TV
РАШКО МЛАДЕНОВ Галерия

РАШКО МЛАДЕНОВ

АРТИСТ АДМИНИСТРАЦИЯ

08-02-1947г./

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Рашко Любомиров Младенов е български театрален и филмов актьор. През 2017 г. е назначен за министър на културата в служебното правителство.

Роден е на 8 февруари 1947 г. в София,  Народна република България. Негов баща е актьорът Любомир Т. Младенов.

През 1972 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва кариерата си по разпределение в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1972 – 1975).

По-късно постъпва в трупата на Театър „София“ (1975), играл е и в Младежки театър „Николай Бинев“ и Народен театър „Иван Вазов“.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Рашко Младенов.

Между 1997 и средата на 2006 г. е директор на Сатиричния театър, когато бива сменен след редовен конкурс, обявен от Министерството на културата.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Освен в театъра, Младенов има роли в киното: сериалите „Хора и богове“ (1979), „Фалшификаторът от Черния кос“ (1983), „Цветовете на изгрева“ (1987) и филми като „Игра на любов“ (1980) и „Маргарит и Маргарита“ (1989),

Член на САБ (1972).

Има 25 роли в киното, 14 режисирани постановки и е създал музика за 23 спектакъла. Написал е музиката към пиесата „С любовта шега не бива“ на Алфред дьо Мюсе (Русе, 1975),[2]„Приказки“ от Киплинг, „Кръчмата под зеленото дърво“ и др.

Заедно с Ицхак Финци подтиква трупата на Театър „София“ да реализират театрално представление на операта „Риголето“, което се играе с огромен успех. Заедно с Тодор Колев, Николай Бинев и Ицхак Финци изнасят 25 концерта със симфоничния оркестър на БНР на уникален микс от класически произведения, които свирят, пеят и дирижират под надслов „Първоаприлски концерт“. 

В периода 2006 – 2009 г. работи в Българския културен център в Москва.

Бил е съпруг на режисьорката Маргарита Младенова, но се развеждат. В момента Рашко Младенов е женен за Милена Младенова.

Театрални роли

„Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски) – Разколников

„Януари“ (Йордан Радичков) – пощенският раздавач

„Зимна приказка“ (Уилям Шекспир) – Флоризел

„Неудачници“

С любовта шега не бива (Мюсе) - Метр Бриден

Тузенбах

Вершинин

Три сестри (Антон Чехов)

„Нека да е лято“

Телевизиоен театър

„Коловоз“ (1989) (Владимир Арро) – Пиромов

„Километри“ (1989) (Кева Апостолова)

„Реабилитация“ (1988) (Евгений Тодоров)

„Излишни неща от личния живот“ (1985) (Сергей Коковкин)

„Съдията и жълтата роза“ (1984) (Георги Данаилов)

„Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)

„Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)

„Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части

„Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)

„Третото поколение“ (1978) (Николай Мирошниченко)

„Големият разговор“ (Герман Балуев и Александър Герман) (1978)

Филмография

1990Музикален момент

1990Племенникът – чужденецучителят по музика

1989Стъпки в снега

1989Маргарит и Маргаритахореографът Юлианчо

1989Километри

1987Цветовете на изгрева3Александър Корфунозов – „Сашо Кофуна“, шеф на престъпна група

1985Константин Философ2философът Фотий

1984Пътят на музикантитекларинетистът

1983Голямата игра – (Большая игра), (СССР / България)6

1983Фалшификаторът от „Черния кос“3лейтенант Николай Иванов, следовател

1983Константин Философ6философът патриарх Фотий

1983Търси се нова майкаМарин

1981Леталотопоп Горчо

1980Игра на любовБоби

1979АдресГюлев, управител на почивната станция

1979Снимки за споменСтанимир

1979Хора и богове3Валерий Горбачески,
учен от Института по физика

1978Компарситажурналистът Хинов

1977Слънчев ударБалчев

1976Етюд за лява ръкамайор Гаврил Стоилов

1975Виза за океаначетвърти механик

1974На чистоИван

1972Момчето си отивасъученик на Ран

1971 – 1972Това спокойно всекидневие

РАШКО МЛАДЕНОВ

    Социални мрежи