Галерия
МАРИЯ РУСАЛИЕВА
21-07-1928г./05-08-2015г.
Мария Владимирова Русалиева /21.07.1928 - 05.08.2015/ е българска театрална, филмова и озвучаваща актриса.
Родена е на 21 юли 1928 г. Нейни родители са Елена Русалиева и българският поет Владимир Русалиев.
За кратко следва философия, но прекъсва в трети курс. През 1951 г. богатите гласови данни на Русалиева стават причина да започне работа като озвучител в Радио София.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1953 г. в класа на Филип Филипов и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.
Снима се и в редица филми, измежду които „Димитровградци“ (1956), „Любимец 13“ (1958), „Рицар без броня“ (1966), първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“ (1966), „Мадам Бовари от Сливен“ (1991) и „La Donna E Mobile“ (1993).
Активно озвучава филми и сериали за БНТ, наричана „Българска телевизия“ допреди 1989 г. Русалиева дублира Маджи и Императрица Мария съответно в нахсинхронните дублажи на анимационните филми „Фърнгъли: Последната екваториална гора“ и „Принцеса Анастасия“.
През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси“, заедно с Венета Зюмбюлева за „Ало, ало!“ и „Отдаденост“, и Силвия Лулчева за „Сексът и градът“ и „Женени с деца“. Печели Силвия Лулчева.[2] Тя е първият носител на наградата Дубларт за цялостен принос като озвучаващ артист.
Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.
Мария Русалиева умира на 87 години на 5 август 2015 г.
Тя има 4 брака и 4 развода. През около 1957 г. се жени за кинооператора Димо Коларов. Бракът им трае 28 дни. Години по-късно Русалиева разкрива, че Коларов сключва брак с нея, за да прикрие публично хомосексуалната си ориентация.
Вторият ѝ съпруг е радиоговорителя от БНР Александър Александров. Заедно имат една дъщеря, Елена Русалиева, която е актриса в Столичен куклен театър и в дублажа. Имат и един внук – Мартин.
По-късно Мария Русалиева се жени за Габриел Марков. Последният ѝ съпруг е Георги, осветител в театъра, с когото се развежда през 1978 г.
Едно от хобитата ѝ е нумерологията. В едно интервю Русалиева споделя, че „нейното число я обрича на нещастен брак“.
Театрални роли
„Лудетината“
„Вишнева градина“
ТВ театър
„Зет англичанин“ (1987) (Георги Белев) и (Паруш Парушев) - баба Марийка
„Затворникът от второ авеню“ (1987) (Нийл Саймън)
„Мерцедес за продан“ (1986) (Венцислав Кулев) – майката
„Точна диагноза“ (1985) (М Чернев)
„Стихийно бедствие“ (1985) (Константинов и Рацер)
„Покана от Париж“ (1982)
„Осем жени“ (1980) (Роберт Тома)
„Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
Награди и отличия
Заслужил артист.
Номинация за „Икар“ в категория „Златен глас“ за изпълнението ѝ в цикъла „Шекспирови пиеси“ на ВВС, излъчвани и повтаряни през годините, 2004.
Награда „Дубларт“ за „цялостен принос“, 2007.
Филмография
2007Кратка историябабата
2007Приказки на щурчето3баба Божилица (в серията: „Силян щърка“ – 2007)
2006Неочакван обрат14Радка (в 10-а серия)
2000Мили бате... Писма на един дакел10баба Мария
1999Клиника на третия етаж35съседката леля Минерва Зюмбюлска
1993La Donna E Mobileжената с детето
1991Мадам Бовари от Сливенмайката на Емилия
1966Семейство Калинкови12Севда / администраторка на хотел
1966Рицар без броняЕмилия, майката
1960Стубленските липиНешка
1958Любимец №13певица в ресторанта
1956ДимитровградциНевена
1951Утро над родинатаАнгелина
Документални филми
„Животите на Мария Русалиева“ (2015, Умно село)
