Галерия
ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ
13-01-1925г./18-12-2012г.
Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор, роден в Бургас на 13 януари 1925 г.
След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.
През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как изиграва образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.
Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952 – 1957), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956) и в Театър 199. Неговите отпечатъци на стъпалата могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199. В СИФ (1952 – 1962).
Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на наскоро преди това създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма.
През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.
През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.
Член на СБФД (1964), на САБ – в УС (1970 – 1973).
Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.
Автор е на автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“ (1998; 2000 – II издание).
Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.
Награди и отличия
„III-та Димитровска награда“ за театрално изкуство (1959)
Заслужил артист (1963)
Народен артист (1966)
Орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен
Награда „25 години народна власт“
Награда „13 века България“
Орден Народна република България I степен (1975)
Герой на социалистическия труд
„I награда за актьорско изпълнение“ за (Делчо Малчев) в постановката „Тайни“ на Първия национален преглед на българската драма и театър (София, 1959)
„I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (Телериг) в „Старчето и стрелата“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969)
„Почетна грамота“ на Съветския черноморски флот за участието си във филма Откраднатият влак (1971)
„Награда на София“ I степен за мъжка роля за героя му (Тинко Чушкаров) от тв спектакъл „Двубой“ (1972)
„I награда за мъжка роля“ за ролята на (Чико) от пиесата „Кораб с розови платна“ на Национални прегледи на българската драма и театър (1974)
„Наградата за мъжка роля“ на Съюза на артистите в България за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ (1977)
„I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ на VI национален преглед на българската драма и театър (1977)
„Наградата за мъжка роля“ на СБФД за (банковия касиер) във филма Откога те чакам (1985)
Голямата награда „Златна роза“ за филма Характеристика на ФБИФ (Варна, 1986)
„I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (бай Ноно) в постановката „Одисей пътува за Итака“ на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап (София, 1989)
Наградата „Аскеер“ за цялостно творчество 1995 г.
„Награда за цялостно творчество“ на Съюза на артистите в България (2006).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Калоянчев, Георги. Жив съм, ваш съм!: Изповед. Записана от Катя Воденичарова. 1998; 2000 – II издание.
Театрални роли
„Хан Татар“ – Баязид
„Ветрилото на лейди Уиндърмиър“
„Ричард“ – лорд Грей
„Под игото“ – Дамян
Сатиричен театър[редактиране | редактиране на кода]
Другарят Велосипедкин, „Баня“ от Владимир Маяковски. Постановка Стефан Сърчаджиев – 1957 г.
Децата, „Баба, дядо, мама, татко и ние“ от Енчо Багаров и Нейчо Попов. Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов. 1957 г.
Марио, „Кралят отива на война“ от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев. Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. 1957 г.
Делчо Малчев, „Тайни“ от Боян Дановски и Петър Славински. Постановка Боян Дановски. 1958 г. – I награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г., III Димитровска награда за театрално изкуство
Остап Бендер, „Дванайсетте стола“ по романа на Иля Илф и Евгений Петров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
Спиридон Църквата, „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга. Постановка Михай Райку, 1959 г. – III Димитровска награда за театрално изкуство
„Криво седи – право съди!“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
Присипкин, „Дървеница“ от Владимир Маяковски. Постановка Боян Дановски. 1959 г.
Ламбурт, „Главата на другите“ от Марсел Еме. Постановка Гриша Островски. 1960 г.
Иванчо Йотата, „Чичовци“ от Иван Вазов. Драматизация и постановка Методи Андонов. 1960 г.
Полицай, „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски. Постановка Гриша Островски. 1961 г.
Цабр, „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл. Постановка Методи Андонов 1962 г.
Бояджията, „Третото желание“ от Вратислав Блажек. Постановка Методи Андонов. 1963 г.
Тончо Папучков, „Червен смях“ по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов. 1964 г.
Калю Янчев, „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов. Постановка Методи Андонов. 1964 г.
Сила Силич Копилов, „Смъртта на Тарелкин“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г.
Бидерман, „Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш. Постановка Гриша Островски. 1965 г.
Иван Александрович Хлестаков, „Ревизор“ от Гогол. Постановка Методи Андонов. 1966 г.
Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Нейчо Попов. 1966 г.
Телериг, „Старчето и стрелата“ от Никола Русев. Постановка Методи Андонов. 1969 г. – I награда за актьорско майсторство на IV национален преглед на българската драма и театър
Кочкарьов, „Женитба“ от Н. В. Гогол. Постановка Нейчо Попов. 1971 г.
Тонко Папучков, „Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов. Постановка Борис Спиров. 1971 г.
Марин Дулев, „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.“ от Георги Мишев. Постановка Гриша Островски. 1972 г.
Швейк, „Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г.
Чико, „Кораб с розови платна“ от Васил Априлов. Постановка Никола Петков. 1974 г.
