Галерия
МАРКО ГАНЧЕВ
13-02-1932г./
Марко Ганчев е български писател (сатирик, есеист, автор на детска литература) и общественик., преводач, бивш посланик в Беларус. Отличен е с орден „Стара планина“ I степен за изключителен принос към българската култура
Марко Ганчев Маринов е роден през 1932 г. в село Марча, което днес е квартал в град Дряново.
Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче „Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство“ и „ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 – 1955 г. печата стихове във вестниците „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Стършел“, в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.
Първата стихосбирка „Семената зреят“ на Марко Ганчев излиза през 1957 г.
През 1961 – 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел“. От 1968 г. е завеждащ редакция „Поезия“ в издателство „Народна култура“, до 1971 г., когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. „Съвременник“.
През 1984 – 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика 2 пъти седмично по радио „Свободна Европа“, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система“. От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“, преименуван междувременно на „Литературен форум“.
Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в 7 Велико народно събрание, подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус, след което е писател на свободна практика.
Награди
- 2001 г.: Национална литературна награда „П. Р. Славейков“, присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши
- 2002 г.: орден „Стара планина“ I степен за изключителен принос към българската култура
- 2003 г.: Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата
- 2008 г.: Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
Библиография
- Семената зреят, 1957;
- Всички пътища и един от тях, 1965;
- Правото да бъдеш буден, 1966;
- Бягащо дърво, 1969;
- Неделно щастие, 1971;
- Мълчаливи сирени, 1977;
- Голяма челяд, 1987
Сатира
- Марсиански възторзи, 1960;
- Второ пришествие, 1964;
- Свой човек, библ. „Стършел“ № 100, 1965;
- Оправяне на света, 1967;
- Огледало за обратно виждане, 1975 и 1978;
- Драскотини, 1979 и 1984;
- Епиграми, 1979;
- Професия несъгласие, 1982;
- Ветерани на нищото, 1985;
- Нищо смешно, 1988;
- Къси съединения, 1989;
- Лай по кервана, 2006;
- Цар и говедар, 2010;
- В търсене на изгубеното племе, 2012;
За децата
- Страшния Мъркот, стихотворения, 1971;
- Кое как се прави, стихотворения и приказки, 1973;
- Сбогом на таласъмите, приказки, 1974;
- По-малкият брат на крокодила, приказки, 1976;
- Кесия с пуканки, стихотворения, 1977;
- Книжка с бинокъл, стихотворения, 1978;
- Кълбовидна мълния, приказки, 1980;
- Големите и малките, стихотворения, 1980;
- Панчови песни, стихотворения, 1983;
- Имате ли гъдел, приказки, 1984;
- Изгубената кула, поеми, 1984;
- Чанта за утре, стихотворения, 1987;
- Таласъмът Хайде Холан, поеми, 1990;
- Магарешки работи, стихотворения, 2004;
- Бялото гълъбче, стихотворения;
Есета
- Опрощение и проклятие на измамата, 1990;
- Триумфалните арки към литературата, 1998;
- Лалугерът на двете системи, 1998
Избрани
- Лирика, 1979;
- Избрани сатири, 1982;
- Смешна тъга, 2002
