Галерия
ИЛИЯ ДОБРЕВ
10-02-1942г./19-02-2016г.
Проф. Илия Добрев Колев /10.02.1942 - 19.02.2016/ е български актьор, режисьор и театрален педагог в НАТФИЗ.
Роден е на 10 февруари 1942 година в град Хасково. През 1961 г. завършва Педагогическо училище. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
Работи в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1967 – 1969), Военния театър (1969 – 1973; 1993 – 2016) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1979 – 1993).
Изиграва над 130 роли, от които над 40 в киното и телевизията, и 36 в театър „Българска армия“ (1969 – 1979; 1993 – 2016). Сред най-известните му роли са тази на Тодор Каблешков в пиесата на Никола Русев „От земята до небето“, за която получава Първа награда за мъжка роля на Прегледа за българска драма и театър (Театър на българската армия, 1976 г.; режисьор Крикор Азарян), на Васил Левски във филма „Демонът на империята“ (1971) и тази на Митю в популярната телевизионна постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.
От 1969 до 1993 година е актьор, а няколко години е и директор на Сатиричния театър.
През 1980 година Илия Добрев поставя на димитровградска сцена „Пеперудите са свободни“ от Л. Герш. В по-късните години – през 1991 г. – отново се завръща в Димитровград, като поставя спектакъла „Между два стола“ от Рей Куни.
През 1992 година поставя на димитровградска сцена пиесата на Никола Русев „Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена“.
Режисьор на повече от 50 спектакъла в театрите по цялата страна
През 1996/1997 - директор и главен художествен ръководител на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“
Проф. Илия Добрев преподава актьорско майсторство в продължение на 33 години в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 2001 г. е професор.
През 2013 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.
Илия Добрев умира на 74 години 19 февруари 2016 г. в София.
Награди и отличия
Заслужил артист
Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ на Васил Левски във филма „Демонът на империята“ (1971).
Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ на (Митю) в ТВ мюзикъл „Криворазбраната цивилизация“ на Хачо Бояджиев, (1974)
Наградата на САБ „за НАЙ-ДОБРА МЪЖКА РОЛЯ“ за образа на Кратун в „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, реж. Леон Даниел (1975).
Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ за Тодор Каблешков в пиесата „От земята до небето“ на Прегледа за българска драма и театър (1976).
Награда на МНО за Плужников в „Смертию смерт поправ“ от Б. Василев, реж. Асен Шопов
Награда на МНО за л-т Беров в „Краят на деня“ от Драгомир Асенов, реж. Никола Петков.
Носител на звание Професор (2001).
Почетен гражданин на Димитровград (2013).
Наградата ИКАР на САБ.
Театрални роли
В театър на Народната армия (1969 – 1979):[3]
1. „Трамвай Желание“ (Тенеси Уйлямс) - пощальонът
2. „Царска милост“ (Камен Зидаров) - Боян
3. „Маскарад“ (Михаил Лермонтов) - Княз Звездич
4. „Среща с гнева на хората“ (Иван Аржентински) - поручик Лазаров
5. „Една нощ в рая“ (Владимир Голев) - Емил
6. „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“ (Бомарше) - Керубино
7. „Дяволският кръг“ (Ел. Цумпе) - Ван дер Любе
8. „Златното покритие“ (Драгомир Асенов) - Хинко
9. „Съд на честта“ (Рангел Игнатов) - ефрейтора
10. „Вишнева градина“ (Антон Чехов) - Епиходов
11. „Време разделно“ (Антон Дончев) - Момчил
12. „Матросите от Катаро“ (Фр. Волф) - лейтенантът
13. „Напразни усилия на любовта“ (Уйлям Шекспир) (1975) - Кратун
14. „Смертию смерт поправ“ (Борис Василев) - Плужников
15. „От земята до небето“ (Никола Русев) - Тодор Каблешков
