Галерия
СТОЯНКА МУТАФОВА
02-02-1922г./06-12-2019г.
Стояна Константинова Мутафова, по-известна като Стоянка Мутафова, е българска театрална, телевизионна и филмова актриса със 72-годишна кариера. Истинското име на актрисата е объркано в афиш и днес е позната на всички като Стоянка.
Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство.
През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Мутафова завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949).
От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.
Играе в над 90 театрални постановки. Измежду пиесите с нейно участие са „Три сестри“, „Дванайсета нощ“, „Големанов“ (където играе баба Гицка), „Госпожа Министерша“, „И най-мъдрият си е малко прост“ и „Арсеник и стари дантели“.
Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.
През 1980 г. играе ролята на баба Цоцолана в серийния филм на Българската телевизия „Патиланско царство“, базиран на едноименната литературна поредица на Ран Босилек.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.
През периода 2011 – 2018 г. Мутафова играе баба Марийка Чеканова в сериала на bTV „Столичани в повече“.
На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.
От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне получава близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и други.
На 2 февруари 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва своите 70 години на сцена и 97-и рожден ден в зала 1 на НДК.
Тя се определя като атеистка.
Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 24 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.
Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).
Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.
Филмография
2011 – 2018Столичани в повече156баба Марийка Чеканова
2010Ако някой те обичабабата на Нора
2003Вчерашни целувкиСофия
2007Ваканцията на Лили6ясновидката Стояна
2002Рапсодия в бялостарица в старчески дом
1999Стъклени топчетамайка на Албена
1999Големите игри10Иванка Иванова,
бабата на Мони
1993Пантуди
1986Земляци-веселяци
1984НаследницатаВелика Самсарова
1984Бронзовият ключСамсарова
1983Баш майсторът н-к!Куна
1985Златно сърце3баба Пембиша
1980Патиланско царство20баба Цоцолана
1978Федерация на династронавтите3леля Гица
1978Топлосъдията
1977Нечиста сила3врачката Марта
1977Темната корияКалудка
1974Нако, Дако, Цако3готвачката Мария във 2-ра серия: „Шофьори“
1973Бягство в Ропотамоциганката
1970Китбаба Стойна
1970ЕзопБългария / ЧехословакияКасандра
1969Любовницата на Граминя (L'amante di Gramigna)Италия / Българиясватовница
1968Бялата стаямайката на Рина
1967Привързаният балонфотографираната
1966Джеси Джеймс срещу Локум Шекеровсъпругата на Локум Шекеров
1962Двама под небетобудкаджийката
1962Специалист по всичкофризьорката
1958Любимец №13Филева, касиер в ДП. „Витоша“
1956Точка първа
Роли в театъра
Народен театър „Иван Вазов“, гр. София[13][редактиране | редактиране на кода]
„Брониран влак 14 – 69“ (от Всеволод Иванов, реж. Боян Дановски) – Варя (сезон 1949/1950)
„Дама в легацията“ (от братя Тур (Леонид Тубелски и Пьотър Рижей), реж. Кръстьо Мирски) – дама от легацията (1949/1950)
„В навечерието“ (от Камен Зидаров по едноименния роман на Иван Тургенев, реж. Филип Филипов) – Зоя Никитишна Мюлер (1951/1952; 1953/1954; 1954/1955) – дебют на актрисата на сцената на Народния театър
„Дванайсета нощ“ (от Уилям Шекспир, реж. Филип Филипов) – Мария (сезон 1951/1952)
„Южно от 38 паралел“ (от Тхай Дян Чун, реж. Кръстьо Мирски) – жена (1951/1952)
„Три сестри“ (от Антон Чехов, реж. Николай Масалитинов) – Наташа (1953/1954; 1955/1956)
„Големанов“ (от Ст. Л. Костов, реж. Моис Бениеш) – Драгиева (1953/1954; 1954/1955; 1957/1958); Петранова (1954/1955)
„Търси се Шекспир“ (от Хайнар Кипхард, реж. Стефан Сърчаджиев) – Щремхен (1954/1955; 1955/1956)
„Таланти и поклонници“ (от Александър Островски, реж. Николай Масалитинов) – Смелская (1955/1956)
„Салемските вещици“ (от Артър Милър, реж. Моис Бениеш) – Мерси Луис (1955/1956; 1956/1957)
„Волпоне“ (от Бен Джонсон, преработка на Стефан Цвайг и Жул Ромен, реж. Стефан Сърчаджиев) – Канина (1955/1956; 1956/1957)
Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. София[14][редактиране | редактиране на кода]
„Баня“ (от Владимир Маяковски, реж. Стефан Сърчаджиев) – мадам Мезалянсова (премиера – 7 април 1957 г.)
