TV
ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ Галерия

ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ

ПИСАТЕЛ ПОЕТ

22-02-1950г./

ЗОДИЯ   РИБИ

Христо Карастоянов е писател, поет и драматург, автор на близо 30 книги, сред които е и удостоената с няколко награди „Една и съща нощ“, романа „Послепис“ и претърпялата три издания трилогия „Кукувича прежда“. По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.

Карастоянов е роден в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския държавен университет. Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат Студио Пулс. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват на национални фестивали, поканени са за участие в телевизията. Условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове, ги кара да откажат.

Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Работил е като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син – Тодор Карастоянов (роден на същата дата на която е роден и той – на 22 февруари), и внуци, единият от които повтаря и трите му имена.

Награди

  • 1999 – Награда на Съюза на българските писатели за документалистика
  • 2003 – Награда „Развитие“ за ръкопис на роман[2]
  • 2012 – Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“[3]
  • 2014 – Награда „Дъбът на Пенчо“ за романа „Една и съща нощ“[4]
  • 2014 – Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Една и съща нощ“[5]
  • 2015 – Награда „Елиас Канети“ – за романа „Една и съща нощ“[6]
  • 2017 – Първа награда за проза в годишните награди на портал Култура – за романа „Послепис“

Библиография

  • „Пропукан асфалт“, „Народна младеж“, София, 1981 (Награда на Профсъюзите на „Южна пролет 82“, Хасково)
  • „Матвей Вълев“, „Български писател“, София, 1982
  • „Перпетуум мобиле“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
  • „Тази вечна земя“, „Народна младеж“, София, 1985 (в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров)
  • „Сбъркана хроника“, „Български писател“, София, 1987
  • „Вкус на узряване“, „Народна младеж“, София, 1989
  • „Кукувича прежда“, [трилогия: „Перпетуум мобиле“, „Кукувича прежда“, „Сбъркана хроника“]. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990 (Второ издание: Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001)
  • „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“, „Христо Ботев“, София, 1993
  • „Прашно лято“, „Христо Ботев“, София, 1995
  • „Животът: третата лъжа“, „Хера“, Ямбол, 1996
  • „Смъртта на Санчо Панса“, тетрадка, [стихове]. „Хера“, Ямбол, 1997
  • „Записки по исторически наивизъм“, читанка, „Стигмати“, София, „Хера“, Ямбол, 1999 (Награда на Съюза на българските писатели за документалистика, 1999)
  • „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“, „Хера“, Ямбол, 2000 (разкази; в съавторство с Любомир Котев)
  • „Нефертити в зимна нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2001 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2002)
  • „Аутопия: Другият път към Ада“, „Жанет-45“, Пловдив, 2003 (Номинация за роман на 2003 година на Фондация „Вик“, 2004)[7] [8]
  • „Смъртта е за предпочитане“, Корпорация Развитие КДА, София, 2003 (Голямата награда на конкурса за нов български роман на Корпорация „Развитие“ КДА, 2003; Номинация за наградата „Хеликон“, 2003)
  • „La Vie En Rose и други такива“, „Жанет-45“, Пловдив, 2004
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2005 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2005; Номинация за наградата „Балканика“, 2011)[9] [10]
  • „Kocama Karı Arıyorum“, „Жанет-45“, Пловдив, 2006 (на турски език в превод на Хюсеин Мевсим)
  • „Атлантида: деяния“, „Захарий Стоянов“, София, 2008 (двуезично; „Atlantis: Acts“)[11]
  • „Съпротива.net“, „Жанет-45“, Пловдив, 2008 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2008)[12] [13] [14]
  • „Антология „Навъсени ангели“, „Захарий Стоянов“, София, 2010 (с Любомир Котев)
  • „Паякът“, „Жанет-45“, Пловдив, 2009 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2010)[15] [16]
  • „Името“, „Жанет-45“, Пловдив, 2012 (Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината, 2012)[17]
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2012; електронна книга
  • „Teufelszwirn“, Roman in drei Büchern. Dittrich Verlag GmbH, Berlin 2012 (на немски език в превод на Андреас Третнер); E-Book-ISBN 978-3-943941-33-3
  • „Една и съща нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2014 (Награда „Дъбът на Пенчо“, 2014; Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината, 2014; Номинация за наградата „Роман на годината 2015“; Национална литературна награда „Елиас Канети“, 2015; Номинация за международната литературна награда „Балканика“, 2015)[18] [19] [20] [21].
  • „Послепис“, „Жанет-45“, Пловдив, 2016, (Номинация за наградата „Роман на годината 2017“; Първа награда за проза в годишните награди на портал Култура 2017)
  • „The Same Night Awaits Us All”, translated from the Bulgarian by Izidora Angel, cover design by Nathan Furl. Open Letter, Rochester, NY, USA, 2018, ISBN-13: 978-1-940953-68-7, (Номинация в категорията „Превод от български на чужд език“ в годишните награди на Литературен клуб „Перото“, 2018)
  • „Животът няма втора половина“, „Жанет-45“, Пловдив, 2018,.ISBN 978-619-186-454-6 (Номинация за наградата „Роман на годината 2019“; Номинация за проза в годишните награди на портал Култура 2019 (дълга листа); Номинация за Литературните награди „Перото“ 2019 (дълга листа); Номинация за националната литературна награда „Елиас Канети“, 2019)
  • „Кукувича прежда“, три книги, [трето преработено издание]. Издателство „Жанет 45“, Пловдив, 2020, ISBN 978-619-186-547-5
ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ

    Социални мрежи