Новоселцев, „Служебен роман“ от Рязанов и Брагински. Постановка Йосиф Венков. 1974 г.
Кшищоф Максимович, „Час пик“ от Йежи Стефан Ставински. Постановка Николай Люцканов. 1975 г.
Чиновникът, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов 1976 г. – Награда на САБ за сезон 1976/1977. I награда за актьорско майсторство на VI национален преглед на българската драма и театър
Филка, „Интервенция“ от Лев Славин. Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски 1977 г.
Живота Цвийович, „Д-р“ от Бранислав Нушич. Постановка Анастас Михайлов. 1978 г.
Разумен, „Рейс“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов. 1980 г.
Поп Стайко, „От много ум… Вражалец“ от Ст. Л. Костов. Постановка Асен Шопов. 1980 г.
Г-н Люлин, „Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре „Парнас“)“ от Любомир Пеевски. Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов. 1981 г.
Професорът, „Биволът“ от Иван Радоев. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
Йоната, „Кошници“ от Йордан Радичков. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
Алцест, „Мизантроп“ от Молиер. Постановка Бранко Плеша 1983 г.
Ганьо Балкански, „Господин Балкански“ от Георги Данаилов. Постановка Иван Добчев. 1985 г.
Максим Кузмич Варавин, „Дело“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Крикор Азарян. 1986 г.
Бай Ноно, „Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев. Постановка Иван Добчев 1986 г. – I награда за актьорско майсторство на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г.
Сватанак, „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев. Постановка Иван Добчев 1987 г.
Ноздрьов, „Мъртви души“ от Николай Гогол. Постановка Здравко Митков. 1989 г.
Илия Чворович, „Балкански шпионин“ от Душан Ковачевич. Постановка Николай Поляков 1990 г.
Сава коминочистачът, „Клаустрофобична комедия“ от Душан Ковачевич. Постановка Борислав Чакринов 1991 г
Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Борислав Чакринов. 1992 г.
Водещ и Кантонерът, „Пет бременни пиеси“ от Дарио Фо и Франка Раме. Постановка Пламен Марков. 1993 г.
Четвърти старец, „От другата страна“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1993 г.
Амеде Букчиниони, „Амеде“ от Йожен Йонеско. Постановка Елена Цикова 1995 г.
Лило, „Зимните навици на зайците“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1996 г.
Ромул Август, „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат. Постановка Здравко Митков 1996 г.
Фесте, „Дванайсета нощ“ от Шекспир. Постановка Мариус Куркински 1997 г.
Пенсионираният дух, „Преди последния спектакъл“ от Любомир Пеевски. Постановка Илия Добрев 1998 г.
Анто, „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев. Постановка Бина Харалампиева. 2000 г.
Мила Родино, „45 години не стигат (Българската мечта)“ от Иван Кулеков. Постановка Рашко Младенов. 2002 г.
Кръстьо Чокоев (Сокол 1), „Космонавти“ от Илко Иларионов. Постановка Димитър Стоянов 2005 г.
Реджиналд Паджет, „Квартет“ от Роналд Харвуд. Постановка Десислава Боева 2006 г.
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
„Букет цветя“ (1960)
„Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
„Заповед за убийство“ (1968) (Робът Шекли) - кметът на Нови Дилавър
„Кучешка огърлица“ (1968)
„Кучета“ (1968) (Николай Хайтов) – овчар
„Журналистика в Тенеси“ (1969)
„Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
„Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
„Козя пътека“ (1972) (Йордан Радичков), мюзикъл
„Лют звяр“ (1973) (Никола Русев)
Криворазбраната цивилизация по Добри Войников – мюзикъл (1974).