„Баба, дядо, мама, татко и ние“ (от Енчо Багаров и Нейчо Попов, реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов) – бабата (премиера – 8 юни 1957 г.)
„Кралят отива на война“ (от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев по приказката „Новите дрехи на краля“ от Ханс Кристиян Андерсен, реж. Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов) – кралицата (премиера – декември 1957)
„Изборен екран“ („Софийска хроника“) (реж. Стефан Сърчаджиев) – Димова; Пенелопа (премиера – декември 1957)
„ДДТ“ (от Николай Тодоров и Захари Петров, реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов) (премиера – 2 март 1958 г.)
„Тайни“ (от Боян Дановски и Петър Славински, реж. Боян Дановски) – Йовка Дойнова (премиера – 14 ноември 1958 г.)
„Дванайсетте стола“ (от М. Королев по едноименния роман на Иля Илф и Евгений Петров, реж. Гриша Островски) – Клавдия Петухова; бабичка; Ел. Станиславовна (премиера – ноември 1958 г.)
„Криво седи – право съди!“ (от Енчо Багаров и Нейчо Попов, реж. Гриша Островски) (премиера – 19 септември 1959 г.)
„Дървеница“ (от Владимир Маяковски, реж. Боян Дановски) – Розалия Павловна; старица (премиера – 23 ноември 1959 г.)
„Предложение. Сватба. Юбилей“ (от Антон Чехов, реж. Методи Андонов) – Настася Фьодоровна Мерчуткина („Юбилей“) (премиера – 22 февруари 1960 г.)
„Чичовци“ (от Иван Вазов, реж. Методи Андонов) – Селямсъзката (премиера – 17 октомври 1960 г.)
„Свинските опашчици“ (от Ярослав Дитл, реж. Методи Андонов) – Спаленкова (премиера – 5 март 1962 г.)
„Импровизация“ (от Валери Петров и Радой Ралин, реж. Гриша Островски) (премиера – 1 октомври 1962 г.)
„Франк V“ (от Фридрих Дюренмат, реж. Гриша Островски) – Аполония Щройли (премиера – 18 февруари 1963 г.)
„Третото желание“ (от Вратислав Блажек, реж. Методи Андонов) – майката (премиера – 17 юни 1963 г.)
„Михал Мишкоед“ (от Сава Доброплодни). „Кандидати на славата“ (от Иван Вазов) (реж. Методи Андонов) – Мария („Михал Мишкоед“) (премиера – 11 ноември 1963 г.)
„Червен смях“ (по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев, реж. Боян Дановски, Гриша Островски и Методи Андонов) (премиера – 18 септември 1964 г.)
„Смъртта на Тарелкин“ (от Александър Сухово−Кобилин, реж. Методи Андонов) – Людмила Спиридоновна Брандахлистова (премиера – 15 февруари 1965 г.)
„Среднощна история“ (от Шон О'Кейси, реж. Гриша Островски) – мис Мози (премиера – 1 ноември 1965 г.)
„Ревизор“ (от Николай Гогол, реж. Методи Андонов) – Анна Андреевна (премиера – 29 май 1966 г.)
