Галерия
ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ
16-06-1925г./31-10-1989г.
Георги Иванов Парцалев е български театрален и филмов актьор. През кариерата си играе предимно комедийни роли.
Роден е в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.
Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-ата годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.
Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).
Не се е женил и няма деца. През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. 4 години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.
Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия. Остава след себе своята майка и своята сестра.
Награди и отличия
Заслужил артист (1969).
Народен артист (1983).
Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
Орден „Народна република България“ – I степен (1985).
„Награда за мъжка роля“ (за Методи Рашков) от филма Сиромашко лято на XXV-ия фестивал на трудещите се (Чехословакия, 1974).
Кариера в театъра
В Сатиричния театър[редактиране | редактиране на кода]
„Баня“ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) – Оптимистенко
„Дванайсетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) – Кислярски и Едноок
„Криво седи - право съди“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров (1959; реж. Гриша Островски) – няколко роли
„Побеснялото агне“ от Аурел Баранга (1959; реж. Михай Райку) – Таке Имиряну
„Дървеница“ от Владимир Маяковски (1959; реж. Боян Дановски) – Продавач на копчета, Кум и Пияница
„Главата на другите“ от Марсел Еме (1960; реж. Гриша Островски) – Горен
„Чичовци“ от Иван Вазов (1960; реж. Методи Андонов) – Хаджи Смион
„Балът на манекените“ от Бруно Ясенски (1961; реж. Гриша Островски) – Делегатът
„Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт (1961; реж. Боян Дановски, Методи Андонов) – Актьорът
„Когато розите танцуват“ от Валери Петров (1961; реж. Гриша Островски) – Съседът
„Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл (1962; реж. Методи Андонов) – Нуц
„Импровизация“ от Радой Ралин и Валери Петров (1962; реж. Гриша Островски) – няколко роли
„Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) – Михал
„Щръклица“ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) – Чорбаджи Петко
„Четвъртият прешлен“ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) – Борис Мингвенген
„Червен смях“ по Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов и Орлин Василев (1964; реж. Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов) – няколко роли
„Мачово бърдо“ от Мирон Иванов (1964; реж. Методи Андонов) – Денчо Отнянов
„Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин (1965; реж. Методи Андонов) – Варавин и Порутатаринов
„Краят на началото“ от Шон О'Кейси (1965; реж. Методи Андонов) – Дери
„Ревизор“ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) – Осип
„Големанов“ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) – Горилков
„Суматоха“ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) – Иван Гамаша
„Сватба за цяла Европа“ от А. Арканов и Г. Горин (1968; реж. Нейчо Попов) – Василий Журенков
„Сняг“ от Валери Петров (1968; реж. Гриша Островски) – Председателят
„Петрол“ от Иван Радоев (1968; реж. Асен Шопов) – Горският
„Женитба“ от Николай Гогол (1971; реж. Нейчо Попов) – Подкальосин
„Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов (1971; реж. Борис Спиров) – Поп Гочо
„Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост“ от Георги Мишев (1972; реж. Гриша Островски) – няколко роли
„Кораб с розови платна“ от Борис Априлов (1974; реж. Никола Петков) – Начев
„Януари“ от Йордан Радичков (1975; реж. Любомир Шарланджиев) – Сусо
„Енергични хора“ от Василий Шукшин (1976; реж. Борис Спиров) – Аристарх
„Състезанието“ от Петър Караангов (1976; реж. Александър Попов) – Ловецът
„Интервенция“ от Лев Славин (1977; реж. Валентин Плучек) – Полковник Фреданбе
„Как се обира една банка“ от Сами Фаяд (1978; реж. Борис Спиров) – Августино Капече
„Рейс“ от Станислав Стратиев (1980; реж. Младен Киселов) – Алдомировци
„От много ум... вражалец“ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) – Вражалеца
„Чичовци“ от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова, Младен Киселов) – Хаджи Смион
„Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво“ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) – Мило Пърлето
„Кошници“ от Йордан Радичков (1982; реж. Младен Киселов) – Давидко
„Обичате ли човешко?“ от Мирон Иванов (1989; реж. Здравко Митков) – Професор Лютибродски
„Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич) – Бранислав Нушич
Кариера в телевизията[редактиране | редактиране на кода]
„Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
„Учителят“ от Ст. Л. Костов (1964)
„Политикани“ от Рачо Стоянов (1966)
„Юнаци с умни калпаци“ от Никола Русев (1968)
„Кучешка огърлица“ (1968)
„12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
„Недорасъл“ от Денис Фонвизин (1969)
„Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков)
„Свирач на флейта“ (1970) (Йордан Йовков)
„Кардашев на лов“ (1971) (Иван Вазов)
„Опечалената фамилия“ от Бранислав Нушич (1971) – Агатон
„Тайната на младостта“ от Миклош Дярваш (1972)
„Козя пътека“ (1972) (Йордан Радичков), мюзикъл
„Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
„Годеж“ (1973) (Алеко Константинов)
„Минали времена“ (1973) (Алеко Константинов)
„Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников (1974) – Чорбаджи Коста
„Телерезада“ (1974) (Пейо Яворов), мюзикъл
„Малакова“ (1974) (Петко Славейков)
„Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов) - мюзикъл
„Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) – Михал
„Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
„История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Щедрин и Сергей Михалков), 2 части – пречистения
„Безумният Журден“ (1980) (Михаил Булгаков)
„Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
„Вестникар ли?“ от Иван Вазов (1982) – Иванчо
„Под слънцето, близо до морето“ (1982) (Мирон Иванов)
„Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
„Чичовци“ (1985) (Иван Вазов), мюзикъл
„Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес)
„Учителят“ от Ст. Л. Костов (1990)
Кариера в киното
1990Златна ряпа (тв)палачът
1990Под игото9България / УнгарияХаджи Ахил
198713-а годеница на принцаЦарят на Калемби
1986Земляци-веселяци
1981Неочаквана ваканция4полицаят Стамат
1981Близката далечина(чете текста)
1980Патиланско царство20Захари
1980Концерт за флейта и момичеполицейският началник
1979Роялътбай Личо Виделов
1978Момчетата от „Златен лъв“4слепият / детектив Херлок Шолмс
1977Темната корияТашо
1976Два диоптъра далекогледствоДимо Манчев
1976Ние, геолозитегорският
1975Вечни временаУлаха
1974ЛамятаГлавният гадател
1974Баща ми бояджиятаобущарят Костас
1974Нако, Дако, Цако3Дако
1973Сиромашко лятоМетоди Рашков
1972Дядото на Салваторедядото на Салваторе
1972С деца на море2 нов.чичо Манчо
1971 – 1972Матео Фалконе – („Mateo Falcone“)Полшасержант
1971Тримата от запасаИван Стайков, съботянина
1971Няма нищо по-хубаво от лошото време2Фурман-син
1970Петимата от Моби ДикПедро
1970Китглавният инженер
1968Първи снягДоне
1967Привързаният балонАмед
1964Невероятна историяхудожникът
1958Любимец №13Гочо Полянски
Филм за него
„Черти от изкуството на един актьор“ (1980) (Георги Аврамов) – филм за Георги Парцалев
Памет
На името на Георги Парцалев е наречена улица в родния му град Левски.
Неговото име носи и читалището в родния му град.
В родния му град Левски е открита къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.
От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.
Библиография
Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК „ДБ Мария“, 2002.
Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“
