Галерия
СТЕФАН ДАНАИЛОВ
09-12-1942г./27-11-2019г.
Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, Мастъра, Бате Серго, Майор Деянов, Българският Ален Делон, е емблематичен български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БКП/БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV народно събрание.
Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова (1933 – 2018), също актриса, която е 9 години по-голяма от него.
Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).
Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.
За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.
През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“[3]. Продължава да се снима много в киното и телевизията. Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стефан Данаилов.
След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.
От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., води популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там Данаилов играе пародиен образ на Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио)
След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята на Нуцо Марчиано в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина. Години по-късно Данаилов озвучава на български своя герой в излъчената с българския дублаж италианската продукция по БНТ.
Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.
Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).
От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.
Стефан Данаилов е член на БКП от 1975 г. Секретар е на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП.[5] Делегат е на 44-тия (2000)[6], 45-ия (април 2005) и 46-ия (декември 2005) конгрес на БСП.
В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.
На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.
От 1964 до 2014 г. е женен за Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София).
Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.). Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.
През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.
На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома. Той се събужда от комата на 17 октомври.
Стефан Данаилов умира в болницата на 76 години от полиорганна недостатъчност в 00:15 часа на 27 ноември 2019 г. Остава след себе си сина си Владимир, племенницата си Росица, доведения си син Росен и праплеминниците и доведените си внучета.
Награди и отличия
Заслужил артист (1975).
Народен артист (1983).
Специалната награда на журито за филма „На всеки километър“ на ФБФ (Варна, 1969)
Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Светослав Тертер във филма „Князът“ на ФБФ (Варна, 1970).
Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Пантер във филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).
Награда „Квиети“ – (Прага, Чехословакия 1970)
Лауреат на Димитровска награда с колектив (1971) – за участието си във филма „На всеки километър“.[5]
Първа награда „Златен Лачено“ на МКФ (Авелино, Италия 1971)
Голямата награда на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970).
Най-популярен актьор в Чехословакия (1977).
Втора награда за мъжка роля за ролята на Стайлз в пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театри (1977).
Голямата награда „Златната роза“ за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
Награда на зрителите и на Министерството на народната просвета за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
Носител е на Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“ (1992).
Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура (2002).
Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002).
Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (27.03.2005 г.)
Годишна награда на Асоциация „Академика 21“ за 2007 г. – за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог (06.03.2008 г.)
Голямата награда „Золотая муза“ – за приноса му в развитието на културните отношения между България и Русия (08.03.2008 г.)
Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014)
„Аскеер“ – за цялостен принос към театралното изкуство (2015)
Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (09.12.2017)