„Големанов“ (от Стефан Л. Костов, реж. Нейчо Попов) – баба Гицка (премиера – 24 ноември 1966 г.)
„Суматоха“ (от Йордан Радичков, реж. Методи Андонов) – крокодил (премиера – 30 март 1967 г.)
„Мистерия буф“ (от Владимир Маяковски, реж. Методи Андонов) – Матусал (премиера – 3 ноември 1967 г.)
„Сняг“ (от Валери Петров, реж. Гриша Островски) (премиера – 6 април 1968 г.)
„Щръклица“ (от Панчо Панчев, реж. Вили Цанков) – стрина Гена (премиера – 10 ноември 1968 г.)
„Старчето и стрелата“ (от Никола Русев, реж. Методи Андонов) – Онарта; вещицата (премиера – 5 май 1969 г.)
„Женитба“ (от Николай Гогол, реж. Нейчо Попов) – Фьокла (премиера – 15 февруари 1971 г.)
„Фаталната депеша“ (от Орлин Орлинов, реж. Борис Спиров) – Каракас Никулчева (премиера – 17 април 1971 г.)
„Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г“ (от Георги Мишев, реж. Гриша Островски) – Въцка (премиера – 14 април 1972 г.)
„Тартюф или Измамникът“ (от Жан−Батист Молиер, реж. Кръстю Мирски) – Дорина (премиера – 11 декември 1972 г.)
„Кораб с розови платна“ (от Борис Априлов, реж. Никола Петков) – Начева (премиера – 5 април 1974 г.)
„Януари“ (от Йордан Радичков, реж. Любомир Шарланджиев) – Софрона (премиера – 11 и 12 януари 1975 г.)
„Коктейл“ (от Алдо Николай, реж. Павел Павлов) – Флавия (премиера – 5 май 1975 г.)
„Енергични хора“ (от Василий Шукшин, реж. Борис Спиров) – Сергеевна (премиера – 30 и 31 януари 1976 г.)
„Състезанието“ (от Петър Караангов, реж. Александър Попов) – пишеща (премиера – 22 октомври 1976 г.)
„Как се обира една банка“ (от Сами Фаяд, реж. Борис Спиров) – вдовицата (премиера – 20 и 21 октомври 1978 г.)
„И най-мъдрият си е малко прост“ (от Александър Островски, реж. Младен Киселов) – Мамаева (премиера – 16 и 17 декември 1979 г.)
„От много ум… Вражалец“ (от Стефан Л. Костов, реж. Асен Шопов) – баба Кунка (премиера – октомври 1980 г.)
„Госпожице, да му отпуснем края“ (от Любомир Пеевски по текстове на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Димитър Подвързачов, Стоян Миленков и Иван Андрейчин, реж. Маргарита Младенова и Младен Киселов) – г−ца Сийка де ла Фурия (премиера – януари 1981 г.)
„Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво“ (от Иво Брешан, реж. Уляна Матева) – Мара Миш (премиера – 25 октомври 1981 г.)
„Биволът“ (от Иван Радоев, реж. Младен Киселов) – бабката (премиера – 28 и 30 декември 1981 г. и 2 януари 1982 г.)
„Игра на котки“ (от Ищван Йоркейн, реж. Николай Поляков) – Ержи Обран (премиера – 28 и 29 април 1982 г.)
„Кошници“ (от Йордан Радичков, реж. Младен Киселов) – мургавата кошничарка (премиера – 27 ноември 1982 г.)
„Новото пристанище“ (от Стефан Л. Костов, реж. Николай Поляков) – г−жа Букова (премиера – 20 февруари 1984 г.)
„Дело“ (от Александър Сухово−Кобилин, реж. Крикор Азарян) – Ана Антонова Атуева (премиера – 12 април 1986 г.)
„Одисей пътува за Итака“ (от Константин Илиев, реж. Иван Добчев) – Добър ден (баба Стойна) (премиера 6 и 7 октомври 1986 г.)
