TV
МАРТИН КАРБОВСКИ Галерия

МАРТИН КАРБОВСКИ

ЖУРНАЛИСТ ТВ ВОДЕЩ

03-02-1970г./

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ 

Мартин Кирилов Богданов, по-известен под псевдонима Мартин Карбовски, е български журналист, телевизионен водещ, писател и поет. Името му се свързва най-вече с телевизионните предавания „Отечествен фронт“ и „Предаването на Карбовски“, както и с политическите му анализи и коментари във вестник „Стандарт“, и статиите му в списание „Егоист“.

Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията.
Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Мартин Карбовски е роден в Студентски град, София през 1970 година. Началното си образование завършва в 138 СОУ „Юрий Гагарин“ (след 10 ноември 1989 г. – 138 СОУ „проф. Васил Златарски“) по системата на Лозанов. През 1984 г. започва средното си образование в Немската гимназия в София – 91 ЕСПУ „Карл Либкнехт“ (след 10 ноември 1989 г. – 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“). На 21 септември 1988 г. постъпва в редиците на Българската народна армия.

През 1995 г. завършва първото си висше образование със специалност – „Мебелно инженерство“ в Лесотехническия университет в София. През 1998 г. завършва второто си висше образование – „Телевизионна журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Карбовски има бакалавърска степен по изкуствата от СУ „Св. Климент Охридски“ в специалността „Дизайн“ и квалификация по професионална фотография от Техническия университет в София (1995 г.).

Работа за печатните медии

На 14-годишна възраст Карбовски публикува свои стихове във вестниците „Средношколско знаме“ и „Пулс“. 22-годишен започва работа като репортер и редактор в младежкия вестник „Кой си ти“ на Румен Балабанов. През 1994 г. под името Мартин К. публикува абсурдистките си и лимерични стихотворения във вестник „Ку-ку“ с главен редактор Любен Дилов-син.

Карбовски е работил в почти всички големи български вестници, сред които „Труд“, „24 часа“, „168 часа“, „Новинар“ и „Стандарт“, където публикува анализи, коментари и репортажи. От 2006 г. Карбовски завежда отдел „Специални проекти“ във вестник „Стандарт“.

Едно от най-емблематичните журналистически постижения на Карбовски са текстовете му за култовото през 90-те години в България списание „Егоист“ с издател Мартин Захариев.

Радиожурналистика

През 1998 година Карбовски стартира двучасово предаване, „Радио пирати“, в ефира на Дарик радио на Радосвет Радев. Там е и продуцент, и водещ на развлекателните предавания – „България следобед“ и „Нощна линия“. По-късно заема позицията заместник-програмен директор и започва да води неделното публицистично предаване „Пропаганда“. След почти 10 години в ефира на Дарик, Карбовски прекратява радио проектите си заради телевизията.

Телевизионна кариера

Телевизионната кариера на Карбовски започва с предаването „Каналето“ по БНТ, където той работи като сценарист и репортер заедно с Ангел Константинов – Аци. По-късно сам създава своя авторска рубрика – „За мишките и хората“ като част от уикенд програмата на БНТ – „Чай“ с Драго Драганов.

През 2002 г. Карбовски започва да сътрудничи на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя“ по националната телевизия, където прави своите „Обичайни репортажи“ и „Субективно“, като по-късно е поканен да стане съводещ на Кеворкян.

През 2006 г. журналистът стартира свой собствен телевизионен проект по Нова телевизия – „Отечествен фронт“, продуциран от „Телеман“.

През 2010 г. Карбовски стартира и собствено публицистично – актуално, социално и политическо токшоу – „Директно Карбовски“ в Нова телевизия.

В началото на 2013 г. Карбовски се мести в TV7, където в типичната му стилистика продължава да излъчва документалната поредица „Фронтова линия“ и актуалното токшоу „Предаването на Карбовски“.

През 2016 г. се премества в bTV, където води „Карбовски: Втори план“.

Други

Карбовски е един от създателите на група „Антибиотика“. 

Литературно творчество

През 2008 г. Карбовски издава стихосбирката „Антология на живите“, заедно с писателите от друга съвременна литературна група – „Бърза литература“.

През 2007 г. заедно с неговия редактор Мария Йотова правят тримесечна обиколка на Европа по черните пътища на континента, чийто резултат е пътеписът „Черните пътища на Европа“.

Мартин Карбовски е редактор на автобиографичната книга на българската естрадна прима Лили Иванова – „Истината“.

Награди

Карбовски е носител на награди за своята журналистическа работа. През 2010 г. получава наградата „Черноризец Храбър“ в категорията за политически коментар[13], а през 2012 г. – „Награда на телевизионните зрители“ за предаванията си „Отечествен фронт“ и „Директно Карбовски“ в рамките на наградата „Св. Влас“.

Библиография

„Дефлорация“ – стихосбирка (1994)

„Едно“ – дайджест (1998)

„Обществен eXperiment“ – нова журналистика (2003)[21]

„Обществен eXperiment“, второ издание (2013)

„Недялко яде лайна в НДК“ – стихосбирка (2004)

„Пътеписите“ (2005)

„Проект Троица“ (2007) – книга, която събира бележки върху салфетки, мобилни телефони, стени и т.н., написани от поетите в литературната група „Литература диктатура“.

„Антология на живите“ – сборник стихове (2008)

„Технология на екстаза“ – стихосбирка (2009)

„Черните пътища на Европа“ – пътеписи (2009)

„Българският Апокалипсис. Ловът на педофила“ – журналистическо разследване (2009)

„Лили Иванова. Истината“ – редактор, биография

„Нещата“ – сборник есета (2011)

„Сърцето ми като граната“ – стихосбирка (2012)

МАРТИН КАРБОВСКИ

    Социални мрежи