TV
РУЖА ДЕЛЧЕВА Галерия

РУЖА ДЕЛЧЕВА

АРТИСТ АДМИНИСТРАЦИЯ

20-07-1915г./01-01-1970г.

ЗОДИЯ   РАК

Ружа Николова Делчева е българска актриса. Член на Съюза на артистите в България и негов председател (1968 – 1970)

Ружа Делчева е родена на 20 юли 1915 г. в Стара Загора. Учи актьорско майсторство в Драматичната школа на Народния театър от 1935 до 1937 г. при Н. О. Масалитинов. Завършва Държавната театрална школа при „Народния театър“ (1936 г.).

Била е техническо лице към ЦК на компартията (1934 – 1936). Ремсов отговорник на три гимназии в Стара Загора до 1934 година.

Работи в Народния театър София (1938, 1944 – 1989). Тя създава образи на сцената и на големия екран, които влизат в златния фонд. Ружа Делчева играе Маша от „Три сестри“, Костанда от „Свекърва“ на Страшимиров, Регина от „Лисичета“ на Лилиан Хелман, Беатриче от „Херцогинята от Падуа“ на Оскар Уайлд.

Остават незабравими и ролите ѝ в режисираните от Хачо Бояджиев телевизионни мюзикъли „Криворазбраната цивилизация“ по Добри Войников (мадам Злата) и „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ по Сава Доброплодни (баба Марта). На 24 януари 1969 година е обявена за „Почетен гражданин на Стара Загора“.

Ружа знае перфектно немски език и е била говорителка в немското радио.

Председател на САБ (1968 – 1970).

Член на СБФД.

Театрални роли

„Жена без значение“ (Оскар Уайлд) – Хестър

„Ана Кристи“ (Юджийн О'Нийл) – Ана Кристи

„Отвъд хоризонта“ (Юджийн О'Нийл) – Рут

„Битката за живота“ (Чарлз Дикенс) – мис Грей

„Три сестри“ (А. П. Чехов) – Маша

„Свекърва“ (Антон Страшимиров) – Костанда

„Лисичета“ (Лилиан Хелман) – Реджина

„Херцогинята от Падуа“ (Оскар Уайлд) – Беатриче

„Любов Яровая“ (Константин Треньов) – Любов Яровая

„Може би поет“ (Р. Юсефсон) – Йен Видинг

„Изпитания“ (Е. Урбан) – Жужа Бозине

„От ума си тегли“ (А. С. Грибоедов) – София

„Лес“ (А. Н. Островски) – Аксюша

„Вълци и овце“ (А. Н. Островски) – Глафира

„Сънят на вуйчо“ (Фьодор Достоевски) – Мария Александровна

„Егор Буличов и другите“ (Максим Горки) – Мелания

„Дачници“ (Максим Горки) – Варвара Михайловна

„Майка на своите деца“ (А. Н. Афиногенов) – Екатерина Ивановна

„Московски характер“ (А. В. Софронов) – Ирина Гриньова

„Платон Кречет“ (А. Е. Корнейчук) – Лида

„Далечен път“ (А. Н. Арбузов) – Елена Карповна

„Дванайсетият час“ (А. Н. Арбузов) – Ана

„Единственият свидетел“ (А. С. Тур и П. Л. Тур) – Сабурова

„Фантазиите на Фарятиев“ (А. Соколова) – майката

„Дъщерите на Ефремов“ (Ст. Савов) – Саша

„Под игото“ (Иван Вазов) – Рада

„Призори“ (Сл. Красински) – Неда

„Борбата продължава“ (Крум Кюлявков) – Вера

„Първият удар“ (Крум Кюлявков) – Гертруда Пфафенбергер

„Голямото завръщане“ (Иван Радоев) – Димитрина Григорова

„За честта на пагона“ (Камен Зидаров) – Дена

„Сърцето на майката“ (1986)

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

„Криворазбраната цивилизация“ (Добри Войников), мюзикъл – мадам Злата

„Зех тъ, Радке, зех тъ“ (Добри Войников), мюзикъл – баба Марта

„Нашествие“ (Леонид Леонов) – Демирова

„Пътуване до истината“ (Лозан Стрелков) – Петрана Горанова

„Горещи нощи в Аркадия“ – г-жа Адорни

„Пълнолуние“ (1985) (Юлиус Удпис)

„Легенда за майката“ (1985) (Кръстю Дренски)

„Вампир“ (1980) (Антон Страшимиров) – Малама

„Ако...“ (1979) (Самуил Альошин)

„Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев) – старата

„Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)

„Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)

„Рожден ден“ (1971) (Драгомир Асенов)

Награди и отличия

„Почетен гражданин на Стара Загора“ (1969).

Димитровска награда

Филмография

1985Тази хубава зряла възраст

1982Куче в чекмеджебабата на Андро

1969Цар Иван Шишман2Теодора Сара

1957Години за любовМария

1956Точка първапредседателката

1940Те победихаРада

1937Страхил войводаБългария / ГерманияИвана

РУЖА ДЕЛЧЕВА

    Социални мрежи