Театрални роли
Народен театър „Иван Вазов“, гр. София[17]
„Майор Барбара“ (сезони 1979/1980; 1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Адолфус Казънс
„Помагай ни любов“ (1979/1980; 1980/1981; 1981/1982)
„Оптимистична трагедия“ (1980/1981; 1981/1982)
„Иван Кондарев“ (1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984) – Иван Кондарев
„Под игото“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Бойчо Огнянов
„Зидари“ (1981/1982; 1982/1983) – Христо
„Пожарът“ (1981/1982; 1982/1983) – Петер Траубе
„Януари“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Гаврил
„Всяка есенна вечер“ (1982/1983; 1983/1984) – Андрей
„Нощем с белите коне“ (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – Сашо
„От ума си тегли“ (1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – Чацки
„Дон Жуан или Каменният гост“ (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990) – дон Жуан
„Хамлет, принц на Дания“ (1986/1987; 1987/1988; 1988/1989) – Хамлет
„Пер Гинт“ (1987/1988; 1988/1989) – Пер Гинт (зрелият)
„Тайната вечеря на Дякона Левски“ (1988/1989; 1989/1990) – Димитър Общи
„Животът на Галилей“ (1988/1989) – Берберини
„Бесове“ (1989/1990; 1990/1991) – Николай Ставрогин
„Сеанс“ (1989/1990; 1990/1991) – академик Ламбов
„Малките големи игри (Un petit grandguignol или Нещо между огнен фарс и военни маневри)“ – II част: „Ул. „Дълга“ №13, Доктор Блаха“ (1990/1991) – цивилно лице
„Largo desolato (Безкрайно отчаяние)“ (1990/1991) – Олбрам
„Лоренцачо“ (1991/1992; 1992/1993; 1993/1994; 1994/1995) – княз Алесандро Медичи
„Цената“ (1992/1993; 1993/1994; 1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – Виктор Франц
„Венецианският търговец“ (1991/1992; 1992/1993; 1993/1994) – Шейлок
„Спомен за една революция“ (1993/1994; 1994/1995) – Дантон
„Дон Кихот“ (1993/1994; 1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002) – старият Дон Кихот, а също и ханджия
„В полите на Витоша“ (1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998) – Стефан В. Драгоданоглу
„Чайка“ (1995/1996; 1996/1997) – Борис Алексеевич Тригорин
„Чичовци“ (1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – Мирончо
„Човекът, който прави дъжд“ (1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – Хари Къри
„Пигмалион“ (1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2003/2004; 2004/2005; 2005/2006; 2006/2007; 2007/2008; 2008/2009; 2009/2010; 2010/2011; 2011/2012; 2012/2013; 2013/2014; 2015/2016) – Дулитъл
„Енигматични вариации“ (1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – Абел Знорко
„Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – бащата
„Жените на Джейк“ (сезони 2002/2003; 2003/2004) – Джейк
„Актрисата“ (сезони 2019/2020) – Чарлс
Театър на народната армия, гр. София
„Делото Дантон“ (1978) (от Станислава Пшибишевска, реж.Анджей Вайда) – Камий Демулен
„Щастливецът иде“ (1978) (от Руси Божанов, реж. Асен Шопов) – Алеко Константинов
„Сизве Банзи е мъртъв“ (1977) (от А.Фюгард, реж. Крикор Азарян) – Стайлз
„Коварство и любов“ (1976) (от Фридрих Шилер, реж. Асен Шопов) – Фердинанд
„Напразни усилия на любовта“ (1975) (от Уилям Шекспир, реж. Леон Даниел) – Бирон
„Албена“ (1975) (от Йордан Йовков, реж. Крикор Азарян) – Сенебирски
„Вишнева градина“ (1974) (от Антон Чехов, реж. Крикор Азарян) – Яша
„Дачници“ (от Максим Горки) – Замислов
„Време разделно“ (1973) (от Антон Дончев по едноименния му роман, реж. Асен Шопов) – венецианецът (дебют на сцената на Театъра на армията)
Театър 199, гр. София
„Дългият път на деня към нощта“ от Юджин О'Нийл, реж. Стефка Прохаскова (1970 г.)
„Признаци“ от Хенрик Ибсен, реж. Светлана Пейчева (1978 г.)
„Чин-чин“ от Франсоа Бийеду, реж. Николина Томанова (1990 г.)
„Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, реж. Христо Христов (1993 г.)
Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. София[18]
„Ревизор“ (1999) (от Николай Гогол, реж. Лилия Абаджиева) – Иван Кузмич Шпекин
„Годежът“ (2000) (от Морис Метерлинк, реж. Мариус Куркински) – Великият прародител
Тв мюзикъл
„Вражалец“ (1976) (от Ст. Л. Костов, реж. Хачо Бояджиев), 2 части, (Втора реализация) – циганинът-вражалец / Манчо
„Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (от Сава Доброплодни, реж. Хачо Бояджиев) – Славчо
„Телерезада“ (1974) (сц. Хачо Бояджиев и Дечо Таралежков, реж. Хачо Бояджиев)
„Севилският бръснар“ (1973) (по Пиер дьо Бомарше, реж. Павел Павлов) – граф Алмавива
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
„Далила“ (1995) (от Владимир Мусаков, реж. Вили Цанков)
„Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) - мюзикъл
„Самсон и Далила“ (1995) (Владимир Мусаков)
„Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Стефан Попов
„Егмонт“ (1989) (Гьоте)
„Под игото“ (1989) (Иван Вазов)
„Прокурорът“ (1987) (Георги Джагаров)
„Право на избор“ (1986) (Николай Никифоров), 2 части
„Океан“ (1985) (Александър Щейн)
„Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков)
„Егмонт“ (1984) (от Гьоте, реж. Асен Траянов)
„Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
„Опасният завой“ (1981) (от Джон Пристли, реж. Георги Аврамов)
„Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Борил
„Историята на един кон“ (1981) (Лев Толстой)
„Скакалци“ (1979) (Ст. Л. Костов)
„Милионерът“ (по Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
„Варшавска мелодия“ (1978) (Леонид Зорин) – Виктор
„Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) – Йорданчо Кисьовски
„Харолд и Мод“ (1978) (от Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – Харолд
„Почти семейна история“ (Дончо Цончев)
„Оптимистична трагедия“ (1977) (Всеволод Вишневски)
„Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс)
„Д-р“ (1977) (Бранислав Нушич)
„Разпятието“ (1977) (Рангел Игнатов)
„Вражалец“ (1976) (Ст. Л. Костов), 2 части, мюзикъл (Втора реализация) - вражалецът / Манчо
„Севилският бръснар“ (1974) (от Пиер дьо Бомарше), мюзикъл - граф Алмавива
„Жена премина кръстопътя“ (1974) (от Антон Антонов-Тонич)
„Училище за сплетни“ (1972) (по едноименната пиеса на Ричард Шеридан, реж. Павел Павлов)
„Светът е малък“ (1968) (сц. Иван Радоев, реж. Вили Цанков и Петър Янков)
„Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
„Един човек се завръща от миналото“ (1964) (сц. Богомил Райнов, реж. Методи Андонов)
Филмография
2019ЗавръщанеДядото на Алекс и Бранимир
2016Правила (късометражен)Михаил
2013 – 2014Фамилията (тв сериал)39Борис Арнаудов (в 34 серии)
2012ИнкогнитаБългария / Русиядиректор на фондация
2011Столичани в повече (тв сериал)Патриархът на Българската православна църква
2010 – 2011Стъклен дом (тв сериал)64Димитър Касабов (в 28 серии)
2010Стъклената рекабаща на Елен
2009Свети Георги убива змея (Sveti Georgije ubiva azdahu)Сърбия / Босна и Херцеговина / Българияциганинът Минтя
2007Чифликът на чучулигите (La masseria delle allodole)Италия / България / Испания / Францияпредседателят на военния съд
2004Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал)4Петракиев
2004Биволът (тв)професор Ангелов
2002Прости нам (тв)чичо Петьо
2001Версенжеторикс (Vercingétorix)
Друиди (алтернативно заглавие)Франция / Канада / БелгияКомиос, вожд на Бенова
2003 – 2013По съвест (тв сериал) (Un caso di coscienza)
Подозрения (алтернативно заглавие)
Дело по съвест (алтернативно заглавие)30Италия / Българиядетектив Вирджилио (в 24 серии)
2001Сънища (тв)Ранков
2000Хайка за вълци (тв сериал)6земевладелецът Михаил Деветаков – „Мишел“, опекун на Николин
2000Алеф (тв) (Aleph)ИталияАлеф
2000Краят на ХХ векцарят
1999Смъртта на едно порядъчно момиче (тв) („Morte di una ragazza perbene “)Италия/ БългарияАдзарити / бай Речко
1999Краят на века (тв сериал) (Fine secolo)6ИталияМило (в 5 серии)
1998Вълците (тв)бащата
1998След края на светаБългария / Германия / Гърцияпрофесор Алберт Коен (Берто)
1998Дълбоко в сърцето (тв) (In fondo al cuore)2 ч.ИталияСтефан / ontori
1998Испанска муха (тв)Уйчо
1997Рекет (тв сериал) (Il Racket)
Гражданинът въстава (алтернативно заглавие)6ИталияВинченцо Грумо
1996Дон Кихот се завръща (Дон Кихот возвращается)2 ч.Русия / Българияхерцогът
1995Когато гръм удариСава
1994Октопод 7: Разследване на смъртта на инспектор Катани (тв сериал) (La piovra 7: Indagine sulla morte del commissario Cattani)6Италия / Франция / Германия / Испания / АвстрияДон Надзарено „Нуцо“ Марчиано
1994Престъпление от страст (Delitto passionale)Италияжурналистът Стефан Янчев
