Галерия
ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ
14-02-1950г./
Проф. Любомир Тодоров Халачев е български кинооператор, сценарист, режисьор, продуцент и преподавател. Професор, доктор по изкуствознание. Дългогодишният преподавател в НАТФИЗ и негов ректор от 2011 до 2015 г. в момента ръководи магистърската специалност „Мениджмънт в екранните изкуства“. През 2020 отбеляза 70-годишния си юбилей с нов роман - "Сънувам кино", а през тази година ни поднесе нов сборник с разкази – „Десет неща, които никога няма да правя“
Роден е в София на 14 февруари 1950 г. Завършва през 1973 г. ВГИК, Москва със специалност операторско майсторство.
През 1981 – 83 г. специализира в Италия и Франция документално кино, през 1999 г. завършва курс по „Маркетинг на културата“ организиран от ФАР и Британския съвет, през 2000 г. завършва курс на EURIKA AUDIOVISUEL по „Продукция и разпространение“, през 2002 г. завършва курс, организиран от Висшите училища по кино в областта на филмовата продукция, а през 2003 г. завършва „North by Northwest“ в Дания – едногодишен курс към програма „МЕДИА ІІ“ за сценарна консултация и работа на продуценти със сценаристи.
През 1989/1990 г. е зам.-директор на българския културен център във Варшава, през 2004 – 2005 е работил като професор в Сингапур, университета „Ни Ан“. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми. През 2005 – 2011 г. е декан на „Факултета по екранни изкуства“, а от 2011 г. – ректор на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с Ивайло Калфин. Двойката е издигната от инициативен комитет, представляван от Георги Първанов.
Филмография
Режисьор и сценарист на повече от 100 документални филма. Между тях: „Ново време“ – 1981 г., „Куче на прозорец“ – 1986 г., „Протегни ръка“ – 1987 г., „Мимикрия“ – 1989 г., „Парламентът“ (Вся власт советам) – 1989 г., „Мечтание“ – 1991 г., „Хартиената завеса“ – 1996 г., „Черно море“ – 1998 г., „Копнеж по нови неща“– 1999 г., „Благослов“ – 2000 г., „Как Европа влезе в България…“ – 2002 г., „Френската жена на българския подофицер“ – 2003 г., „Мъж за милиони“, 2006, „Сингапур – градът на лъва“ и „Народите между джунглата и океана“ – 2007 г., „Биографията на една снимка“ – 2009 г., „No comment“ (Без думи), 2010 г., „Поучителната история за живота на братя Прошек“ – 2014 г., „Бойните маршове на България“- 2017 г., "Истории за птици, хора и други чудеса" - 2019г.
Отличия и награди
- Филмът „Образ невъзможен“ е носител на наградата „Златна роза“ за документален филм от фестивала във Варна
- „Служение“ е носител на Диплом от фестивала в Минск, 1996 г. и е селекциониран за фестивала „Religion today“ в Тренто, Италия, 2000 г.
- „Копнеж по нови неща“ е участвал във фестивала в Тиша Можи-Унгария, 2000 г.
- „Атентатът“ е участвал в престижния фестивал „Prix Europa“, Берлин 2000 г.
- „Благослов“ участва във фестивала в Краков – 2001 г.
- „Как България влезе в Европа“ е носител на „Специалната награда на журито“ от „Златната ракла“ 2002 г.
- „Мъж за милиони“ печели награда за най-добра мъжка роля на „Златната ракла“ – 2006 г.
- „Благослов“ е продаден в САЩ, на телевизия EWTN, в Полша и Швейцария
- Сериалът „Духът на българина – 1850 – 1950“ (обединяващ 4 документални филма) е номиниран за наградата „Еразмус Евро Медиа“ – 2010 г.
- „Без думи“ (No comment) е селекциониран за LIDF (Лондонския международен фестивал) – 2011 г.
- „Поучителната история за живота на братя Прошек“ печели диплом на фестивала „Златен ритон“ 2014 г
- "Бойните маршове на България" печели почетна грамота на фестивала "Златен ритон" 2017
- "Истории за птици, хора и други чудеса" печели почетна диплома на фестивала "Златен ритон" 2019
Библиография
- „Кинотехника и техника на киноснимките“ (съвм. С Атанас Тасев). София: Техника, 1980
- „Драматургия на цвета в киното“. София: Наука и изкуство, 1984
- „Художници с кинокамера“. София: Д-р Петър Берон, 1988
- „Документалното кино – изкуство и техника“. София: Д-р Петър Берон, 1993
- „Направи си сам... обществена телевизия“. София: НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, 2000
- „Документалното кино – начин на живот“. София: Титра, 2004
- „Документалното кино – стъпка по стъпка“. София: Кадиак филм, 2009
- „Крос по Сен Жермен“. Разкази. София: Валентин Траянов, 2010
- „Всяка вечер в седем“. Разкази. Пловдив: Хермес, 2012
- „Любов по време на студената война“. Разкази. София: Захарий Стоянов, 2015
- „Духът и битът на българина“ - албум с 4 бр. DVD. „Захарий Стоянов“, 2017
- „Изкуството да бъдеш продуцент“. Колибри, 2017
- "Спомен за лисицата" - разкази, София: "Захарий Стоянов", 2018
- "Сънувам кино" - роман, София, "Захарий Стоянов" 2020
- "10 неща които никога няма да правя" - разкази, софия, "Захарий Стоянов", 2021г