16. „Делото Дантон“ (Станислава Пшибишевска) - Сент-Жюст
17. „Дачници“ (Максим Горки) - Рюмин
18. „Края на деня“ (Драгомир Асенов) - лейтенант Беров
19. „Дните на семейство Турбини“ (Булгаков) - Лариосин
20. „Честна мускетарска“ (Валери Петров) - Арамис
21. „Щастливецът иде“ (Руси Божанов) - съдията
22. „Музика от Шатровец“ (К. Илиев) - Манол
от 1993-1994 година:
1. „Величието на падението на Стефан Стамболов“ ((Стефан Цанев) - майор Паница
2. „За вечни времена във вселената“ (Е. Оувъмайор) - г-н Куърти
3. „Персифедрон“ (Константин Павлов) - професорът
4. „Вишнева градина“ (Антон Чехов) - Гаев
5. „Хамлет“ (Уйлям Шекспир) - Клавдий
6. „Опит за летене“ (Йордан Радичков) - Хаджи Аврам Опитомителя
7. „Много шум за нищо“ (Уйлям Шекспир) - Кучиврът
8. „Буре барут“ (Д. Дуковски) - мъжът
9. „Война и блудство, блудство и война“ (Уйлям Шекспир) - Пандар
10. „Евридика“ (Жан Ануи) - бащата
11. „По-големият син“ (А. Вампилов) - Сарафанов
12. „Събота, неделя, понеделник“ (Едуардо Де Филипо) - Пепино
13. „Десет малки негърчета“ (Агата Кристи) - Сър Лорънс Уоргрейв
14. „Кръщене“ (Камен Донев) - Тодор
15. „Време разделно“ (Антон Дончев) – Момчил
Телевизионен театър
„Криворазбраната цивилизация“ (1974) Добри Войников – Митю
„Зех тъ, Радке, зех тъ“ (1974) – Вичо
„Забравен ключ“ (1989) (Алка Радионова)
„Делото „Опенхаймер““ (1988) (Хайнер Кипхарт), 2 части
„Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
„Службогонци“ (1985) (Иван Вазов)
„Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
„Притча за философа“ (1985) (Кирил Топалов)
„Увлечението“ (1981) (Алфред дьо Мюсе)
„Женитба“ (1977) (Николай Гогол)
„Две измерения на един ден“ (1977) (Атанас Коковски)
„Разпятието“ (1977) - Панайот Волов
„Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
„Змейова кватба“ (1973) (Петко Тодоров)
„Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
„Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
„Студеното сърце“ – Петер Мунг
Като режисьор-постановчик в театъра:
„Княз Мишкин“ (1975) – в Кърджали
„Полегати дъждове“ (1978) – в Ямбол
„Пеперудите са свободни“ (1980) Л. Герш – в Димитровград
„Сако от велур“ – в Благоевград
„Между два стола“ (1991) Рей Куни – в Димитровград
„Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена“ (1992) Никола Русев – в Димитровград
Автор на драматизациите:
„Бели нощи“ Достоевски
„Идиот“ Достоевски
„Кротката“ Достоевски
„Забранени от небето“ (Томова)
Филмография
2011 – 2019Столичани в повече170генерал Анев
1993Жребият7д-р Попвасилев
1990Нощ без тебглавният редактор
1989Аз, ГрафинятаПайряза
1989Мегиоперативният работник Тонев
1985Грехът на МалтицаХалид ефенди
1985Борис I2гръцки епископ
1984В името на народа8лекарят
1982Лавинашефът
1981Ударътмладия член на политбюро
1978ТрампаДобрин Илиев
1977Звезди в косите, сълзи в очитеХалачев
1976Апостолите2Павел Бобеков
1976 – 1980Записки по българските въстания13Павел Бобеков
(в 6 серии – 7, 8, 9, 11, 12 и 13)
1974Сватбите на Йоан Асен2войникът
1974Зарево над Драва2Стоил, редника
1974Белият камък
1973Голямата скукаБорислав
?Животът, макар и кратъкархитект Пешо Стилянов
?Момчето на белия кон
1973Като песенпреводачът от руски
1972Вятърът на пътешествиятаДъб Кели
1971Демонът на империята10Васил Левски – „Дякона“ / баш Карагьозчията „Джингиби“ (Неуловимият ангел) / Атанасович ефенди / Медреа / Димо / Дервиш ага / Княз Третяков / Негушевич / Витан Кискинов ефенди
1970Четиримата от вагонаВеличко
1969Белият конпартизанинът
1967ЗавръщанеЙонко
1967Мълчаливите пътеки
1966Вечен календарПанталей
1966КарамболМитко
1965ВълчицатаПетьо
1965Дрямка
1965ВаскатаВаската
1964Веригатаученикът ремсист
Филмография
2003Отвъд чертата
