ИВАН КОНДОВ
18-07-1925г./08-09-2004г.
Иван Стоянов Кондов е български филмов и драматичен актьор.
Роден е във Варна на 18 юли 1925 г. Завършва техникум във Варна през 1945 г. Става актьор през 1948 г., впоследствие при условията на чл. 9 със забележката към него от Указа за театрите (ДВ, бр. 145 от 1949 г.). През 1973 г. завършва задочно актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Работи на театралните сцени в Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград (1947 – 1950), Хасковския драматичен театър (1950 – 1952), Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1952 – 1957), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1957 – 1958) и Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София (1958 – 1959), Военния театър (1959 – 1966), театър „Сълза и смях“ (1966 – 1969), Народен театър „Иван Вазов“ (1969 – 1973), театър „София“. Пенсионира се в Народния театър през 1992 г., но още четири години след това ръководи трупата на театър „София“.
Директор на театър Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1967 – 1969) и Драматично-куклен театър (Враца) (1973 – 1977) и (1980 – 1982).
Член на СБФД.
Иван Кондов е известен с ролите си в „Бягство в Ропотамо“, „Сиромашко лято“, „Бариерата“, „Голямото нощно къпане“, „Процесът“, „Неспокоен дом“ и др.
Носител е на „Аскеер“ за цялостно творчество (1999).
Има две деца от брака си с актрисата Росица Данаилова: Ламбо и Марта, и двамата актьори.
Умира на 8 септември 2004 г.
Награди и отличия
Заслужил артист (1963).
Народен артист (1969).
Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1964).
Димитровска награда (1964).
Награда за най-добра мъжка роля за („Игрек 17“) във филма „Игрек 17“ (Варна, 1973).
Награда за мъжка роля за ролята на пълномощника на ЦК във филма „Магистрала“ на ХIII-я ФБИФ (Варна, 1974).
Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976).
„Аскеер“ за цялостно творчество (1999).
Орден „Стара планина“.
Филмография
2004Другият наш възможен животсвещеникът
2003Под едно небеходжата Ибрям ага
1995 – 2000Съботна история – („L'histoire du samedi“)82Францияпрофесор Дешан (в „Пастьор, 5 години на ярост“)
1984Събеседник по желаниепрофесор Юруков
1984Златният век11Лъв Магистър (в 6 серии – 1,2,3,5,8 и 10-а)
1982Милионите на Привалов – (Die priwalov'schen Millionen)6ФРГ / Западен Берлин / БългарияРостислав
1981Приятели за вечерясъседът
1980Голямото нощно къпанеКольо Колев
1979Бариерата
1979Сами сред вълци5
1979Фильо и Макензен7пътникът
1978Момчетата от „Златен лъв“4професор Дилов
1978Насрещно движениеглавният инженер
1978Компарситановият пълномощник
1978Умирай само в краен случай2генералът
1977Слънчев ударпрофесор Димов
1976Допълнение към закона за защита на държавата„Мъдрия“
1975Бунафелдшерът
1975Магистралапълномощникът на ЦК на БКП
1975Сватбите на Йоан Асен2патриарх Йоахим
1975Авантюрите на Виктор5Ростислав
1974 – 1976Сбогом, любов3инженер Ганчовски, бащата на Яна Ганчовска
1974Дневна светлинадиректорът Константинов
1973Бягство в РопотамоВелев
1973Сиромашко лятоИван Нейчев
1973Игрек 17Иван „Игрек 17“
1972Обичбащата на Мария
1971Шарен свят2 нов.г-н Ничев (в новелата „Гола съвест“)
1971Демонът на империята10
1970Четиримата от вагонаПешев
1970Цитаделата отговориследователя Орлинов
1968ПроцесътВъло Игнатов
1967Човекът в сянкаГенчев
1967С пагоните на дявола5очилатият майор / полковник Дитрих, шеф на Гестапо
1966Семейство Калинкови12Калин Калинков, професор по хирургия
1965Неспокоен домЕвтим Манасиев
1965Късче небе за тримаполковник Карастоянов
1965До града е близоБалтов
1964Когато гръм удари
1963Смърт нямаВелев
1963Капитанът
1963Легенда за ПаисийЛаврентий
1961Стръмната пътекаПелев
1961Маргариткататкото
1960Отвъд хоризонтаДобри
1959Звезди – (Sterne)ГДР / Българиябащата на Рут
1958На малкия остров„Доктора“
1957Животът си тече тихо...Марков (премиера – 1988)
Театрални роли
„Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
„Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – маркиз Поза
„Хамлет“ (Уилям Шекспир) – Хамлет
„Езоп“ – Езоп
„Майор Барбара“ (1980) – Ендрю Андършафт
„Дипломати“ (Надежда Драгнева и Иван Стефанов) (1978) – граф Игнатиев
Телевизионен театър
„Змейова сватба“ (1984) (П.Ю. Тодоров)
„Лукреция Борджия“ (1981) (Пламен Павлов)
„Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
„Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу) - Фауст
„Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
„Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)
„Дворът с люлките“ (1966) (Димитър Гулев)
„Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
„Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)
„Фауст“ (1963)
„Почти семейна история“ (Дончо Цончев)