TV
СОТИР МАЙНОЛОВСКИ Галерия

СОТИР МАЙНОЛОВСКИ

АРТИСТ

31-10-1930г./21-11-2007г.

ЗОДИЯ   СКОРПИОН

Сотир Стоянов Майноловски /31.10.1930 - 21.11.2007/ е български актьор.

Роден е на 31 октомври 1930 г. във Варна. През 1958 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).

Творческият му път започва Драматичен театър – Добрич (1959 – 1964). След преместването си в София играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1964 – 1967), Театър Сълза и смях (от 1967-), Театър 199 и Младежки театър „Николай Бинев“. Последните години преди пенсионирането си Майноловски е директор на Младежкия театър до 1997 година.

Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.

Член на СБФД.

Има няколко запомнящи се роли в българското кино. Играе във филмите „Цар и генерал“, „Най-добрият човек, когото познавам!“, „Мъже в командировка“, „Ламята“, „Вик за помощ“, „Понеделник сутрин“, „Закъсняло пълнолуние“ и други.

Участвал е и в шоупрограми на редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио.

Сотир Майноловски умира на 21 ноември 2007 г. в София.

Награди и отличия

Заслужил артист (1986).

Орден „Кирил и Методий“ – I степен.

„Медал за заслуги“ към БНА (1974).

I награда на III национален преглед на българската драма и театър ((1963).

II награда за мъжка роля на районен преглед за ролята на (Сотир) от Голямото завръщане (1963).

II награда на преглед „Театърът през вековете“ (Велико Търново, 1969).

Театрални роли

„Когато розите танцуват“ (Валери Петров) – Стария

„В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)

„Дон Жуан“ (Молиер)

Телевизионен театър

„В неделя Господ си почива…“ (1990) (Стефан Цанев), 2 части

„Гарвани“ (1987) (Анри Бек)

„Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)

„Съдията и жълтата роза“ (1984) (Георги Данаилов)

„Строшената делва“ (1984) (Хайнрих фон Клайст)

„Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)

„История на бъдещето“ (1972), 2 серии

„Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен) – мюзикъл

„Митрофан и Дормидолски“ (1970) (Иван Вазов)

„Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)

„Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)

„Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)

„Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)

„Албена“ (1968) (Йордан Йовков)

„Хъшове“

Филмография

ГодинаФилми и СериалиСерииКопродукцииРоля

1999Тувалу – (Tuvalu)Германия / Великобританияполитик

1996Закъсняло пълнолуниеБългария / УнгарияГено, старецът с наследството

1987Време за път5бащата на Гюлев

1986Земляци-веселяци

1986Ешелонитекметът Гошо

1986Вик за помощкапитан на рибарския кораб

1986Васко да Гама от село Рупча6„Антената“, радистът на кораба

1985Характеристика

1984Издирва се...

1984Спасениетобай Димитър, кафеджията

1984Кутията на Пандоракасоразбивача Куртев

1983Римска делва

1983Страдивариус (тв)

1983Къде живееш?лелинчо

1983Есенно слънцеКарабашев

1981Капитан Петко войвода12

1980Може би фрегаташофьорът

1980Кръвта оставаселският тръговец

1980Трите смъртни гряха„Варната“

1980Спилитим и Рашо20старецът (в 7-а серия)

1979Фильо и Макензен7шофьорът бай Уче

1979Момчето с окарината3стражар

1977 – 1982Четвъртото измерение6рентгенологът

1977Слънчев удар

1977Петимата от PMC5

1977Лъжовни истории2 нов.Мито (в новелата „Дуел 77“)

1977Четири часа пеенепъдарят

1976Момичето с хармоничкатаГарибалди

1976Спомен за близначката

1976Щурец в ухотоГенади, мъжът на Нела

1975Дваматаполицай

1974Алруна, после морето и накрая бомбетоВасил

1974Ламятадърваря Пръчови гащи

1974Зарево над Драва2Руси

1973Последна проверка12

1973Най-добрият човек, когото познавам!Стоилчо Антов

1972Тихият беглецселянинът с магарето

1971Демонът на империята10чорбаджията

1970Князътбеден селянин

1970Дъжд

1969Тръгни на пътВелко

1969 – 1971На всеки километър26предателят Благо Пешев / „Свети Врач“ (в 4 серии: 9, 22, 24, 25)

1969Признаниеначалникът на пощата

1968Мъже в командировка3 нов.автомеханикът (в новелата „Епизодът“)

1968Гибелта на Александър ВеликиКонстантин Тих

1967Най-дългата нощкартоиграч в купето

1967С пагоните на дявола5Мартинката

1966Понеделник сутринфоторепортерът

1966Цар и генералкомандващият разстрела

СОТИР МАЙНОЛОВСКИ

    Социални мрежи