Галерия
РАШКО МЛАДЕНОВ
08-02-1947г./
Рашко Любомиров Младенов е български театрален и филмов актьор. През 2017 г. е назначен за министър на културата в служебното правителство.
Роден е на 8 февруари 1947 г. в София, Народна република България. Негов баща е актьорът Любомир Т. Младенов.
През 1972 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва кариерата си по разпределение в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1972 – 1975).
По-късно постъпва в трупата на Театър „София“ (1975), играл е и в Младежки театър „Николай Бинев“ и Народен театър „Иван Вазов“.
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Рашко Младенов.
Между 1997 и средата на 2006 г. е директор на Сатиричния театър, когато бива сменен след редовен конкурс, обявен от Министерството на културата.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Освен в театъра, Младенов има роли в киното: сериалите „Хора и богове“ (1979), „Фалшификаторът от Черния кос“ (1983), „Цветовете на изгрева“ (1987) и филми като „Игра на любов“ (1980) и „Маргарит и Маргарита“ (1989),
Член на САБ (1972).
Има 25 роли в киното, 14 режисирани постановки и е създал музика за 23 спектакъла. Написал е музиката към пиесата „С любовта шега не бива“ на Алфред дьо Мюсе (Русе, 1975),[2]„Приказки“ от Киплинг, „Кръчмата под зеленото дърво“ и др.
Заедно с Ицхак Финци подтиква трупата на Театър „София“ да реализират театрално представление на операта „Риголето“, което се играе с огромен успех. Заедно с Тодор Колев, Николай Бинев и Ицхак Финци изнасят 25 концерта със симфоничния оркестър на БНР на уникален микс от класически произведения, които свирят, пеят и дирижират под надслов „Първоаприлски концерт“.
В периода 2006 – 2009 г. работи в Българския културен център в Москва.
Бил е съпруг на режисьорката Маргарита Младенова, но се развеждат. В момента Рашко Младенов е женен за Милена Младенова.
Театрални роли
„Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски) – Разколников
„Януари“ (Йордан Радичков) – пощенският раздавач
„Зимна приказка“ (Уилям Шекспир) – Флоризел
„Неудачници“
С любовта шега не бива (Мюсе) - Метр Бриден
Тузенбах
Вершинин
Три сестри (Антон Чехов)
„Нека да е лято“
Телевизиоен театър
„Коловоз“ (1989) (Владимир Арро) – Пиромов
„Километри“ (1989) (Кева Апостолова)
„Реабилитация“ (1988) (Евгений Тодоров)
„Излишни неща от личния живот“ (1985) (Сергей Коковкин)
„Съдията и жълтата роза“ (1984) (Георги Данаилов)
„Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)
„Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
„Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
„Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)
„Третото поколение“ (1978) (Николай Мирошниченко)
„Големият разговор“ (Герман Балуев и Александър Герман) (1978)
Филмография
1990Музикален момент
1990Племенникът – чужденецучителят по музика
1989Стъпки в снега
1989Маргарит и Маргаритахореографът Юлианчо
1989Километри
1987Цветовете на изгрева3Александър Корфунозов – „Сашо Кофуна“, шеф на престъпна група
1985Константин Философ2философът Фотий
1984Пътят на музикантитекларинетистът
1983Голямата игра – (Большая игра), (СССР / България)6
1983Фалшификаторът от „Черния кос“3лейтенант Николай Иванов, следовател
1983Константин Философ6философът патриарх Фотий
1983Търси се нова майкаМарин
1981Леталотопоп Горчо
1980Игра на любовБоби
1979АдресГюлев, управител на почивната станция
1979Снимки за споменСтанимир
1979Хора и богове3Валерий Горбачески,
учен от Института по физика
1978Компарситажурналистът Хинов
1977Слънчев ударБалчев
1976Етюд за лява ръкамайор Гаврил Стоилов
1975Виза за океаначетвърти механик
1974На чистоИван
1972Момчето си отивасъученик на Ран
1971 – 1972Това спокойно всекидневие
