TV
РАЙНА КАБАИВАНСКА Галерия

РАЙНА КАБАИВАНСКА

ПЕВЕЦ ПРЕПОДАВАТЕЛ

15-12-1934г./

ЗОДИЯ   СТРЕЛЕЦ

Райна Якимова Кабаиванска е българска оперна певица, работила дълги години в Италия, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка.

Тя е кавалер на Ордена на Италия, пет пъти най-популярна личност на Италия и два пъти музикант на годината.

Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934 година. Баща ѝ Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка ѝ Стайка е учителка по физика.

От малка започва да свири на пиано и да пее в Детски хор „Бодра смяна“. През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“, като учи първо при Людмила Прокопова, а след това при Илия Йосифов. След дипломирането си е назначена в Софийската опера само като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 г. заминава за Италия, където учи музика в лицея „Виоти“ във Варчели при вокалните педагози Зита Фумагали, Д. Тес и Мерлини.

Малко след пристигането си в Италия Кабаиванска започва да участва в певчески конкурси, а на 4 април 1959 година дебютира в Реджо нел'Емилия с ролята на Жоржета в „Мантията“ на Джакомо Пучини. От 1961 г. е солистка в „Ла Скала“ в Милано и в Софийската опера. Само за няколко години тя се налага на италианската сцена и получава постоянно място в „Ла Скала“.

Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които ѝ донасят световна слава. Пее в Метрополитън опера, Виенската опера, Арена ди Верона, московския Болшой театър, лондонския Ковънт Гардън, Карнеги хол.

Преподавател е в музикална академия в Италия и в майсторски класове в Нов български университет, голяма част от приходите от концертите си дарява за стипендии за млади музикални таланти. Тя основава и Фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.

Райна Кабаиванска е един от най-значимите оперни артисти на нашето време. Дебютът на Кабаиванска през 1961 г. в Миланската скала поставя началото на блестяща кариера, която преминава през всички световни оперни театри и концертни зали – Ковънт Гардън в Лондон, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид, Метрополитън опера и Карнеги Хол в Ню Йорк, Театро Колон в Буенос Айрес, Щатсопер в Хамбург, Дойче Опер в Берлин, Софийската опера, Большой театр в Москва, операта в Токио, Фестивала в Залцбург и много други. Особено активна е кариерата на Кабаиванска в Италия, където тя пее във всички големи и по-малки театри – Ла Скала, Театро Верди в Триест, Ла Фениче във Венеция, Арена ди Верона, театрите в Торино, Генуа, Парма, Болоня, Модена, Римската опера. Партньори на Райна Кабаиванска са няколко поколения велики тенори – Франко Корели, Марио дел Монако, Джон Викерс, Карло Бергонци, Алфредо Краус, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти. В своята 55-годишна кариера тя изиграва незабравими роли в изключително широк репертоар от XVIII век – Глук (Армида), Спонтини (Весталката), Росини (Вилхелм Тел), XIX век – Доницети (Роберто Деверьо, Фауста), Белини (Беатриче ди Тенда, Пиратът), Берлиоз (Бенвенуто Челини), Верди (Дон Карлос, Отело, Фалстаф, Травиата, Трубадур, Силата на съдбата, Сицилиански вечерни, Симон Боканегра, Ернани, Реквием), Вагнер (Риенци), Гуно (Фауст), Чайковски (Дама Пика, Евгений Онегин), Бойто (Мефистофел), Масне (Манон, Таис), Каталани (Ла Вали), Яначек (Делото Макропулос, Януфа), Леонкавало (Палячи), Пучини (Мадам Бътерфлай, Тоска, Манон Леско, Бохеми, Сестра Анджелика, Мантията, Турандот), Рихард Щраус (Капричо), Бузони (Турандот), Чилеа (Адриана Лекуврьор), Джордано (Андре Шение), Лехар (Веселата вдовица) и XX век - Малипиеро (Нощна разходка), Дзандонай (Франческа да Римини), Пуленк (Човешкият глас, Диалози на кармелитките), Вайл (Жената в мрака), Далапикола (Пленникът), Бритън (Въртенето на винта), Нино Рота (Курс по шофиране), както и камерни произведения от Масне, Шoсон, Равел, Пуленк и Шостакович. Емблематични и останали единствени са нейните превъплъщения в големите драматични роли на Адриана Лекуврьор, Франческа да Римини и Манон Леско, на Тоска и Мадам Бътерфлай, които тя изпълнява в повече от 400 спектакъла. „Кариерата на Райна Кабаиванска е без съмнение една от най-изключителните на XX век – пише Серджо Сегалини за едно предишно издание на изпълнения на Райна Кабаиванска – надарена с тембър от рядко качество и подкрепена от безпогрешна техника, тя се превъплъти във всички големи роли на оперния репертоар, с внимание към стила на всеки композитор“. 

Райна Кабаиванска е професор в Академия Киджана в Сиена, в Музикалния институт „Веки-Тонели“ в Модена, Италия и в Нов български университет. „Имах като преподавателка една много щедра жена – Дзита Фумагали – и искам да направя за младите това, което тя направи за мен – искам да върна част от тази добрина“ – казва Кабаиванска. През 2002 г. оперната прима учредява в Нов български университет фонд „Райна Кабаиванска“ за национални и международни стипендии на млади оперни певци. Така в последните петнадесет години се ражда Школата Кабаиванска, излъчила изпълнители от различни националности, които днес се изявяват с признат успех по най-престижните оперни театри и фестивали в света.
 

Награди и отличия

Носител е на многобройни награди: Белини – 1965 г., Viotti d’Oro – 1970 г., Пучини – 1978 г., Илика – 1979 г., Монтеверди – 1980 г., Призът на Академия „Медичи“, Лоренцо Великолепни – 1990 г., Голямата награда „Един живот, посветен на музиката“, Венеция – 2000 г., Doctor Honoris Causa на Нов български университет за принос към световната музикална култура. За изключителен принос в областта на изкуството и за развитието на демокрацията в България е удостоена с орден „Стара планина“. Кавалер e на Големия кръст на ордена на Италианската Република за гражданска доблест и за изключителен принос в изкуството. През 2011 г. е удостоена с най-високата степен Командор на Ордена за изкуство и литература на Френската Република. През 2013 г. Райна Кабаиванска бе удостоена с Оскар за кариера в оперното изкуство.

Италианският президент Джорджо Наполитано поздравява Райна Кабаиванска на концерт на 26 февруари 2009 г.

„Белини“, 1965 г.

Viotti d'oro, 1970 г.

„Златен Пучини“, 1978 г.

Илика, 1979 г.

„Монте Верди“, 1980 г.

„Лоренцо Великолепни“, 1990 г.

Академия Медичеа, 1990 г.

Абиати, 1995 г.

Удостоена с титлата Почетен доктор на Нов български университет (11 март 1998 г.).[3]

„Един живот за музиката“, 2000 г.

орден „Стара планина“, 1994 г.

специална награда за кариера – „Оскар“ от международните оперни награди, 2013 г.[4]

Почетен гражданин на София, 2014 г.

международна награда „Мария Калас 2019“

РАЙНА КАБАИВАНСКА

    Социални мрежи