Галерия
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
27-01-1970г./
Не е за вярване, но днес една от най-именитите ни многобойки и хърделистки за всички времена Светла Димитрова навършва 50 години. Повечето от този половин век Светла прекара в любимата атлетика и остави ярки послания в историята на българския спорт. Затова е полезно и поучително хронолгично да си припомним спортните й успехи през годините.
1984 г. Родена на 27 януари 1970 г. в Ботевград, под ръководството на първия си и единствен треньор Илиян Пищиков, Димитрова бележи първите си успехи в многобоя. Най й се удават препятствията и скокът на дължина. На европейското първенство на средношколски петобой за пионерки (14 г.) в тогавашната ЧССР нашите момичета със Светла в отбора си се класират трети в отборната надпревара. Това е и първото международно състезания за 14-годишното момиче.
1986 г. След главозамайващите 5940 т. на седмобой в София, никому неизвестната Димитрова заминава за първото световно първенство за девойки в Атина. След 13.85 сек. на 100 м преп. в скок на височина при 40-градусова жега на стадион „Караискакис” Светла „гълта” една след друга височините и завършва с 1.88 м (резултат, който би й донесъл сребро в индивидуалната дисциплина!). Борейки се с две години по-големите си конкурентки, Димитрова води в класирането и не изпуска водачеството докрай. С 6040 точки Светла става една от най-неочакваните шампионки в Атина! Две седмици по-късно Димитрова печели още един златен медал – на турнира „Дружба” в Нойбранденбург – пак на седмобой с 5784 т. (в скока на дължина Светла записва 6.48 м, макар и с по-силен попътен вятър). Сезонът приключва с Балканиадата в Любляна, където младата атлетка печели бронзов медал при жените, пак на седмобой.
1987 г. Годината започва повече от успешно – 8.2 на 60 м с преп. в зала, 24.7 на 200 м и 6.19 на скок дължина. По време на турнира ФИСУ обаче още при загрявката Светла се засилва по пътеката и след отскока се приземява в пясъка с нечовешка болка в коляното. Пищиков скача веднага и я вдига на ръце. Почти моментално Светла попада на операционната маса и под сръчните ръце на проф. Шойлев е оперирана (оказва се по-късно не съвсем успешно). Цялата 1987 г. е пропиляна в лечение...
1988 г. Димитрова и Пищиков избягват зимния сезон и усилията им се насочват към второто им световно първенство за девойки. В София Светла пробягва 100 м с преп. за 12.9 (ръчно измерване) и събира в седмобоя 5928 т. За Съдбъри (Канада) Светла заминава с известни здравословни проблеми, но, стъпвайки на стадиона, забравя за всичко и се бори самоотвержено за втората си поредна световна титла в седмобоя – 6289 т. Доверяват й се да я пратят на Олимпиадата в Сеул,където още в първата дисциплина на седмобой – 100 м с преп. Светла изравнява рекорда ни за девойки – 13.24. В крайна сметка, в Сеул Димитрова завършва на престижното за 18-годишна девойка 12-то място с 6171 точки.
1989 г. На шампионата по многобой в София в средата на юни Светла е в страхотна форма – под непрестанния и през двата дни дъжд тя събира 6428 т. – нов български рекорд за девойки и само на 37 точки от световния рекорд за старша възраст на Сибиле Тиле (ГДР). След месец е финалът за Купата на Европа по многобой в Хелмонд (Нидерл). Трета в генералото класиране с 6534 т. (нов световен рекорд за девойки).
1992. Светла се завръща с гръм и трясък сред световния елит в седмобоя. На турнира в Гьотцис в края на май Димитрова събира 6658 т. – нов български рекорд за второто място след европейската рекордьорка Сабине Браун (ФРГ) 6985 т. На втората си Олимпиада Светла се бори упорито със съперничките си, но в скока на дължина (вместо да се доближи до личния си рекорд 6.64) е принудена да се задоволи само с 6.11 м (заради проклетата болка в неизлекуваното коляно). В крайна сметка Димитрова завършва пета с 6464 т. (вместо с напълно реалния медал)!
1993 т. На световното в зала в Торонто Светла е една от поканените за участие многобойки. На 60 м с преп. с 8.19 Димитрова е най-добра от всички, в скока на височина по-скромно – само 1.70 м. В тласкането на гюле идва бедата. След 14.71 м, в третия си опит Светла стъпва накриво зад прага в сектора и изкълчва жестоко глезена си. Летният сезон започва оптимистично - победа в седмобоя (6594 т.) в „Меката” на многобоя (турнирът „Хипобанк” в Гьотцис). На световното в Щутгарт Светла побеждава всички многобойки в три от седемте дисциплини – на 100 м преп. 12.85 на гюле 15.46 и на 200 м 23.10. На препятствията и в спринта Светла побеждава в директен двубой не кого да е, а великата Джеки Джойнър-Кърси. Обаче слабият й скок височина (само 1.60 заради болката в коляното) й коства бронзовия медал. С 6508 т. Светла изостава само на 24 т. от беларискинята Светла Бурага. Последното й участие на седмобой е на турнира в Таланс (Фр), където е втора с с 6416. С Пищиков двамата решават, че трябва да се насочат усилията си само към препятствията.