„Сватба“ (от Елиас Канети, реж. Маргарита Младенова) – Йохана (премиера – 1 и 2 март 1987 г.)
„Балкански синдром“ (от Станислав Стратиев, реж. Иван Добчев) – баба Кера (премиера – 10 май 1987 г.)
„Арсеник и стари дантели“ (от Джоузеф Кесълринг, реж. Здравко Митков) – Марта Брустър (премиера – 6 и 7 февруари 1988 г.)
„Светото семейство“ (от Дьорд Швайда, реж. Николай Поляков) – майката (премиера – 9 юни 1988 г.)
„Мъртви души“ (от Михаил Булгаков по едноименното произведение на Николай Гогол, реж. Здравко Митков) – Коробочка (премиера – 11 януари 1989 г.)
„Л’Апети виен ан манжан или Обичате ли човешко?“ (от Мирон Иванов, реж. Здравко Митков) – Кейт (премиера – 28 и 29 април 1989 г.)
„Балкански шпионин“ (от Душан Ковачевич, реж. Николай Поляков) – Даница Чворович (премиера – 13 и 14 април 1990 г.)
„Трупът-фантом или Нож в гърба“ (от Робер Тома, реж. Илия Добрев) – Алис Постич (премиера – 23 март 1992 г.)
„Пет бременни пиеси“ (от Дарио Фо и Франка Раме, реж. Пламен Марков) – Анна (В: „Бременната баба“) (премиера – 13 януари 1993 г.)
„Великолепният рогоносец“ (от Фернан Кромелинк, реж. Пламен Марков) – дойката (премиера – 10 януари 1996 г.)
„Кукер кабаре“ (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) – г−жа Роз Пепа, екстрасенс (премиера – 13 март 1997 г.)
„Преди последния спектакъл“ (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) – кака (премиера – 15 април 1998 г.)
„Ревизор“ (от Николай Гогол, реж. Лилия Абаджиева) – Ана Андреевна (премиера – 12 февруари 1999 г.)
„Вчерашни целувки“ (от Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева) – София (премиера – 13 и 14 януари 2000 г.)
„Кукер кабаре 2 (+ най−доброто от „Кукер кабаре“)“ (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) (премиера – 11 юни 2001 г.)
„45 години не стигат (Българската мечта)“ (от Иван Кулеков, реж. Рашко Младенов) – баба Пена; феноменалната баба (премиера – 10 юни 2002 г.)
„Шокова терапия“ (от Йордан Попов, реж. Рашко Младенов) (премиера – 9 юни 2003 г.)
„Жега“ (от Николай Волев по мотиви на „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов, реж. Николай Волев) – Невена (премиера – 10 ноември 2003 г.)
„Евроспорт“ („Квартет“) (от Дьорд Шпиро, реж. Бина Харалампиева) – съпруга (премиера – 22 януари 2004 г.)
„Виж ми окото“ (от Кръстьо Кръстев, Йордан Попов и Михаил Вешим, реж. Рашко Младенов) (премиера – 7 юни 2004 г.)
„Космонавти“ (от Илко Иларионов, реж. Димитър Стоянов) – Веса Бръмбарова (Сокол 2) (премиера – 7 април 2005 г.)
„Магистратите също плачат“ (от Кръстьо Кръстев, Йордан Попов и Михаил Вешим, реж. Рашко Младенов) (премиера – 13 юни 2005 г.)
„Квартет“ (от Роналд Харвуд, реж. Десислава Боева) – Сесили Робсън (премиера – 6 ноември 2006 г.)
„Столовете“ (от Йожен Йонеско, реж. Иван Урумов) (юни 2009 г.)
„И най-мъдрият си е малко прост“ (от Александър Островски, реж. Иван Урумов) – Манефа (февруари 2011 г.)
„Столетие мое“ (от Мишел Лоранс, реж. Владимир Петков) – Малу (април 2012 г.)
