ЮРИЙ ЯКОВЛЕВ Галерия

ЮРИЙ ЯКОВЛЕВ

АРТИСТ

05-10-1930г./15-08-2002г.

ЗОДИЯ   ВЕЗНИ

Юрий Юриевич (Георгиев) Яковлев е български театрален и кино-актьор, син на руския актьор и режисьор Юрий Д. Яковлев, живял и работил в България през 1920 – 1922 и от 1933 година до смъртта си през 1938 година.

Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат Ангел Сладкаров е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. Боян Дановски. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър.

Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър „Трудов фронт“. Следват три години в театър „Народна сцена“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „Сълза и смях“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено.

Безпартиен той остава до края /2002 г./ Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата:"Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!"Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса.

Роли в театъра

Има роли в десетки театрални пиеси:

„Иванко“от Васил Друмев, реж. Ст. Кортенски, 1955 г. / в ролята на цар Асен/

„Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, реж. Георги А.Стаматов, 1955 г./ в ролята на Президент фон Валтер/

„Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Жарко Павлович, 1956 г.

„Сине мой“ от Л. С. Тирина, реж. Стефка Прохаска, 1956 г.

„Дом в покрайнините“ от Алексей Арбузов, реж. Жарко Павлович, 1956 г.

„Кражба“ по Джек Лондон, реж. Йордан Черкезов, 1957 г./ в ролята на Хауърд Нокс/

„Платон Кречет“ от Александър Корнейчук, реж. Желчо Мандаджиев, 1957 г.

„Мъртва хватка“ от Джон Голсуърти, реж. Йордан Черкезов, 1958 г.

„Мандрагора“ на Едуардо де Молина

„Кучето на градинаря“ на Лопе де Вега

„Вампир“ на Антон Страшимиров

„Зелената брадавица“ на Н.Русев, реж. Димитрина Гюрова

„Майка“ от Карел Чапек, реж. Стефка Прохаска, 1961/62 г.

„Изгубеният син“ от Алексей Арбузов, реж. Юлия Огнянова, 1962 г.

„Госпожата на господин търговеца на сирене“ от Георги Марков, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.

„Хората остават на брега“ от Николай Парушев, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.

„Болшевики“ от Михаил Шатров, реж. Николай О.Масалитинов

„Защото сме аристократи“ от Николай Погодин, реж. Надежда Сейкова, 1966/67 г.

„Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов, реж. Димитрина Гюрова, 1967 г.

„Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Джеръм Селинджър, реж. Павел Павлов, 1967 г.

„След грехопадението“ от Артър Милър, реж. Надежда Сейкова, 1967/68 г.

„Посещение на страха“, от К.Хоински, реж. Димитрина Гюрова, 1968

„Щастието не идва само“ от Боян Балабанов, реж. Виктор Марков, 1969 г.

„Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова, реж. Павел Павлов, 1969 г.

„Цезар и Клеопатра“ от Дж. Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов / в ролята на Британикус/

„Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев, реж. Димитрина Гюрова, 1969 г.

„Процесът Ричърд Уевърли“ от Ролф Шнайдер, реж. Надежда Сейкова, 1969/70

„Скакалци“ на Ст. Л.Костов, реж. Надежда Сейкова, 1970 г.

„Монсерат“ от Еманюел Роблес, реж. Надежда Сейкова, 1971 г.

„Горещи нощи в Аркадия“ от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова, 1972 г.

„На война като на война“ от Надежда Драгова и П.Сефанов, реж. Николай Люцканов, 1972 г.

„Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ на Бертолт Брехт, реж. Боян Дановски, 1973 г.

„Мечтател безумен“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов, реж. Николай Люцканов, 1973 г.

„Три сестри“ на Антон Чехов, реж. Димитрина Гюрова

„Просто жена“ от Николай Парушев, реж. Димитър Стоянов, 1974 г.

„Игра на котки“ от И.Йоркени, реж. Петър Чернев, 1974 г.

„Последните“ на Максим Горки, реж. Димитър Стоянов, 1974/75 г.

„Р. У. Р.“ на Карел Чапек, реж. Николай Колев, 1975 г.

„С любимите не се разделяй“ от А.Володин, реж. Димитър Стоянов, 1975 г.

„Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер, реж. Стойко Генов, 1975/76 / в ролята на Сганарел/

„Момиче без зестра“ на Ал. Н.Островски, реж. Надежда Сейкова, 1976 г. /в ролята на Кнуров/

„Пред залез слънце“ от Герхард Хауптман, реж. Уляна Матева, 1977 г.

„Празникът“ от Коста Странджев, реж. Николай Колев, 1977 г.

„Не сме ангели“, от Паул Йоаким, реж. Анка Дорошенко, 1977 г.

