ТАНЬО БОНЕВ Галерия

ТАНЬО БОНЕВ

УЧЕН АДМИНИСТРАЦИЯ

18-02-0000г./

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Доц. д-р Таню Бонев е директор на Института по астрономия на БАН

Сега Таню Бонев е директор на института, защото по думите му се е наложило някой да се жертва. Но го познаваме от 1979 година, когато като млад учен беше дошъл със своята съпруга в Рожен година по-рано, след началото на наблюденията в Националната астрономическа обсерватория в Рожен. Тогава това беше секретно място. Спомняме си колко строго беше да се проникне до тази обсерватория. А там на нейния вход има малък параклис – Свети Дух. Той си е съществувал преди строителството на обсерваторията, но нейното място е изчислено така, че се пада точно до него. Спомняме си преди години, когато ни разказваха, че местни соцвелможи искали да разрушат този параклис – как може суеверие до голямата наука?!  Но учените се възпротивили и параклисът останал – като символ на два подхода за търсене на въпроса за божественото и човешкото. И днес те не са в противоречие един спрямо друг. По-скоро това са различни пътища за търсене на смисъла кои сме и защо сме. При това много толерантни един спрямо друг, поне от страна на учените.

И така, Таню Бонев прекарал първите шест години от своята научна кариера в Рожен. Иначе вече 37 години се занимава с астрономия, но си е останал все същия с този младежки дух, усмивка и реакция към предизвикателствата, с които го помним оттогава, въпреки външните поражения, които годините нанасят на всеки. После обикалял по чужбина, но винаги го е влечало към Рожен. Главно заради обсерваторията. Когато е в София, пак половината му време отива на Рожен. Влече го, че от самото начало участва в оживяването на цялата тази уникална техника.

„Човек остава привързан към тези машини за астрономия

и започва да ги чувства като нещо свое, с което обича да работи и към което носи някаква отговорност”, казва той. Питаме го за големите постижения на НАО и за него през тези години. Трудно му е да ги открои сред колекцията от много извършени неща. Но все пак отбелязва цялата кампания около преминаването на Халеевата комета, тъй като в обсерваторията са направили едни от първите й снимки в Европа есента на 1984 година. След това продължили наблюденията през 1985 -1986 година, когато кометата мина през перихелия си. И след това имало дълги години интересни наблюдения на много комети.

„Една от най-интересните кампании беше 1997-1998 година около кометата Хейл-Боп, която имах възможност да наблюдавам с една уникална апаратура с телескоп, подобен на нашия в Кавказ на Терскол – обсерваторията на Украинската академия на науките. Следващо интересно събитие свързано с кометите – през 2005 година имах шанс да участвам в европейския екип за наблюдение на последствията от Deep Impakt. Когато американските учени удариха кометата Tempel 1 и ние наблюдавахме последствията от този удар с големите телескопи на Европейската южна обсерватория в Чили. Това също беше много интересен момент - какво излезе под повърхността на тази комета. Интересно беше, защото предварителните очаквания бяха, че може би нищо няма да се случи на кометата и завършваха, че това тяло, което я удари, може да премине като през облак прах. В крайна сметка се случи нещо по средата. Вдигна се такова голямо количество материя, което можеше да се наблюдава дни наред след това и ние го регистрирахме с големите телескопи в Чили. Измерихме количеството прах, което се отдели, промяната в химическия състав на газовете, които излязоха изпод повърхността на кометата. Уникален експеримент”, споделя проф. Бонев. Това, за което говори дава познание не за Вселената, но за Слънчевата система. Други негови колеги в института се занимават с процеси, явления, обекти, със структурата на Вселената, с нейния произход. Имат колеги, които се занимават с най-далечните обекти – квазарите. Изследват тяхната променливост, имат други колеги, които изучават първичния нуклео-синтез. Тоест първите частици, които са се родили непосредствено след Големия взрив - зараждането на Вселената.

България бе една от 60-те държави в света, в които бе разкрито дълго пазеното в тайна мистериозно изображение, направено и представено от космическия телескоп „Хъбъл“ в чест на своята 25-годишнина

Това, което се прави в Института е много разнообразно и дава информация за всичко, което се е случило във Вселената, за сегашното й състояние, за звездите в нашата Галактика, за другите Галактики, пояснява Таню Бонев.

Спектралният анализ е едно от най-мощните средства в астрономията.

