Галерия
РУЖА ДЕЛЧЕВА
20-07-1915г./01-01-1970г.
Ружа Николова Делчева е българска актриса. Член на Съюза на артистите в България и негов председател (1968 – 1970)
Ружа Делчева е родена на 20 юли 1915 г. в Стара Загора. Учи актьорско майсторство в Драматичната школа на Народния театър от 1935 до 1937 г. при Н. О. Масалитинов. Завършва Държавната театрална школа при „Народния театър“ (1936 г.).
Била е техническо лице към ЦК на компартията (1934 – 1936). Ремсов отговорник на три гимназии в Стара Загора до 1934 година.
Работи в Народния театър София (1938, 1944 – 1989). Тя създава образи на сцената и на големия екран, които влизат в златния фонд. Ружа Делчева играе Маша от „Три сестри“, Костанда от „Свекърва“ на Страшимиров, Регина от „Лисичета“ на Лилиан Хелман, Беатриче от „Херцогинята от Падуа“ на Оскар Уайлд.
Остават незабравими и ролите ѝ в режисираните от Хачо Бояджиев телевизионни мюзикъли „Криворазбраната цивилизация“ по Добри Войников (мадам Злата) и „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ по Сава Доброплодни (баба Марта). На 24 януари 1969 година е обявена за „Почетен гражданин на Стара Загора“.
Ружа знае перфектно немски език и е била говорителка в немското радио.
Председател на САБ (1968 – 1970).
Член на СБФД.
Театрални роли
„Жена без значение“ (Оскар Уайлд) – Хестър
„Ана Кристи“ (Юджийн О'Нийл) – Ана Кристи
„Отвъд хоризонта“ (Юджийн О'Нийл) – Рут
„Битката за живота“ (Чарлз Дикенс) – мис Грей
„Три сестри“ (А. П. Чехов) – Маша
„Свекърва“ (Антон Страшимиров) – Костанда
„Лисичета“ (Лилиан Хелман) – Реджина
„Херцогинята от Падуа“ (Оскар Уайлд) – Беатриче
„Любов Яровая“ (Константин Треньов) – Любов Яровая
„Може би поет“ (Р. Юсефсон) – Йен Видинг
„Изпитания“ (Е. Урбан) – Жужа Бозине
„От ума си тегли“ (А. С. Грибоедов) – София
„Лес“ (А. Н. Островски) – Аксюша
„Вълци и овце“ (А. Н. Островски) – Глафира
„Сънят на вуйчо“ (Фьодор Достоевски) – Мария Александровна
„Егор Буличов и другите“ (Максим Горки) – Мелания
„Дачници“ (Максим Горки) – Варвара Михайловна
„Майка на своите деца“ (А. Н. Афиногенов) – Екатерина Ивановна
„Московски характер“ (А. В. Софронов) – Ирина Гриньова
„Платон Кречет“ (А. Е. Корнейчук) – Лида
„Далечен път“ (А. Н. Арбузов) – Елена Карповна
„Дванайсетият час“ (А. Н. Арбузов) – Ана
„Единственият свидетел“ (А. С. Тур и П. Л. Тур) – Сабурова
„Фантазиите на Фарятиев“ (А. Соколова) – майката
„Дъщерите на Ефремов“ (Ст. Савов) – Саша
„Под игото“ (Иван Вазов) – Рада
„Призори“ (Сл. Красински) – Неда
„Борбата продължава“ (Крум Кюлявков) – Вера
„Първият удар“ (Крум Кюлявков) – Гертруда Пфафенбергер
„Голямото завръщане“ (Иван Радоев) – Димитрина Григорова
„За честта на пагона“ (Камен Зидаров) – Дена
„Сърцето на майката“ (1986)
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
„Криворазбраната цивилизация“ (Добри Войников), мюзикъл – мадам Злата
„Зех тъ, Радке, зех тъ“ (Добри Войников), мюзикъл – баба Марта
„Нашествие“ (Леонид Леонов) – Демирова
„Пътуване до истината“ (Лозан Стрелков) – Петрана Горанова
„Горещи нощи в Аркадия“ – г-жа Адорни
„Пълнолуние“ (1985) (Юлиус Удпис)
„Легенда за майката“ (1985) (Кръстю Дренски)
„Вампир“ (1980) (Антон Страшимиров) – Малама
„Ако...“ (1979) (Самуил Альошин)
„Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев) – старата
„Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
„Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)
„Рожден ден“ (1971) (Драгомир Асенов)
Награди и отличия
„Почетен гражданин на Стара Загора“ (1969).
Димитровска награда
Филмография
1985Тази хубава зряла възраст
1982Куче в чекмеджебабата на Андро
1969Цар Иван Шишман2Теодора Сара
1957Години за любовМария
1956Точка първапредседателката
1940Те победихаРада
1937Страхил войводаБългария / ГерманияИвана
