоспожа Кавръдкова, член на благотворителното общество за защита на животните
1968Случаят Пенлеве3 нов.братовчедката Минка
1966Семейство Калинкови12фризьорката Олга, дъщеря на Мирко и Анна
1964Невероятна историясъпругата
1961Последният рундсъпругата, приятелката на Вълчан
1961А бяхме младимомичето с джувката
Театрални роли
„Франи Х“ (Фридрих Дюренмат) – Фрида Фюрст
„Бидерман и подпалвачите“ (Макс Фриш) – Бабет
„Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – Елисавета
„Женитба“ (Николай Гогол) – Агафия Тихоновна
„Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Беатриче
„Дванадесетте стола“ (Илф и Петров) – Грацицуева
„Човекоядката“ (Иван Радоев) – баба Гена
„1/2 живот“ (автобиографичен разказ в един разговор с Георги Каприев) (1996).
„DUENDE“
„Старомодна комедия“ (Алексей Арбузов)
„Нищо не помня“ (Артър Милър)
„Юбилей“ (А. П. Чехов) – Татяна Алексеевна
„Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
„Гнездото“ (1997) (Йордан Радчиков) - мюзикъл
„Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл
„Учителят“ (1990) (Ст. Л. Костов)
„Милионерът“ (1988)
„Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) (Оскар Уайлд)
„Малка дневна музика“ (1988) (мюзикъл)
„Пази се от ягуар“ (1988) (мюзикъл)
„Свекърва“ (1987) (Антон Страшимиров) – Костанда
„Пресечката“ (1987) (Кольо Георгиев)
„Приказка за еди кой си“ (1987) (Карел Чапек)
„Среднощна история“ (1985) – (Шон О'Кейси)
„Прах в очите“ (1985) (Йожен Лабиш)
„Строшената делва“ (1984) (Хайнрих фон Клайст)
„Врабецът“ (1980) (Никола Русев)
„Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
„Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
„Предложението“ (1977) (Георгий Никитин)
„Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
„В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
„Зех тъ, Радке, зех тъ“ (1977) – мюзикъл
„Вражалец“ (1976) (Ст. Л. Костов), 2 части, мюзикъл (Втора реализация) – кметицата
„Нос“ (1975) (Николай Гогол) – Александра Подточина
„Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
„Годеж“ (1973) (Алеко Константинов)
„Опечалената фамилия“ (1971) (Бранислав Нушич)
„Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
„12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
„Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
„Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) – кръчмарката Елен, жената на Еди
„Кучешка огърлица“ (1968)
„Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
Големанов
Библиография
Татяна Лолова. 1/2 живот. 6 доп. изд. С., Изток-Запад, 2012.