С него могат да се определят химическия състав на звезди, комети, обекти, които наблюдават. Могат да се определят налягания, температури, гравитационно поле, магнитни полета, ако има такива.  Заговаряме и за космическия телескопа „Хъбъл”, на който беше отбелязана тези дни 25-годишнината. Най-голямото предимство е, че е извън атмосферата и могат да се получат перфектни изображения. „Сега, големите съвременни наземни телескопи почти успяват да получат това, което е достъпно с „Хъбъл”, но с цената на неимоверни допълнителни съоръжения към телескопа. Мога да покажа това изображение, което го разкрихме – една зона на звездообразуване, в която се наблюдават голям брой масивни горещи звезди, сравнително млади на 2 милиона години. В нея освен самия купол новородени звезди се виждат наоколо облаците на зараждане на звезди – люпилня на звезди, както ги наричаме ние”, пояснява проф. Бонев изображението.

Но разбира се, най-важният въпрос е има ли живот във Вселената. „За Галактиките е трудно да се каже дали има биологичен живот. Бихме могли да очакваме живот, подобен на нашата планета и на такъв живот, какъвто си го представяме. Подобни условия бихме могли да бъдат изследвани със спектралния анализ. Бихме могли около такава екзопланета да получим неин спектър на атмосферата, ако я има. И да направим индиректни индикации дали има условия на тази планета за зараждане на живот”, казва астрономът.

Такива екзопланети към момента са около 1915 от 1210 планетни системи.

А „заподозрените” са няколко хиляди след космическата мисия “Кеплер”, която в продължение на четири години, наблюдава непрекъснато повече от 150 000 звезди и постепенно е натрупала информация за наличието на планети около тях. Екзопланети са планети около други звезди, подобни на нашето Слънце. Но има и едно друго условие, което е необходимо - те да се намират на такова разстояние, че водата да е в течно състояние – нещо подобно на температурата на нашата Земя. „Очаквания за открития има и те са свързани с тези екзопланети. Засега ние не можем да видим планетите дори около най-близките звезди като отделно тяло, така, както виждаме нашите планети, защото и най-близките звезди са достатъчно далеч за съвременните телескопи. Но сега Европа строи изключително големия 39-метров телескоп, който ще даде възможност екзопланетите, които сме заподозрели за сега по индиректни методи около близките звезди, да ги видим отделно като небесни тела. И това ще ни даде възможност много по-детайлно да ги изследваме сами за себе си, а не смесени със светлината на тяхното слънце. Първа светлина /както е терминът на астрономите/ се очаква през 2022 година по последните данни”, казва ученият. Този телескоп се строи в Южна Америка недалеч от четирите големи телескопа на Европейската южна обсерватория в пустинята Атакама в Чили. Там е най-доброто място за астрономия в света. Прозрачността в атмосферата е много висока, има огромен брой ясни нощи и отдалечеността от населени места е много важно условие, отбелязва проф. Бонев.

Очаква се 39 - метровият телескоп в Атакама да ни приближи към отговора на въпроса дали има възможност за живот и на други планети

Питаме го и за опасността за човечеството от Космоса. „Най-голямата опасност за Земята е човечеството, което живее върху нея”, твърди ученият. Но има и някои опасности от Космоса като има сценарий как бихме могли да се предпазим ако се наложи.  Службите за мониторинг следят близките тела, които преминават по-близо от разстоянието Земя – Луна. Такива има десетки, но най-опасен за сега е астероидът Апофис /Апо́фис (Апоп) е египетска митологична фигура - чудовище, представяно с образа на змей. В противоположност на бог Ра той олицетворява смъртта и хаоса. Негов господар е Сет-бог на злото и най-големият враг на Ра – Уикипедия/, който бе открит през 2004 година. „В началото опасността от него беше дефинирана като много висока, но впоследствие тази опасност намаля и бяха направени изчисления какво може да се случи след това при бъдещото му преминаване близо до Земята. Най-напред за 2029 година беше направена прогноза, че опасността е много висока. Това също се коригира след струпването на повече наблюдения.

И в момента най-голямата опасност от този астероид е за 2036 година,

като много зависи дали тази опасност ще се увеличи или намали в зависимост от това какво ще се случи след преминаването през 2029 година. Ако астероидът мине през така наречената „ключалка”, когато минава покрай Земята, той може да да влезе в такава орбита, която 36 – та година  да го насочи към Земята. Но тази вероятност е много малка, защото тази „ключалка”, която представлява много малко прозорче, така да се каже, около Земята и астероидът да влезе в нея под точно определен ъгъл е много малка. Вероятността е много ниска и сигурно 2036 година ще се разминем, но за сега той е най-опасен”, твърди астрономът.