„Телерезада“ (1974) (Пейо Яворов), мюзикъл
„Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов) – мюзикъл
„В Чинцано всичко е спокойно“ (1976) (Любен Попов) – мюзикъл
„Женитба“ (1977) (Николай Гогол) – Подкольосин
„Предложението“ (1977) (Георгий Никитин)
„Професия за ангели“ (1977) Драгомир Асенов
„Мизантроп“ (Еужен Лабиш) (1978)
„Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
„Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
„Безумният Журден“ (1980) (Михаил Булгаков)
„Донаборник“ (1981)
„Женско царство“ (1981) (Ст. Л. Костов)
„Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
„Вестникар ли?“ (1982) (Иван Вазов), мюзикъл
„Старчето и стрелата“ (1982) – Хан Телериг
„Йосиф и Мария“ (1983) (Петер Турини) – Йосиф
„Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
„Смъртта на търговския пътник“ (1984) (Артър Милър)
„Чичовци“ (1985) (Иван Вазов), мюзикъл
„Дежурната администраторка слуша“ (1985) (Борис Тъжнев)
„Пълнолуние“ (1985) (Юлиус Удпис)
„Прах в очите“ (1985) (Йожен Лабиш)
„Мезониера“ (1986) (Н.Л.Русев и Ал. Урумов)
„Ноевият ковчег“ (1986) (Петър Маринков) – Илия
„Пази се от ягуар“ (1988), мюзикъл
„Закон за наследството“ (1989) (Лиляна Михайлова)
„Спирката“ (Михаил Величков) - Алекси
Филмография
2011 – 2019Столичани в повече (тв сериал)170Георги, професора (18-а серия)
2004Ганьо Балкански се завърна от Европа4духа на бай Ганьо
2003Вчерашни целувки
2002Рапсодия в бяло (тв)старец в старческия дом
1999Големите игри10г-н Спиридонов
1998След края на света (тв)България / Германия / Гърцияпоп Исай
1995Еуфорична трагедия – (Urnebesna tragedija)ФР Югославия / България / Франциятаксиметров шофьор
1993Фатална нежностБългария / Франциягенерал
1993Пантуди (тв)Семов
1991Бай Ганьо тръгва из Европабай Ганьо
1991Бай Ганьо4България / Унгариябай Ганьо Балкански
1990Балканска перестройка – (Masmediologija na Balkanu)Югославияд-р Райзер
1990Карнавалътшефът на карнавала
1990Под игото9България / Унгарияхаджи Смион
1990Бащи и синове5инженер Константин Ванчелов
1989Заплахатастареца
1989Брачни шеги6 нов.доцент Стефан Стефанов
1988Изложениебай Михо
1988Неизчезващите5инженер Константин Ванчелов
1987Нощем по покривите2актьорът Георги Калоянчев
1987Само ти, сърце...докторът
1987Време за път5инженер Константин Ванчелов
1987Дом за нашите деца5инженер Константин Ванчелов
1986За къде пътуватебай Деньо
1986Земляци-веселяци
1986Ешелонитехлебарят
1986Характеристикабай Луко Деспотов
1985Нощем с белите коне6
1985Ян Бибиянпопът
1985Откога те чакамбанковия касиер
1984В името на народа8народният представител Сотиров, бивш социалдемократ
1983Фалшификаторът от „Черния кос“3бай Симо Михайлов
1983Бон шанс, инспекторе!кметът
1982Сватба (тв)Гюлев
1982Бяла магияБог
1981Неочаквана ваканция4старшината
1980Нощните бдения на поп Вечерко (тв)кметът Вълчо Вълев
1979Къщата
1979Бягай... Обичам теКалата
1979РоялътЗъбчето
1977Басейнът
1976Ние, геолозите (тв)попът
1976Момичето с хармоничката (тв)търговеца
1976ЛебедСтоянов
1976Ние, геолозитепопът
1975Невероятно красивото куче Берончо (тв)селянинът
1975Гостът от Абърдийн (тв)Миню Тенев
1974Нако, Дако, Цако3Нако
1974Вечни времена
1974На живот и смърт3
1974Зарево над Драва2Пею
1973Последна проверка12Димов, председател на партийната организация
1973Бягство в Ропотамобай Манол
1973Игрек 17дядото
1973Нощите на инспектораМаринов
1971Демонът на империята10Ибрахим бей
1971Гневно пътуванеакадемик Техов, бащата на Чавдар
1971Откраднатият влакБългария / СССРполковник Тушев
1970 – 1971Ало, д-р Минев!5д-р Минев
1970Езоп – (Ezop)България / ЧехословакияЕзоп
1970КитПарушев, главния нженер на рибния комбинат
1969 – 1971На всеки километър26Салията, немия турчин / полковник Костов
1969Галилео Галилей – (Galileo)Италия / БългарияДжордано Бруно
1968Небето на ВелекаЛазар
1968Бялата стаяклоун в цирка
1967Привързаният балонРиксата
1967Най-дългата нощфокусникът
1966Семейство Калинкови12селянинът Филип
1966Джеси Джеймс срещу Локум ШекеровДжеси Джеймс
1965Грамофон и маслини за моите приятели (тв)Спас Тумангелов-Гугутката
1965ВълчицатаКондов, директорът на колонията
1964Русият и гугуткатаГугутката
1964Невероятна историякомандирът на пожарната
1963Инспекторът и нощтаинспекторът
1962Златният зъбмилия
1962Тютюнпартизанин
1962Специалист по всичкоСпиро Щерев, щангист
1962Двама под небетотурчето
1960Първи урокВаската
1959МалкатаМирчо
1959Командирът на отрядаМите
1958Любимец №13футболен съдия
1957Години за любовпосетител в болницата
1957Урокът на историята – (Урок истории)СССР / БългарияВан дер Любе
1956Ребро Адамовоминьорът с букетче цветя
1956Две победижурналист
1956Точка първазапалянкото
1956ДимитровградциЩерю Барабата, наивния ентусиаст
1954Снаха
1952Наша земяПетко „шилото“, граничар
1952Под иготоселянин
1951Утро над родинатациганинът Сали
