Галерия
ИВАН НАЛБАНТОВ
05-08-1940г./
Доц. Иван Лилов Налбантов е български актьор и писател. Понастоящем живее в София.
Играл е в Държавния театър в Сливен в периода (1965 – 1967). От 1967 година е актьор в трупата на Театър „Българска армия“
Роден е на 5 август 1940 година. Завършва средно образование в Карлово и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.
Още като малък проявява своя талант, обича да рецитира. По-късно участва в различни самодейни колективи, където показва своя театрален талант. Неговите учители Йосиф Додов и Дельо Цочев му откриват първите тайни на поезията и театъра и го поставят на кръстопът. След завършване на средното образование е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет и по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като студент много често е гостувал на пионерския лагер „Гена Павлова“ в „Алтъпармак“ и е показвал кратки сценични етюди, с което е привличал вниманието и възхищението на децата.
Иван Налбантов има над 100 роли в театъра , телевизията и киното. Удостоен е с почетното звание „Заслужил артист“. Носител е на много български и чуждестранни награди, сред които „Золотая муза“, Награда на Министерството на просветата на Унгария, Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади и други. Лауреат е на национални конкурси за художествено слово. Обявен е за най-добрия рецитатор сред актьорите в България.
В свободното време пише поезия и проза. Преподавател е по „Сценична реч“ в НАТФИЗ. Доцент. Води клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“[5] в Пловдив. Негов асистент е актьорът Стефан Попов от Пловдивския театър.
Член е на Съюза на българските писатели.
През април 2019 г. е обявен за носител на наградата за цялостно творчество на годишните награди „Аскеер“.
Награди и отличия
Аскеер 2019 за Цялостен принос в театралното изкуство.
„Заслужил артист“
„Золотая муза“
Награда на Министерството на просветата на Унгария
Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади
Най-добрия рецитатор сред актьорите в България
По-значими роли в театъра
Говоруха в „Балада за поручик и Мартюка“, драматизация на Бр. Крефт по повестта „Четиридесет и първия“ на Борис Лавреньов
Кралят в „Светая Светих“, Бърнард Шоу
Наполеон в „Избраникът на дявола“, Бърнард Шоу
Влас в „Дачници“, Максим Горки
Найден в „Майстори, Рачо Стоянов
Тита Нане в „Рибарски свади“, Карло Голдони
Андрю Чикчирик в „Дванадесета нощ“, Уилям Шекспир
Крумов в „Подробности от пейзажа“, Станислав Стратиев
Милан в „И слезе Господ на Земята“, Неда Антонова
Бабина душица в „Опит за летене“, Йордан Радичков
Боря Челезньов' във „Веранда в гората“, Михаил Дворецки
Катиело в „Събота, неделя, понеделник“, Едуардо Де Филипо
Клисар в „Железният светилник“, Димитър Талев
Попа в „Да разлаем кучетата“
Карл в „Света Йоана“, Бърнард Шоу
Наполеон в „Избраникът на съдбата“, Бърнард Шоу
Лопахин във „Вишнева градина“, Антон Чехов
Косих в „Иванов“, Антон Чехов
Телевизионен театър
„Еленово царство“ (1996) (Георги Райчев и Вили Цанков)
„Римска баня“ (1990) (Станислав Стратиев)
„Егмонт“ (1989) (Гьоте)
„Преустройство (Два погледа от един кабинет)“ (1988) (Фьодор Бурлацки)
„Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) - племенникът на Ортанс
„Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
„Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
„Ирина Комнина“ (1984) (Илия Търнин), 3 части
„Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)
„Дневникът на един руски полковник“ (1977) (К. Василиев) – Ганчо
„Ленин влезе в нашия дом“ (1977) (Георги Караславов)
„Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
„Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
Филмография
2019Денят на бащата6Борис
2016БезбогЙоан
2013Дървото на живота24кметът
2009Източни пиесиБългария / Швециябащата на Ицо и Георги
2003Отвъд чертатасвако Витан
1985Под манастирската лоза
1980Приключенията на Авакум Захов6Авакум Заков, контраразузнавач
1979Сами сред вълци5
1978Правилата2Ангел Славов, учител по физическо възпитание
1978Умирай само в краен случай2емигрантът Милев – Майк, сътрудник на Дрейк
1976Войници на свободата – („Солдаты свободы“)4СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария /
Югославия / ГДРСтанко Тодоров
1976 – 1980Записки по българските въстания13Ради Иванов (в 6 серии – 2,3,4,6,7 и 8-а)
1976Реквием за една мръсница2Апостол Велчев (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“)
1974Зарево над Драва2
1974Белимелецътятакът
1972ТатулИван
1971 – 1972Това спокойно всекидневие3сътрудник на Борман
1969 – 1971На всеки километър26
1969Белият конпартизанин
1969ОсмиятЛевски
1969ТангоИван Проев
1968Мъже в командировка3 нов.войникът Стоянов, приятел на Снежа
Библиография
„Антракт“ – стихове, 1994 ISBN 954-8649-01-2
„Една действителност от думи“ – пространно есе за големия български артист Владимир Трендафилов, 1997 ISBN 9545091673
„Риба за царе“ – къси разкази, 1998 ISBN 954-8723-12-3
„Къси нощи“ – документална проза с театрална тематика, 1978
„Приют за думи“ – избрано, 2007 ISBN 978-954-739-964-8
„Интерпретатори“ – стихове, 1993
„Сред преспите от мрак“ – стихове, 2005
„Върхове“ – Спомени за български театрални актьори, 2005
„Театрални посвещения“ – стихове, 2004
„Красивото и малко тъжно лице на поезията“ – рецензия, 1995
„Септември“ – книга, 2003 ISBN 954-91326-3-3
„Там, дето аз съм пораснал“ – сборник стихове, 2003 ISBN 954-739-390-1
