TV
ИЛИЯ ДОБРЕВ Галерия

ИЛИЯ ДОБРЕВ

АРТИСТ РЕЖИСЬОР

10-02-1942г./19-02-2016г.

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Проф. Илия Добрев Колев /10.02.1942 - 19.02.2016/ е български актьор, режисьор и театрален педагог в НАТФИЗ.

Роден е на 10 февруари 1942 година в град Хасково. През 1961 г. завършва Педагогическо училище. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.

Работи в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1967 – 1969), Военния театър (1969 – 1973; 1993 – 2016) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1979 – 1993).

Изиграва над 130 роли, от които над 40 в киното и телевизията, и 36 в театър „Българска армия“ (1969 – 1979; 1993 – 2016). Сред най-известните му роли са тази на Тодор Каблешков в пиесата на Никола Русев „От земята до небето“, за която получава Първа награда за мъжка роля на Прегледа за българска драма и театър (Театър на българската армия, 1976 г.; режисьор Крикор Азарян), на Васил Левски във филма „Демонът на империята“ (1971) и тази на Митю в популярната телевизионна постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

От 1969 до 1993 година е актьор, а няколко години е и директор на Сатиричния театър.

През 1980 година Илия Добрев поставя на димитровградска сцена „Пеперудите са свободни“ от Л. Герш. В по-късните години – през 1991 г. – отново се завръща в Димитровград, като поставя спектакъла „Между два стола“ от Рей Куни.

През 1992 година поставя на димитровградска сцена пиесата на Никола Русев „Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена“.

Режисьор на повече от 50 спектакъла в театрите по цялата страна

През 1996/1997 - директор и главен художествен ръководител на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“

Проф. Илия Добрев преподава актьорско майсторство в продължение на 33 години в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 2001 г. е професор.

През 2013 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.

Илия Добрев умира на 74 години 19 февруари 2016 г. в София.

Награди и отличия

Заслужил артист

Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ на Васил Левски във филма „Демонът на империята“ (1971).

Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ на (Митю) в ТВ мюзикъл „Криворазбраната цивилизация“ на Хачо Бояджиев, (1974)

Наградата на САБ „за НАЙ-ДОБРА МЪЖКА РОЛЯ“ за образа на Кратун в „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, реж. Леон Даниел (1975).

Първа награда „за МЪЖКА РОЛЯ“ за Тодор Каблешков в пиесата „От земята до небето“ на Прегледа за българска драма и театър (1976).

Награда на МНО за Плужников в „Смертию смерт поправ“ от Б. Василев, реж. Асен Шопов

Награда на МНО за л-т Беров в „Краят на деня“ от Драгомир Асенов, реж. Никола Петков.

Носител на звание Професор (2001).

Почетен гражданин на Димитровград (2013).

Наградата ИКАР на САБ.

Театрални роли

В театър на Народната армия (1969 – 1979):[3]

1. „Трамвай Желание“ (Тенеси Уйлямс) - пощальонът

2. „Царска милост“ (Камен Зидаров) - Боян

3. „Маскарад“ (Михаил Лермонтов) - Княз Звездич

4. „Среща с гнева на хората“ (Иван Аржентински) - поручик Лазаров

5. „Една нощ в рая“ (Владимир Голев) - Емил

6. „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“ (Бомарше) - Керубино

7. „Дяволският кръг“ (Ел. Цумпе) - Ван дер Любе

8. „Златното покритие“ (Драгомир Асенов) - Хинко

9. „Съд на честта“ (Рангел Игнатов) - ефрейтора

10. „Вишнева градина“ (Антон Чехов) - Епиходов

11. „Време разделно“ (Антон Дончев) - Момчил

12. „Матросите от Катаро“ (Фр. Волф) - лейтенантът

13. „Напразни усилия на любовта“ (Уйлям Шекспир) (1975) - Кратун

14. „Смертию смерт поправ“ (Борис Василев) - Плужников

15. „От земята до небето“ (Никола Русев) - Тодор Каблешков

16. „Делото Дантон“ (Станислава Пшибишевска) - Сент-Жюст

17. „Дачници“ (Максим Горки) - Рюмин

18. „Края на деня“ (Драгомир Асенов) - лейтенант Беров

19. „Дните на семейство Турбини“ (Булгаков) - Лариосин

20. „Честна мускетарска“ (Валери Петров) - Арамис

21. „Щастливецът иде“ (Руси Божанов) - съдията

22. „Музика от Шатровец“ (К. Илиев) - Манол

от 1993-1994 година:

1. „Величието на падението на Стефан Стамболов“ ((Стефан Цанев) - майор Паница

2. „За вечни времена във вселената“ (Е. Оувъмайор) - г-н Куърти

3. „Персифедрон“ (Константин Павлов) - професорът

4. „Вишнева градина“ (Антон Чехов) - Гаев

5. „Хамлет“ (Уйлям Шекспир) - Клавдий

6. „Опит за летене“ (Йордан Радичков) - Хаджи Аврам Опитомителя

7. „Много шум за нищо“ (Уйлям Шекспир) - Кучиврът

8. „Буре барут“ (Д. Дуковски) - мъжът

9. „Война и блудство, блудство и война“ (Уйлям Шекспир) - Пандар

10. „Евридика“ (Жан Ануи) - бащата

11. „По-големият син“ (А. Вампилов) - Сарафанов

12. „Събота, неделя, понеделник“ (Едуардо Де Филипо) - Пепино

13. „Десет малки негърчета“ (Агата Кристи) - Сър Лорънс Уоргрейв

14. „Кръщене“ (Камен Донев) - Тодор

15. „Време разделно“ (Антон Дончев) – Момчил

Телевизионен театър

„Криворазбраната цивилизация“ (1974) Добри Войников – Митю

„Зех тъ, Радке, зех тъ“ (1974) – Вичо

„Забравен ключ“ (1989) (Алка Радионова)

„Делото „Опенхаймер““ (1988) (Хайнер Кипхарт), 2 части

„Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)

„Службогонци“ (1985) (Иван Вазов)

„Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части

„Притча за философа“ (1985) (Кирил Топалов)

„Увлечението“ (1981) (Алфред дьо Мюсе)

„Женитба“ (1977) (Николай Гогол)

„Две измерения на един ден“ (1977) (Атанас Коковски)

„Разпятието“ (1977) - Панайот Волов

„Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)

„Змейова кватба“ (1973) (Петко Тодоров)

„Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)

„Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)

„Студеното сърце“ – Петер Мунг

Като режисьор-постановчик в театъра:

„Княз Мишкин“ (1975) – в Кърджали

„Полегати дъждове“ (1978) – в Ямбол

„Пеперудите са свободни“ (1980) Л. Герш – в Димитровград

„Сако от велур“ – в Благоевград

„Между два стола“ (1991) Рей Куни – в Димитровград

„Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка накитена“ (1992) Никола Русев – в Димитровград

Автор на драматизациите:

„Бели нощи“ Достоевски

„Идиот“ Достоевски

„Кротката“ Достоевски

„Забранени от небето“ (Томова)

Филмография

2011 – 2019Столичани в повече170генерал Анев

1993Жребият7д-р Попвасилев

1990Нощ без тебглавният редактор

1989Аз, ГрафинятаПайряза

1989Мегиоперативният работник Тонев

1985Грехът на МалтицаХалид ефенди

1985Борис I2гръцки епископ

1984В името на народа8лекарят

1982Лавинашефът

1981Ударътмладия член на политбюро

1978ТрампаДобрин Илиев

1977Звезди в косите, сълзи в очитеХалачев

1976Апостолите2Павел Бобеков

1976 – 1980Записки по българските въстания13Павел Бобеков
(в 6 серии – 7, 8, 9, 11, 12 и 13)

1974Сватбите на Йоан Асен2войникът

1974Зарево над Драва2Стоил, редника

1974Белият камък

1973Голямата скукаБорислав

?Животът, макар и кратъкархитект Пешо Стилянов

?Момчето на белия кон

1973Като песенпреводачът от руски

1972Вятърът на пътешествиятаДъб Кели

1971Демонът на империята10Васил Левски – „Дякона“ / баш Карагьозчията „Джингиби“ (Неуловимият ангел) / Атанасович ефенди / Медреа / Димо / Дервиш ага / Княз Третяков / Негушевич / Витан Кискинов ефенди

1970Четиримата от вагонаВеличко

1969Белият конпартизанинът

1967ЗавръщанеЙонко

1967Мълчаливите пътеки

1966Вечен календарПанталей

1966КарамболМитко

1965ВълчицатаПетьо

1965Дрямка

1965ВаскатаВаската

1964Веригатаученикът ремсист

Филмография 

2003Отвъд чертата
 

ИЛИЯ ДОБРЕВ

    Социални мрежи