ПАРАШКЕВ ХАДЖИЕВ
27-04-1912г./28-04-1992г.
Парашкев Тодоров Хаджиев е български композитор и музикален педагог, професор по хармония (от 1947 г.) в Държавната консерватория. Той е един от творците с особено силно влияние върху формирането на българската музикална култура.
Роден е на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева.
Завършва софийска Консерватория (1936) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров. Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938-1940), след което учи и в Прага.
След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали поколения български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна.
Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990-92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., става народен артист (1982).
Почетен гражданин е на София, Пловдив, Варна и Русе.
Умира на 28 април 1992 г.
Творчество
Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки поп песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.
За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика.
Награди
орден „Народна република България“ I степен (1959)
Димитровска награда (юни 1962)
„Заслужил артист“ (септември 1962)
орден „Георги Димитров“ (юни 1972, 1979, 13 април 1982, 13 април 1987)
Голямата награда на Съюза на българските композитори за цялостно творчество (1978)[1]
Почетен знак на София (28 април 1982)
Опери
„Имало едно време, или През девет села в десето“ (1957) – либрето Павел Спасов,
„Луд гидия“ (1959) – либрето Иван Генов (по стихотворението на Пенчо Славейков „Луд гидия“),
„Албена“ (1962) – либрето Петър Филчев (по драмата на Йордан Йовков),
„Юлска нощ“ (1964) – либрето Иван Генов (по драмата на Иван Генов „Септемврийска балада“),
„Милионерът“ (1965) – либрето Павел Спасов и Светозар Донев (по комедията на Йордан Йовков),
„Майстори“ (1966) – либрето Парашкев Хаджиев (по едноименната драма на Рачо Стоянов),
„Рицарят“ (1969) – либрето Павел Спасов,
„Златната ябълка“ ¬(1972) – либрето Иван Генов,
„Лето 893“ (1973) – либрето Банчо Банов,
„Цар Мидас има магарешки уши“ – либрето Иван Генов,
„Мария Десислава“ (1978) – либрето Камен Зидаров (по драмата му „Иван Шишман“),
„Йоанис Рекс“ (1981) – либрето Радко Радков (по пиесата му „Балдуин Фландърски“),
„Парадокси“ (1982) – три едноактни опери, либрето Петко Райков (по разказите на О’Хенри „Развод“, „Крадецът“ и „Подаръците“),
„Аз, Клавдий“ (1984) – либрето Петко Райков,
„Звезда без име“ (1985) – либрето Огнян Стамболиев (по пиесата на М. Себастиан),
„Мнимият болен“ (1987) – либрето Банчо Банов (по комедията на Молиер),
„Бабината питка“ (1989) – либрето Васил Мирчовски (по едноименната му пиеса-приказка),
„Ревизор“ (1990) – либрето Банчо Банов (по едноименната комедия на Гогол),
„Любовта на Йоан Кукузел“ (1992) – либрето Васил Мирчовски (по пиесата му „Певецът с белег на окото“)
Балет
„Сребърните пантофки“ (1962) – либрето Банчо Банов
Оперети
„Деляна“ (1952) – либрето Верда (Вера Дамянова),
„Айка“ (1955) – либрето Коста Райнов, Иван Чаракчиев, Иван Генов,
„Мадам Сан-Жен“ (1958) – либрето Павел Спасов (по пиесата на Викториен Сарду и Ежезип Моро).
Мюзикъли
„Службогонци“ (1972) – либрето Банчо Банов (по едноименната комедия на Иван Вазов),
„Сирано дьо Бержерак“ (1974) – либрето Банчо Банов (по едноименната пиеса на Едмон Ростан),
„Шумла полка“ (1979) – либрето Иван Генов
Детски оперети[редактиране | редактиране на кода]
„Добро сърце“ (1951) – либрето Емил Видлички,
„Истински вълшебник“ – либрето Николай Зидаров и Цветан Ангелов,
„Счупената чаша“ (1952) – либрето Кл. Герасимова,
„Росица и вълкът“ (1958) – либрето Н. Стойчева,
„Златната колесница“ (1978) – либрето Ат. Цанков
Филмова музика
„Сватба“, реж. Борис Борозанов (1942)
„Огнена диря“, реж. Борис Борозанов, Ат. Георгиев (1946)
„Калин Орелът“, реж. Борис Борозанов (1950)
„Следите остават“, реж. Петър Б. Василев (1956)
„Малката“, реж. Никола Корабов (1958)
Ученици
Константин Илиев,
Иван Маринов,
Здравко Манолов,
Бенцион Елиезер,
Симеон Пиронков,
Виктор Райчев,
Пенчо Стоянов,
Емил Георгиев.