1994Убиецът е с жълти обувкирежисьорът
1993Психопати
1993Записки по българските мафии (тв)Кръстника
1992Криза в Кремъл (Crisis in the Kremlin)САЩАмбразис
1991Червената мишена (Red purpose)САЩ / България
1991Берлинската конспирация (The Berlin Conspiracy)САЩЕмил Мутчър (Emil Mutcher)
1991Искам Америкарежисьорът Паскалев
1990Карнавалътжурналистът Константин Константинов
1990Живей опасно (тв)Петър бащата, инженер-архитект
1990Под игото (тв сериал)9България / Унгариятурският шпионин Заманов
1990Немирната птица любовСтефан Данаилов
1990Бащи и синове (тв сериал)5архитект Иван Цолов
1989Под дъгата (тв)актьорът Иван Пеев
1989Капан (Западня)СССР
?Може би утре, може би никога2Бред Къстър
1988Черните рамки (тв сериал)3Кирил Борисов
1988Черните рамки (тв сериал)5Кирил Борисов, съпруг на Олга Райнова,
генерален директор във фирма
1988Неизчезващите (тв сериал)5архитект Иван Цолов
1988Защитете дребните животни (тв)дядо Райно
1987Време за път (тв сериал)5архитект Иван Цолов
1987Дом за нашите деца (тв сериал)5архитект Иван Цолов
1987Не се мотай в краката ми (тв)Станко Стоименов, тв репортер
1987Левакъткапитан Христо Пашов
1987Небе за всичкиВеликов – Слънцето
1987МечтателиСтоименов, началникът на полицията
1986ПоемаАнтон Чолаков
1986Три Марии и ИванИван
1986Ешелонитемитрополит Кирил
1985Мъгливи брегове (Берега в тумане)СССР / Българиякапитан Сократ Стойчев
1985Маневри на V етажДантон Тахов – „Тахана“
1985Борис I2Борис I
1985Тази кръв трябваше да се пролееЮвиги хан
1984Битката за Бяла Сълзлийка (тв сериал)3Костадинов
1984Последният езичникБорис I
1984Наследницата (тв)архитект Илия Узунов
1983Голямата игра (тв сериал) (Большая игра)6СССР / БългарияГеорги Йорданов, български журналист
1983Рудолфио (тв)Рудолф Денчев – Рудолфио
1983Арис (тв)Василев, директорът на института
1983ЗавръщанеВасил
1983Една одисея из Делиормана (тв)капитан Иванов
1983Равновесиеактьорът
198224 часа дъждкапитан Васил Алтънов
1982Есенно слънце (тв)Кирил Денев
1981Кристали (тв)Веселин Чолаков
1981Търновската царицад-р Старирадев
1980Дами канятЯким Вълев Донев
1980Кръвта оставаВасил Граматиков
1979Гонитба (тв)журналистът
1979От нищо нещоПанчо
1979Мигове в кибритена кутийкаквартирантът
1978Войната на таралежите (тв сериал)5баскетболистът Никола Бабинов
1978ТоплоМанол Салабашев – „Лебеда“
1978Насрещно движение (тв)Чавдар Бонев
1977Умирай само в краен случай (тв сериал)2Джо Райт
1977Юлия Вревска (Юлия Вревская)2България / СССРНиколай Карабелов
1977Година от понеделнициинженер Халачев
1977Петимата от РМС (тв сериал)5Александър Димитров – „Сашо“
1976Допълнение към Закона за защита на държаватакапитанът-провокатор
1976ВинатаЖивко Топалов
1976Самодивско хороводещ на „3 от 8“
1976Почти семейна история (тв)Виктор
1975Войникът от обоза (Братушка)СССР / БългарияЖивко Георгиев
1975Този истински мъжСашо
1975Сватбите на Йоан Асен2бургундеца
1975Началото на деняАндрей Стойчев
1974На живот и смърт (тв сериал)3д-р Милев
1974Зарево над Драва2поручик Божев
1974Къщи без оградиКеркенеза
1974Иван Кондарев2Костадин Джупунов
1973Нонапоручик Галчев
1972ОбичНиколай
1971На всеки километър (втора поредица) (тв сериал)13майор Никола Деянов / доцент инженер Иван Андреев Милев / Алън Стенли
1971Няма нищо по-хубаво от лошото време2Любо
1970Черните ангели2Георги – Пантер
Михаилов Аргиров
1970Князъткняз Светослав Тертер
1969На всеки километър (първа поредица) (тв сериал)13Никола Деянов – Сергей / Серж Омон
1968Първият куриер (Первый курьер)СССР / БългарияИван Загубански
1967С дъх на бадемиМишо Белокожев
1967МоретоТони
1967Мълчаливите пътекиедин от младежите
1966Понеделник сутринКръстьо (премиера: 1988)
1963Инспекторът и нощтаТома
1956Следите оставатВеселин – Веско
Дискография
1974„Богдана Карадочева и Стефан Данаилов“SPБалкантонВТК 3064
1983„Любомир Левчев. След любов“LPБалкантонВАА 11029
1983„Пейо Яворов. Автопортрет“LPБалкантонВАА 11064
Сингли[редактиране | редактиране на кода]
1978 – „Моето мъжко момиче“ (с Маргарита Хранова)
1978 – „Дует певец и футболист“ (с Емил Димитров)
1979 – „Ах, тези жени“
1983 – „Без сълзи“
1983 – „Commеnt ca va“ (Аз съм от Твърдица) (с Вероник Жано)
1999 – „Бъди до мен“ (с Маргарита Хранова)
„Декември“