„Златният телец“ (от Юрий Дачев по мотиви от едноименния роман на Иля Илф и Евгений Петров, реж. Бина Харалампиева) (октомври 2013 г.)
„Скакалци“ (от Ст. Л. Костов, реж. Богдан Петканин) – баба Йовка (октомври 2013 г.)
Театър „Възраждане“, гр. София[редактиране | редактиране на кода]
„Пепеляшка“ (13 ноември 1994 г.)
„Капан за мишки“ (от Агата Кристи, реж. Бина Харалампиева) (25 март 2006 г.)
Театър 199,
„Черни очи за случайни срещи“ (22 май 1984 г.)
Други театрални сцени[редактиране | редактиране на кода]
„Госпожа Стихийно бедствие“ (от Алдо Николай, реж. Николай Атанасов-Шуши) – Олга
„Мама – Веселата вдовица“ (комедия по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
„Палавите вдовици, съседки“ (комедия от Азис Несин, реж. Николай Атанасов−Шуши)
„Безумната лейди Джулия“ (по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
„Парижки лудории“ (от Жан-Клод Дано, реж. Дидо Мачев)
„Началото на края“ (от Себастиен Тиери, реж. Андрей Калудов)
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
„Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) - мюзикъл
„Коледна песен“ (1988) (Чарлз Дикенс) – мюзикъл
„Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес)
„Старчето и стрелата“ (1982)
„Женско царство“ (1981) (Ст. Л. Костов)
„Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
„Коктейл“ (1978) (Алдо Николай)
„Вражалец“ (1976) (от Ст. Л. Костов, реж. Хачо Бояджиев), 2 части (мюзикъл), (Втора реализация) – баба Кунка
„Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов) - мюзикъл
„Малакова“ (1974) (Петко Славейков)
„Телерезада“ (1974) (Пейо Яворов), мюзикъл
„Опечалената фамилия“ (1971) (Бранислав Нушич)
„12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
„Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
„Букет цветя“ (1960)
Роял Бьозендорфер (реж Д. Шарков)
Награди и отличия
Орден „Св. св. Кирил и Методий“, I степен – 1962 г.
Почетно звание „Заслужил артист“ – 1963 г.
„Народен орден на труда“, златен – 1972 г.
Почетно звание „Народен артист“ – 1977 г.[15]
Орден „„Народна република България““ – II степен (1982).
„Награда на САБ за цялостно творчество“ (1999).
Почетен гражданин на София – 2000 г.[16]
Номинация за Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ – 2001 г.[17]
Орден „Стара планина“ – 2002 г.[18]
Почетен гражданин на гр. Бургас – 2002 г.[19][20]
Награда „Аскеер“ – 2002 г.[21][22][23]
Знак „Златен век“ – 2012 г.[24]
Почетен гражданин на гр. Средец – 2012 г.
„Златен Кукерикон“ на името на Георги Калоянчев – 2013 г. (на първото издание на наградите на Сатиричния театър „Алеко Константинов“[25]
„Златен Перперикон“ – 2013 г.[26][27]
„Златна бленда“ на „Jameson“ – за ролята на баба Марийка в сериала „Столичани в повече 2013 г.[28]
Награда – България си ти – 2015 г.
Почетната грамота за „Принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство“ – 2015 г.
Почетен знак на град Трявна, 2018 г., връчен по време на „Славейкови дни“
Почетен знак на град Левски, юли 2018 г. връчен по време на „Празници на изкуствата – Парцалев 2018“
Почетен знак на град Поморие, август 2018 г.
Почетен знак на Община Бургас, 15 март 2019 г., връчен в Дом на Нефтохимика от г-жа Й. Ананиева, зам. кмет на Община Бургас
Голяма награда за изключителни постижения в световното театрално изкуство, „Парад на изкуствата“ ноември 2018 г. София
Почетен знак на „Европейска столица на Културата“ 2019, Пловдив
Почетен знак на Община Асеновград
