ЮЛИЯН ВУЧКОВ
31-01-1936г./22-09-2019г.
Юлиан Димитров Вучков е български есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик, доктор на науките. Създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания. Дълго време погрешно наричан и самонаричащ се „професор“. От октомври 2012 г. – почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от 2013 година – и на Университета за национално и световно стопанство.
Юлиан Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Негов полубрат от втория брак на майка му е Михаил Петров.
Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878 – 1944)“
Завежда кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959 – 1969, а от 1969 до 1990 е главен редактор на списание „Театър“.
Работи дълги години в Канал 1 (в предаването „Всяка неделя“), 7 дни ТВ, където създава рубриката „Храна за душата“ – предаване, посветено на проблемите и философията на човешкото съществуване. Първото си предаване „Ум робува, ум царува“ води по Канал 2001 в продължение на три години. По-късно води предаването „Размисли и страсти“ по телевизия СКАТ. До февруари 2009 г. Вучков е водещ на предаването „Времена и нрави“ по телевизия ТВ2. Предаването е на живо, гостуващите музиканти свирят и пеят на живо, без плейбек или сингбек. Води рубрика „Посланията на Юлиан Вучков“ във „Вестник за жената“. В края на февруари 2009 г., Юлиян Вучков е отстранен от телевизия ТВ2, както и неговото предаване „Времена и нрави“ е свалено от ефир. Впоследствие е преместено в телевизия ББТ, където се излъчва за 4 месеца, а впоследствие напуска канала. Вучков продължава да работи в Нова телевизия в предаването „Здравей България“ като „Морален наблюдател“ един път седмично, в което 10 минути той дискутира относно морала в обществото. От 7 септември 2010 г. стартира предаването „Времена и нрави“ по телевизия „Канал 3“. През март 2012 г. напуска Канал 3 заради получени по-добри предложения от други телевизии. През 2013 г. се подвизава в предаването „Гореща точка“ по ТВ 7. През март 2014 г. предаването му „Времена и нрави“ е преместено в телевизия Евроком.
През 2017 г. Евроком снима документалния филм за Юлиан Вучков „Студиото на живота“.
Юлиан Вучков почива на 83 години на 22 септември 2019 г., в резултат на сърдечен удар
Произведения
Публикува за пръв път през 1965 г. Автор е на около 150 публикации в печата и на повече от 20 книги в областта на художествената култура и етиката. Има приблизително 150 участия в телевизионни предавания и 50 участия в Българското национално радио.
„Живот с голяма и с малка буква“ (1965)
„Есета и публицистични очерци“ (1965)
„Театрални светове. Статии.“ (1968)
„Човешки нрави“ (1. изд. 1975, 2. изд. 1979)
„Изборът в живота“ (1981)
„Българска драматургия 1944 – 1979“ (1981)
„Българската драматургия 1878 – 1944“ (1983)
„Изкуството да живеем“ (1984); „Искусство жить“, издадена в Москва
„Театърът – реалност и магия“ (1986)
„Сезоните на възрастта, или глад за обич“ (1988)
„Българска драматургия 1856 – 1878“ (1989)
„Телевизията – живот и чудо“ (1990)
„Капризите на живота“ (1995)
„Загадките на любовта“ (1996)
„Кратка история на световната драматургия“ (1997, второ доп. издание 1998)
„Върхове в историята на българската литература“ (1999)
„Теория на художествената култура“ (2000)
„Артмениджмънт“ (2002)
„Човешкият свят, или храна за душата“ (2003)
„Животът в България през моите спомени: Срещи с бележити хора“ (2005; ISBN 9544434607)
„Мемоари“ (2010)
„България преди, днес и утре: Мемоарна история на страната (1944 – 2013)“ (2013)[8]
Награди
Юлиан Вучков е отличаван многократно с различни награди. През 1968 Съюзът на българските писатели (СБП) награждава книгата му „Театрални светове“, година по-късно получава втора награда за критика на Четвъртия национален преглед на българската драма и театър, а през 1980 трудът му „Българската драматургия 1944 – 1979“ е удостоен с наградата на Съюза на артистите в България, през 1984 г. същият труд бива отличен с Първа награда за критика на Шестия национален преглед на българската драма и театър.
През 1970 г. получава орден „Кирил и Методий“ I степен, пет години по-късно става лауреат на Димитровския комсомол за публицистичния си труд „Човешки нрави“. През 1977 г. става Заслужил деятел на културата, а през 1983 г. – Народен деятел на изкуството и културата. През 1986 г. е удостоен с орден „Народна република България“ I степен, а през 1998 г. Съюзът на българските писатели отличава книгата му „Кратка история на световната драматургия“ с наградата за литературна история и критика.
През май 2006 г. Вучков получава награда за цялостно творчество от Съюза на българските писатели.
През април 2007 г. Юлиан Вучков бива удостоен с високата награда за цялостно творчество „Златната муза“; специално отличени биват трудовете му „Кратка история на световната драматургия“ и „Теория на художествената култура“.