TV
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Галерия

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

РЕВОЛЮЦИОНЕР

04-02-1872г./04-05-1903г.

ЗАДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година: Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Северна Македония. Използва псевдоними като Ахил, Миндизот.

Гоце Делчев е роден на 23 януари (4 февруари) в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българско униатско начално училище, а след това българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.

Революционна дейност

В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско.[3] След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. В 1897 година обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев, учител в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов.

През зимата на 1900 година той пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати и там предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март Делчев, придружен от Лазар Маджаров, се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръща се в Бургас в средата на април.

През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както договарят и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

Убийството на Гоце Делчев
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

Официалната гледна точка в България определя Гоце Делчев и всички останали революционери от ВМОРО като етнически българи. Днес Гоце Делчев се разглежда като национален герой в България, в която той е считан за един от най-великите революционери, дали живота си за да освободят Македония и Одринска Тракия. Самият Делчев е с ясно българско самосъзнание и гледа на сънародниците си като българи. Наименованието „македонци“, според тогавашната терминология, е било използвано за етническите българи, турци, гърци, албанци, власи, цигани, евреи и други, а когато се отнасяло до местните славяни, това е означавало регионална българска идентичност. Въпреки това може да се приеме, че идеите на Гоце Делчев за политическа автономия на Македония (и Одринско) са стимулирали впоследствие развитието на съвременния македонски национализъм. В България ежегодно се честват датите, на които Гоце Делчев е роден и на които е загинал. България чрез свои високопоставени политици неколкократно предлага на Северна Македония през XXI век съвместно честване на общите исторически герои и събития, почитани и в двете страни (вкл. Г. Делчев), но тези идеи са отхвърлени като застрашаващи македонистката идентичност и устоите на младата държава.

Признание
На Гоце Делчев са кръстени град Гоце Делчев и селата Ново Делчево и Делчево в Пиринска Македония, Царево село във Вардарска Македония, хребетът Делчев (Delchev Ridge), връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида, както и най-високият връх на планината Славянка – Гоцев връх. Името на героя носят още улици и квартали в много градове в България и Северна Македония.

През 1986 г. е започнат, а през 1987 г. е завършен мемориалът на рода на Гоце Делчев, който се намира в двора на черквата „Въведение Богородично“ в Благоевград. Автори на комплекса са Богдан Томалевски, Иван Нешев и Христо Стефанов. На 4 март 1990 г. там тържествено са препогребани костите на бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев (починал през 1920 година) в знак на почит и признателност на Делчевия род.

Гоце Делчев е сред първите 60 в класацията на БНТ „Великите българи“. По повод 110 години от смъртта на Гоце Делчев през април 2013 бургаската структура на партията ВМРО-БНД поставя паметна плоча на мястото, където е бил Минковия хан, често посещаван от Гоце Делчев. По инициатива на родолюбци и с разрешението на гръцките власти през юли 2013 година върху стената на камбанарията е поставена паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, която обаче по-късно е премахната от гърците. През юни 2015 г. на мястото на отстранената е поставена нова плоча от група родолюбиви българи по инициатива на Костадин Костадинов. Гоце Делчев е сред многобройните личности, описани в енциклопедичната поредица „Бележити българи“, която излезе през 2012 година.

Благоевград – Създаден е в 1955 година след обявяването на национален конкурс от Министерство на културата. Победител в конкурса е скулпторът Крум Дерменджиев. Височината на паметника[17] заедно с постамента е 8 метра. Скулптурата е излята от бронз, а пиедесталът е от гранит.

Варна – Създаден в 1995 година на Алеята на Възраждането. Паметникът е проектиран от архитект Косю Христов.

Гоце Делчев, разположен е в центъра на града, близо до църквата „Успение Богородично“

Паметници има изградени още в София, Русе, Димитровград, местността Попови ливади и др.

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

    Социални мрежи