TV
ИВАЙЛО ДИЧЕВ Галерия

ИВАЙЛО ДИЧЕВ

ПИСАТЕЛ ПРЕПОДАВАТЕЛ

28-03-1955г./

ЗОДИЯ   ОВЕН

Проф. дфн Ивайло Дичев е белетрист, културолог, професор по културна антропология във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподава във Франция, САЩ

Роден е през 1955 г. в София, син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Женен, с две деца.

Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-VII: Дени Дидро, работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Асоцииран преподавател в университета Париж - 10, многобройни стипендии, сред които от високо ниво на френското правителство, Фулбрайт и Рокфелер; почетен изследовател на института за източни и югоизточни изследвания в Регенсбург. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Ръководи магистърска програма по културна антропология, издава онлайн изданието за културни изследвания „СеминарБГ“.

Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).

Колумнист за ралични издания, понастоящем за „Дойче веле“.

Монографии

  • „Еротика на авторството“, дисертация, София, 1991.
  • ((fr)) „Албания-утопия. При закрити врата на Балканите“ (съставител, автор), Париж, 1996.
  • ((fr)) „Да даваш без да губиш. Размяната във въображението на модерността“, Париж, 1997.
  • „Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, хабилитация, София: ЛИК, 1999. ISBN 954-607-222-2
  • „От принадлежност към идентичност“, София: ЛИК, 2002. ISBN 954-90638-4-4 [3]
  • „Пространства на желанието, желания за пространство“, София: Изток-Запад, 2005. ISBN 9543211205 [4][5]
  • „Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване“, София: Просвета, 2009. ISBN 978-954-01-2290-8[6]
  • „Културата като дистанция. Единадесет есета по културна антропология“. София: Университетско издателство, 2016.
  • „Културни сцени на политическото“. София: Просвета, 2019.

Есета

  • „Граници между мен и мен“, есета, София, 1990.
  • „Буквализми“, миниатюри, София, 1991.
  • Белетристика[редактиране | редактиране на кода]
  • „Уча се да плача“, разкази, София, 1979.
  • „Звезден календар“, разкази, София, 1982.
  • „Идентификация“, роман, София, 1987.
  • „Миг след края на света“, разкази, София, 1988.
ИВАЙЛО ДИЧЕВ

    Социални мрежи