Галерия
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
18-01-1940г./
Недялко Асенов Йорданов е български поет, писател, драматург, музикант и общественик, носител на награда „Златен Орфей“ за цялостно творчество през 1997 г.
Роден е на 18 януари 1940 г. в Бургас, в семейството на Асен и Кина Йорданови. Недялко Йорданов има по-малък брат на име Чавдар Йорданов. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. – българска филология в Софийския държавен университет. През периода 1962 – 1963 г. работи като учител в Малко Търново.
От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 – 1988 г. е главен редактор на Алманах „Море“. През 1990 г. става драматург в театър „Възраждане“ – София.
Започва да публикува през 1954 г. във вестник „Черноморски фронт“ (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Превежда и помага многократно на поета Реджеб Кюпчю. Произведения на Йорданов са превеждани на руски, полски, немски и други езици.
Библиография
„16 плюс 16“ (1958)
„Всичко ще изпитаме“ (1963),
„Едно дете говори с баща си“ (1964),
„Когато ставаме бащи“ (1965),
„Ние не вярваме в щъркели“ (пиеса, 1968),
„И все пак любов“ (1968),
„Ние сме на двадесет и пет години“ (пиеса, 1969),
„Въпрос на принцип“ (пиеса, 1972),
„Лирика“ (1973),
„Мотопедът“ (лирична комедия, 1973) и др.
„Остаряваме бавно“ (1990),
„Не остарявай любов“ (1991),
„Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември“ (сатиричен сборник, 1992)
Недялко Йорданов е режисьор на:
„Мотопедът“ (1975),
„Старецът“ (1977),
„Любов необяснима“ (1977)
„Кажи ми, Кармен“ (1979),
„Един час със...“ (1990) и др.
