ИВО СИРОМАХОВ Галерия

ИВО СИРОМАХОВ

ПИСАТЕЛ АРТИСТ

29-12-1971г./

ЗОДИЯ   КОЗИРОГ

Иво Божанов Сиромахов /29.12.1971 - /е български писател, сценарист, актьор и драматург.
Носител е на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г.

Роден е на 29 декември 1971 г. в София, България. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1996 г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност театрална режисура.

Работи като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска армия“. От 2000 до 31 юли 2019 г. е главен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“, където се изявява също като водещ и актьор. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“.[5] Сътрудничи с политически фейлетони на вестник „24 часа“. През 2013 г. участва като актьор в комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.

През 1995 г. печели „Наградата за дебют в областта на изкуствата“. През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа си „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга в книжарници „Хеликон“ измежду номинираните за наградата за съвременна художествена проза.

Автор е на книгите:

„Една нощ в гробищата“ (1999)

„Оптимистична теория за българския секс“ (2007)

„Дневници и нощници“ (2008)

„Още дневници и нощници“ (2009)

„Няма смисъл“ (2009)

„BG дневници и нощници – Създателите“ (2010)

„Няма значение“ (2011)

„Очила“ (2012)

„Българско криминале“ (2012)

„Страшни дневници и нощници“ (2012)

„Уважаеми зрители“ (2013)

„Български работи“ (2014)

„Моят таен любовен живот“ (2014)

„7 жени“ (2015)

„Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015)

„Любовни истории“ (2016)

„Шекспир 3D“ (2016)

„Малки приказки“ (2016)

„Българско радио“ (2017)

„Събрани дневници и нощници“ (2017)

„Скарлет+ ИВО= ВНЛ“ (2018)

„Ку-ку бенд Ад и Рай“ (2018)

„Приказки от планината“ (2018)

„У майкини“ (2020)

„12 принцеси“ (2020)

Автор е на пиесите:

  • „Българско криминале“ (2009)
  • „Сводници“ (2009)
  • „Свалячи“ (2010)
  • „Операцията“ (2011)
  • „Клюки“ (2012)
  • „Любовни истории“ (2012)
  • „Правителство“ (2014)
  • „Български истории“ (2015)
  • „Островът“ (2018)
  • „# Кой е Големанов?“ (2018) – либрето за мюзикъл по пиесата на Ст. Л. Костов
  • „Духчето“ (2019)

 

ИВО СИРОМАХОВ

    Социални мрежи