НАО Рожен - фотоколаж на д-р Никола Петров, архив на Института по астрономия, БАН

Питаме го и за мястото на обсерваторията в Рожен и за нейната роля в българската наука. „Благодарение на Роженската обсерватория вече трето поколение астрономи в България се занимават с тази хубава наука и това ни дава възможност да си партнираме с Европа и целия свят, които разполагат и с по-добра апаратура. И ние успяваме да ползваме техните данни, както и те нашите, защото я има тази обсерватория. Преди нея е имало 2-3 астрономи и благодарение на тяхната инициатива се разширява астрономията. В световен мащаб не можем да кажем, че сме нещо уникално, но сме съизмерими с другите колеги в Европа и света, които разполагат с подобни ресурси. В регионален мащаб НАО продължава да бъде най-големият функциониращ астрономически комплекс. И това е една от причините да бъде включена в Националната пътна карта за развитието на научна инфраструктура, заедно с университети, в които се преподава астрономия и с които ние винаги сме работили заедно. Направихме един проект, наречен накратко РАЦИО, който се дешифрира като Регионален астрономически център за изследване и образование. И тази Национална пътна карта за първи път беше приета като решение на МС през 2010 година. През 2014 година имаше актуализация, продължаваме да сме вътре. Имаме проект с всички подробно разписани планове за развитие на Обсерваторията през следващите десетина години, включително и финансови планове. Сега остава това финансиране да бъде осигурено. Ние не сме единствени и при представянето на тези наши проекти пред ЕК беше одобрена оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж. И там сериозни средства ще бъдат инвестирани по програмата 2020 за развитие през следващите 7-8 години. И аз, и много колеги се надяваме, че част от тези средства ще бъдат целево насочени в това, което е включено в пътната карта. Ако това се случи, имаме шанс да продължим да имаме водеща позиция в югоизточна Европа в областта на астрономията. Както в областта на изследванията по астрономия, така  и като образователен център, в който редовно да се провеждат международни мероприятия - школи , конференции”, казва проф. Бонев.

Защото въпросът с парите за наука е сложен. За себе си казва, че много по-добре е живеел със семейството си, когато е нямал тези административни ангажименти. „Можех да бъда гост – учен в институт някои от тези държави, в които отношението към науката е малко по-сериозно, отколкото у нас. Но, както казах, наложи се някой да се жертва. Сега пак ходя от време на време на някои конференции, но не мога да отида за няколко месеца. Отивам понякога за един ден само. Просто задачите тук трябва да се бутат. Колата трябва да се тегли.

Основният проблем, разбира се, е липсата на финансиране.

То е необходимо най-напред ще кажа за хората, защото това е най-важният фактор. С тези скромни заплати, които получават хората в академията е много трудно, особено млади хора да бъдат привлечени. Но средства са необходими и за поддържането на тази уникална инфраструктура, която имаме на Рожен и в Белоградчик. Ето, преди 7 години луминизирахме голямото огледало на двуметровия телескоп в Рожен, едно от малките огледала, наближава времето, когато отново тази операция трябва да бъде извършена, а тя хич не е лесна и не е много евтина. Но трябва да поддържаме своя телескоп. Необходимо е да боядисаме куполите на всички телескопи. Това не е правено от повече от 15 години и вече има належаща нужда. Боята я няма и голият метал е изложен на агресивните условия на околната среда. Имаме нужда от нови камери, с които получаваме кадрите и спектрите. Имаме нужда от такива дребни неща, като филтрите, които трябва да бъдат подменени и още много неща от всекидневната издръжка. В Обсерваторията от години наред средствата не достигат. През декември не успяхме да си платим сметките на тока и остана за бюджета за тази година, който така се направи, че до септември ще оцелеем, а после търсим средства по всякакви начини”, признава директорът на института по астрономия с НАО. Иначе това, което са успели да направят през последните 7-8 години е благодарение на проекти. Сега имат напълно нова система за управление на телескопа и оттогава нямат загуби по технически причини на наблюдателно време. Направили са нов спектрограф и това повишава тяхната ефективност. Но може би все пак и хората трябва да вдигат повече поглед нагоре, особено у нас напоследък. „Не бива да се прекалява с това вторачване в земята. Трябва човек от време на време да отправя поглед към небето, за да разбере по-добре и някои неща, които се случват и на Земята”, каза проф. Таню Бонев. А дни след това дойде и подобно потвърждение от знаменития Стивън Хокинг, който в своя лекция добави: “Ние трябва да продължим да изследваме Космоса заради бъдещето на човечеството. Аз не вярвам, че ще преживеем следващото хилядолетие, ако не се отправим отвъд пределите на нашата крехка планета!”, заяви Хокинг. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

ТАНЬО БОНЕВ

    Социални мрежи