Галерия

МИРОСЛАВ МИНДОВ

АРТИСТ

07-07-1924г./21-12-2018г.

ЗОДИЯ  РАК

Мирослав Атанасов Миндов /07.07.1924 - 21.12.2018/ е български актьор.

Роден е на 7 юли 1924 г. в Ямбол. Завършва Държавната театрална школа в класа на професор Кръстю Мирски (1945 – 1947).

Работи в Народния театър „Иван Вазов“ (1942 – 1970) и (1973 – 1978).

През 1965 г. получава званието „заслужил артист“.

През 1967 година с личните протекции на диктатора Тодор Живков Миндов става председател на Съюза на артистите в България, директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1966 – 1967), на който преди това е партиен секретар. Бил е народен представител. През 1968 година изпада в немилост, отстранен е от ръководните си постове и е изпратен на специализация-режисура в Кралския Шекспиров театър, Лондон. През 1971 – 1972 година е директор на Сатиричния театър в София и на Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград.

Член на СБФД, САБ, председател на САБ и негов председател (1965 – 1968). Председател наг ГС за изкуство и култура – София (1973 – 1975).

Преподавател в оперна вокална студия. Ръководител на детски-музикален театър „Пиколо“ (1989 – 2005).

Дългогодишен артист в Радиотеатър-София.

Автор и постановчик на десетки драматизации от детска класика.

Издадени плочи, касети и дискове: „Любовна лирика“ – съвременни български автори, „Сонети“ – Шекспир, Есенин, Древноизточна поезия и други.

Награди

Заслужил артист (1965).

орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен.

„Награда за най-добра мъжка роля“ за (Николай Василев) във филма Призори (1962).

„Лауреат“ на рецитаторския конкурс „Поезия на Ботев“ (1947).

Театрални роли

като актьор:

„Калоян“ (Камен Зидаров) – Калоян

„Индианци“

„Сън в лятна нощ“ – Лизандър

„Под игото“ (Иван Вазов) – Бойчо Огнянов

„Хъшове“ – Владиков

„Любов“ (Орлин Василев) – Марин Великов

„Огнен мост“ – Хомотов

„Гераците“ (Елин Пелин) – Петър

„Иванко“ – Петър

„Любов Яровая“ – Елисатов

„Трета патетична“ – Сестрорецки

„Майка на своите деца“ (А. Н. Ефиногенов) – Пьотр

„Иван Шишман“ – Раксин

„Прокурорът“ (Георги Джагаров) – Войнов, Миладин

„Съвест“ – раненият

„Майстор Манол“ – Майстор Манол

„Снаха“ (Георги Караславов) – Димо

„Дачници“ (Максим Горки) – Суслов

ТВ ТЕАТЪР:

„Зимно разписание“ (1989) (Димитър Начев)

„Песен за сбогуване“ (1988) (Петър Анастасов)

„Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части

„Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)

„Ковачи на мълнии“ (1981) (Иван Пейчев)

„Престолът“ (1975) (Иван Вазов)

„Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)

„Топлите камъни“

като режисьор:

„Училище за жени“

„Индианци“

„Радиация“

„Въпрос на принцип“

„Калоян“ (Камен Зидаров)

„Страници от миналото“

„Иркутска история“ (Арбузов)

„Коварство и любов“ (Шилер)

Филмография

1976Войници на свободата – (Солдаты свободы)4СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР

1973Нако, Дако и Цако

1969 – 1971На всеки километър26Васил Драганов, серията „Тайната на шифъра“

1969Галилео Галилей – (Galileo)Италия / Българиякардинал Борджия

1963Капитанът

1961ПризориНиколай Василев

1960Стубленските липиПетко Стубленски, председателят на селската кооперация

1959Командирът на отрядаБогдан, бившия командир на партизанския отряд

1959Тайната вечеря на Седмацитепартийният секретар

1956Точка първаХристов, бащата, офицер-граничар

1955Неспокоен пътГоранов, секретарят на партийната организация

1954Снахажелезничарят Димо, комунист

1952Под иготоБойчо Огнянов / Иван Кралича

1952ДанкаИван, работник-демократ

Като режисьор:

1974Нако, Дако, Цако3серията Нако, Дако и Цако – коминочистачи