Галерия
ГЕОРГИ СТОИЛОВ
03-04-1929г./
Георги Стоилов е архитект, бивш кмет на София в периода 1967 – 1971 г., бивш министър на архитектурата и благоустройството (1971 – 1973) и президент на Международната архитектурна академия, народен архитект.
Роден е на 3 април 1929 г. в село Кондофрей, Радомирско. Член на РМС от 1944 г., а на БКП от 1949 г.
Участва в партизанското движение по време на Втората световна война. На петнадесетгодишна възраст е партизанин в Радомирския партизански отряд (1944). Участва във войната срещу Германия.
След войната завършва Втора мъжка гимназия и специалност архитектура в Московския архитектурен институт (1954). Професионална кариера започва като архитект-дизайнер в „Главпроект“ (1954). В продължение на една година специализира градоустройство в Париж (1965).
Между 1971 и 1990 г. е член на ЦК на БКП.[4]. От 1973 до 1979 г. завежда отдел „Строителство и архитектура“ при ЦК на БКП.
По негови проекти са строени хотел „Рила“, сградата на БНР, хотелски комплекс „Орбита“ (София); на черноморското крайбрежие: международен младежки лагер, хотелите „Интернационал“, „Емона“, „Рубин“ и „Акациите“; Националния център за въздушен контрол, резидентски комплекс в Дубна, Русия. Автор и на многобройни архитектурно-скулптурни паметници като мемориалите „Бузлуджа“, „Беклемето“ и пантеона „Гургулят“.
Кмет на София в периода 1967 – 1971 г. От 1971 до 1973 г. е министър на Министерство на архитектурата и благоустройството. През 1979 г. е назначен за председател на Съюза на архитектите в България, който ръководи дълги години.
Председател на Международния съюз на архитектите (1985 – 1987). Президент е на Международната академия на архитектурата от основаването ѝ през 1987 г. до момента.
През 1995 г. става почетен член на Руската художествена академия.
През 2004 г. Столичният общински съвет го удостоява със званието „Почетен гражданин на София“.[9]Награден е с Орден „Стара планина“ I степен „за особено големи заслуги в архитектурата“ (2010).[10] Награждаван е с орден „Георги Димитров“, почетното звание „Герой на социалистическия труд“ и „Народен архитект“, както и с Димитровска награда.
