Галерия
СВЕТЛОЗАР ИГОВ
30-01-1945г./
Светлозар Атанасов Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Преподавател в Софийския и в Пловдивския университет; професор. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци.
Роден е на 30 януари 1945 г. в с. Радуил, Софийско. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967–1968). Преподавател е в Софийския университет (1967–1969) и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). Редактор във в. „Литературен фронт“ (1969–1970), сп. „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976–1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.
Създател на наградата „Дъбът на Пенчо“.
Председател на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.
Проф. Светлозар Игов е чичо на писателя и преводача Ангел Игов.
Творчество
Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии.
Награди
Трети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (1999).
През 2006 г. е удостоен с Национална литературна награда „Иван Динков“, връчвана от Община Пазарджик за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му.
Удостоен е с награда „Йордан Йовков“ (2010)
Вазова награда (2012)
Библиография
Литературознание
„Високо, при извора“. Критики и есета (1974)
„Хуманизъм и творчество“ (1978, 1981)
„Грозните патета. Критическо ежедневие“ (1984)
„Българийо, за тебе пяха“. Литературно-исторически портрети (1985)
„Богомил Райнов“. Студия (1986)
„Призори. Фрагменти“ (1988)
„Грозните патета. Книга втора“ (1989)
„Поезията на Николай Кънчев“. Студия (1990)
„Павел Вежинов“. Студия (1990)
„История на българската литература 1878–1944“ (1990, 1991, 1992, 1993, 1995)[7][8]
„От Ботев до Йовков“ (1991)
„Иво Андрич: Творческо развитие и художествена структура“. Монография (1992)
„Български шедьоври“ (1992)
„Призори. Книга втора“ (1994)
„Творби от българската класика“ (1995)
„Петър Алипиев. Литературна анкета“ (1995)
„Кратка история на българската литература“ (1996, 2005)
„Апостолът, Геният, Патриархът – Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов“ (1996)
„Привечер“ (1999)
„Българската литература XX век – От Алеко Константинов до Атанас Далчев“ (2000)
„История на българската литература 1878-1989“ (2001, 2010)
„Поезията на Иван Цанев: Четири статии“ (2001)
„Български писатели: Поети, прозаици, драматурзи, критици“ (2001)
„Призори. Книга трета“ (2005)
„Книга за Пенчо Славейков“ (2006)
„Бай Ганю“ и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю“ (2008)
„Балканът, ханът и чифликът“ (2011) ISBN 9789547400474 [9]
„Златомир Златанов и модерният обрат“. София: Захарий Стоянов, 2014, 152 с. ISBN 9789540908663
Поезия
„Ранният край на лятото“. Поезия (1995)
„Отсъствие“. Поезия (1999)
„Tragelaphos и други стихотворения“ (2000)
„Там“. Поезия (2005)
Романи
„Елените“. Роман (1998)
„Там на Балканите“. Роман (2012) ISBN 9789544917784
Преводи
„Югославски морски новели“. Антология. Превод от сърбохърватски Виктория Менкаджиева, Лиляна Райнова, Боян Ничев, Светозар Игов, Жела Георгиева, Катя Йорданова. Варна: Георги Бакалов, 1974, 272 с. (Поредица Световни морски новели; Кн. 6)
„Нощен полет. Петима сръбски поети“. Превод от сърбохърватски Светлозар Игов и Николай Кънчев. София: Народна култура, 1989, 221 с.
Йован Христич. „Александрийската школа“. Съставителство, предговор и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Христо Ботев, 1996, 104 с. (Поредица Ars poetica)
Иво Андрич. „Омер паша Латас“. Роман. Превод от сърбохърватски и предговор Светлозар Игов. София: ОФ, 1982, 272 с.
Иво Андрич. „Летуване на юг“. Разкази. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. Варна: Георги Бакалов, 1989, 255 с.
Иво Андрич. „Раждането на фашизма“. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с. ISBN 9789540906805
Антологии
„Начало на века. Най-нова българска поезия 1989–2001“. София: Фондация Ценности, 2001, 318 с.