„Полет над кукувиче гнездо“ на Дейл Васерман, реж. Красимир Спасов, 1977/78 / в ролята на Вожда Бромдън/

„Ние, долуподписаните“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов, 1979 г.

„Есента на един следовател“на Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов, 1980/81 г.

„Обратна връзка“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов

„Фамилия Лапарски“ /Комедия без име" от Ст. Л.Костов, реж. Димитър Стоянов / играе Лапарски/

„Старчето и стрелата“ от Никола Русев, реж. Красимир Спасов

„Отивам си, защото те обичам“

„Съдията и жълтата роза“ на Георги Данаилов, реж. Николай Колев

„Любов под брястовете“ на Юджийн О'Нийл, реж. Димитър Стоянов

„Тази малка земя“ от Георги Джагаров, реж. Димитър Стоянов, 1986 г.

„Крадецът на автобуси“ от Георги Данаилов, реж. Гриша Островски, 1986 г.

„Нещо като Аляска“ от Харолд Пинтър, реж. Димитър Стоянов, 1986/87

„Дом в небесата“ от Иржи Хубач, реж. Симеон Димитров, 1987 г.

„Онова нещо“ от Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов, 1988 г.

„Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, реж. Димитър Стоянов, 1989 г.

„Останалото е мълчание“ от Вилма Делмар, реж. Димитър Стоянов, 1996 г.

Телевизионен театър

„Маскарад“ (1980) (Михаил Лермонтов), 2 части

„Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части

„Врабецът“ (1980) (Никола Русев)

„Моцарт и нервна система“ (1979) (Иван Радоев)

„Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)

„В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)

„Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)

„Змейова кватба“ (1973) (Петко Тодоров)

„Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)

„Луди пари“ (1973) (Николай Островски)

„История на бъдещето“ (1972), 2 серии

„Виждали ли сте някога река?“ (1972) (Ангел Вълчанов)

„Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)

„Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)

„Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)

Филмография

2001Изток-запад – („Est – Ouest“)Франция / Испания / Русия / Украйна / Българиястарец в комуналната квартира

1999Тувалу – („Tuvalu“)Германия / Великобританияморяк

1995 – 2000Съботна история – („L'histoire du samedi“)82Франциядоктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“)

1993La Donna E Mobileчовекът с патерицата

1991Бай Ганьо4България / Унгарияв 1-ва серия

1989Мъже без мустаци6

1987Небе за всички

1986ПриземяванеПавлов

1985Забравете този случай

1985Под манастирската лоза

1985Денят не си личи по заранта6

1984Събеседник по желаниеКоста

1984Златният век11бащата на Ханко в 2 серии (1 и 2)

1984Преразказани приказки. Хубавка и звярабащата

1984Последната възможностписателят Стефан

1983Третото лице

1983За госпожицата и нейната мъжка компанияпрокурор Дренски

1983Баш майсторът н-к!доцент Робеспиер Гълъбов

1981Капитан Петко войвода12Апостол Савов

1981Хан Аспарух3Славун (в 3-та серия: „Земя за винаги“)

1980Приключенията на Авакум Захов6лейтенант Георгиев (в 3 серия)

1980Спилитим и Рашо20богатият съсед (в 9-а серия)

1979Баш майсторът на екскурзияРобеспиер Гълъбов

1979Тайфуни с нежни имена3Андрей Горанов

1979Снимки за споменбащата на Николина

1979Къщата

1978Моите непознати2професор Добрев

1978Компарсита

1977Баш майсторът на мореРобеспиер Гълъбов

1976Войници на свободата – („Солдаты свободы“)4СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР

1976Живите песниДобри Чинтулов

1975Два диоптъра далекогледствоАдвокатът за развода

1975Гостът от Абърдийнначалникът на Тенев

1974Селянинът с колелотобащата на Маглена

1974Иван Кондарев2гост на Христакиев (не е посочен в надписите на филма)

1974Зарево над Драва2

1973Последна проверка12

1972Тихият беглец

1971Автостопбай Танас

1970Баш майсторътРобеспиер Гълъбов

1970С особено мнение

1970Сърце човешкодоктор Русев

1970Герловска историябай Васил

1970Князътболярин

1969 – 1971На всеки километър26(в серията: „Трите удивителни“ – 1969)

1968Опасен полетлекарят

1967С пагоните на дявола5

1966Рицар без броня

1963Приключение в полунощлейтенант Георгиев

1960Бедната улица

1959Пътища2 нов.(във 2-рата новела: „Пътят минава през Беловир“)

1959Звезди – („Sterne“)ГДР / Българиянемски офицер

1958Любимец №13съотборникна Гълъбов

1957На малкия остров

1951Утро над родината

ЮРИЙ ЯКОВЛЕВ

    Социални мрежи