1994. На зимното европейско първенство в Париж Димитрова печели сребърен медал на 60 м с преп., след друга българка – Йорданка Донкова. Лятото започва с няколко авторитетни победи на турнирите от „Гран при”, с чудесните 12.53 на 100 м с преп. На европейското в Хелзинки Светла печели шампионската титла и златния медал, а в добавка се окичва и с бронз в щафетата 4х100 м заедно с Десислава Димитрова, Анелия Нунева и Петя Пендарева. На финала за генералното класиране от веригата „Мобил Гран При” Светла е с равен брой точки с Джеки Джойнър- Кърси, но скокът на американката (7.49 м) вместо да е определен за неусешен (какъвто впрочем очевадно е!), носи на Кърси предимство при определяне на най-добрия резултат по таблицата. Така Димитрова е лишена несправедливо от първото място в генералното класиране на веригата „Мобил Гран При”.
1995. Светла подновява тренировки в средата на годината (след като е сключила брак с треньора си). Тренировки, които ще прекъсне заради бремеността и раждането на сина им Кристиян.
1996. По-малко от половин година има Димитрова за да се подготви за третата си Олимпиада – тази в Атланта. На 13 юли в Стара Загора Светла регистрира отличните 12.57 на 100 м преп., а в Атланта преминава успешно серията 12.92 и четвъртфинала 12.84. На полуфинала се случва нещастието – Димитрова се откъсва от стартовото блокче, но спира още на първия хърдел, помислила, че е даден втори изстрел на стартера за фаулстарт. Така злощастно завършва за Светла третата й поредна Олимпиада!
1997. На 9 юли в Стара Загора (на турнира „Самарско знаме”) Светла „спира” фотофинишната уредба на... 12.36 секунди (изумителен резултат). Обаче някои деятели и журналисти не са съгласни с това феноменално време и чрез интриги и игрички заличават постижението като измерено напълно електронно... И протоклът е „приправен на... 12.4 ръчно. На световното в Атина Димитрова успешно достига финала и там се сражава храбро за сребърния си медал (12.58).
1998. Димитрова става за втори пореден път европейска шампионка – този път в Будапеща и все на любимите 100 м препятствено бягане (12.56).
1999. След перипетии и разправии Димитрова е отново на финал на световно първенство – в Севиля българката остава пета с 12.75 сек.
2000. Приближава четвъртата поредна Олимпиада за Светла Димитрова. Междувременно атлетката дава своя принос с победата си на Европейската Купа в Бидгошч (първо място с 12.75 на 100 м с преп.). На Олимпийските игри в Сидни в края на септември Светла стига до полуфинала на 100 м с преп., като там остава шеста с 12.95 (а на турнира в Ханя е дала 12.78).
2001. Отново победа за Купата на Европа – пак в Будапеща (12.61). На световното в Едмънтън в първия полуфинал Светла е първа (12.65). На финала в борбата за бронза Димитрова и казахстанката Олга Шишигина (олимпийска шампионка в Сидни) връхлитат едновременно върху финишната лента. След дълго умуване именно Шишигина е предпочетена за бронза (само с две хилядни от секундата преднина пред Димитрова). Огорчението е голямо, но...
2002. На европейското в Мюнхен влажното и хладно време обостря хроничните болки на Светла. Тя достига до финала, но там, след хубав старт, по средата на разстоянието болката става нетърпима и тя трябва да завърши осма. Все пак друга възпитаничка на Пищиков – Яна Касова – се преборва за бронза и като че болката от неуспеха е леко смегчена от общата радост от успеха на Касова.
2004. В Пловдив на състезанието за Купата на Европа Светла остава четвърта на 100 м преп. – 13.23. Заминавайки за пета Олимпиада, Светла не се чувства въобще комфортно. Лекарският консулт на място е категоричен – по-добре е Димитрова да не стартира. Така на 34 години Светла Димитрова-Пищикова се разделя с пистата след повече от 20 години вярна служба на Царицата.
Като илюстрация на огромния талант на Светла Пищикова нека припомним и личните й постижения: 200 м 23.06; 800 м 2:07.90; 100 м преп. 12.53 (12.37*); 400 м преп. 59.35; ск.вис. 1.88; ск.дълж. 6.64; гюле 15.50; копие 48.50; 60 м преп. в зала (7.98); седмобой 6658 точки.
След като за известен период Светла Пищикова бе встрани от голямата сцена на атлетиката, напоследък тя основа собствен клуб. Една от най-талантливите й възпитанички доскоро беше скачачката Ариана Кузманова (13.29 на троен скок и 6.16 на скок дължина), сега на дневен ред е врачанката Десислава Йорданова. Каквото и да се случи отсега нататък със Светла Димитрова, тя заслужава в най-голяма степен голямото признание и почит за заслугите й към българската лека атлетика!
