TV
ИВАН ГРАНИТСКИ Галерия

ИВАН ГРАНИТСКИ

ЖУРНАЛИСТ БИЗНЕС

24-12-1953г./

ЗОДИЯ   КОЗИРОГ

Иван Гранитски е български журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио- и телевизионни канали, издател и обществен деец.

Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Има двама братя – Димитър и Юри. Известно време семейството е пребивавало в село Гранитово, Елховско, където е роден брат му Димитър и откъдето идва литературният псевдоним на писателя.  По-малкият от братята, Юри (р.1961 г.), му е полубрат, син от втория брак на баща му; той художник, сътрудник на в. „Демокрация“. Димитър е бизнесмен, баща на 7 деца.  

Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“ (1979 – 1985), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985 – 1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991 – 1992). Генерален директор на БНТ (1995 – 1996). 

В периода 1992 – 1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Виденов, след което създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред пристигащите в България туристи. 

Остава верен на политическите си пристрастия и след демократичните промени – малко след 1989 г. става секретар по идеологията на Софийския градски комитет на БКП, въпреки че по това време повечето нейни членове я напускат. През 2001 г. е водещ на честванията на връх Бузлуджа, а през 2006 е сред инициаторите за преизбирането на президента-социалист Георги Първанов за втори мандат. 

На 26 ноември 2008 г. е осветлен от Комисията по досиетата като агент на Държавна сигурност с псевдоним Огнян. 

Бил е женен веднъж за съвсем кратко време.  Жени се повторно през август 2009 г. за PR-специалиста на Здравната каса Мариана Петрова. 

Награди

Носител е на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).

През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда „Иван Нивянин“ на община Борован.

През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата „Внимателно бързайте“.

На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-тата Национална литературна награда „Тодор Влайков“.

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.

Библиография

Автор е на над 25 книги поезия, критика и публицистика, сред които: 

„Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982)

„Марксовата полемика“ (1984)

„Време и художествени идеи“ (1987)

„Отвъден щурец“ (1999)

„Подземията на съня“ (1998)

„Кораб от светлина“ (1999)

„Горящият храст“ (2001)

„Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000)

„Отломъци“ (2001)

„Храм“ (2001)

„Преди да дойде здрача“ (2002)

„Архипелагът на думите“ (2002)

„Лятото на чакалите“ (2003)

„Атлантида“ (2003)

„Литература и национална съдба“ (2004)

„Луди водят слепи“(2004)

„Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004)

„Партийните Тартюфи“ (2004)

„Ловци на метафори“ (2008)

„Критически етюди“ (2008)

„Гьонсуратлъците на прехода“ (2008)

„Съчинения в седем тома“ (2009 – 2010)

Т.1: „Противоречивият човек“ (2009)

Т.2: „Великата национална душа“ (2009)

Т.3: „Ловци на образи“ (2009)

Т.4: „Архипелаг“ (2009)

Т. 5 „Митове и тупурдии“, (2010)

Т. 6 Слепци с очи, (2010)

Т. 7 Том 7 – Политически комедианти, (2010)

„Щерна. Стихове“ (2010)

„Внимателно бързайте?“ (2013)

ИВАН ГРАНИТСКИ

    Социални мрежи