Галерия
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ - ГЕЦ
04-10-1926г./02-09-1996г.
Георги Иванов Георгиев – Гец (1926 − 1996) е български драматичен театрален и киноактьор.
Роден е на 4 октомври 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на град Елена. За първи път кандидатства за студент в ДВТУ през 1947 г. Приет е за такъв след третия си опит. Завършва актьорско майсторство при проф. Филип Филипов в ДВТУ в София (1949 − 1953). Има театрална специализация при известния съветски актьор и педагог народния артист на СССР Михаил Николаевич Кедров от Московския художествен академичен театър (МХАТ) „Максим Горки“ (1955 − 1956). Бил е строителен работник и сътрудник на вестници. През периода 1953 − 1991 г. играе в Народния театър в София.
Член на управителния съвет на СБФД.
Член на БКП от 1966 г. Народен представител в VII Народно събрание (1976 − 1981).
Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми – „А бяхме млади“, „Осмият“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Баща“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал. След като се пенсионира, продължава да играе с пътуващи театри.
Прякора „Гец“ придобива от колегата си Димитър Бочев, тъй като в родния му край (с. Войнягово, Карловско) така наричали мъжете с името Георги.
Получава инсулт по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в гр. Стара Загора на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание.
Награди и отличия
Заслужил артист (1967).
Народен артист (1971).
Лауреат на Димитровск Награда (1971) (колективна награда, получена заедно с Любомир Кабакчиев, Васил Стойчев, Любомир Киселички, Ванча Дойчева, Жоржета Чакърова, Стефан Сърбов и Никола Динев).
Орден „Кирил и Методий“ II степен. (1976).
Орден „Кирил и Методий“ I степен. (1976).
Орден „НРБ“ I степен. (1976).
I награда за мъжка роля за ролята на Андрей Белов в пиесата „Незабравими дни“ на Общонационалния преглед на българската драма и театър (1958 – 1959).
Голямата награда „Златната роза“ за филма „Осмият“ (1969) на VIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1969) (заедно с режисьора Зако Хеския и оператора Георги Георгиев).
Наградата на СБП за най-добра мъжка роля в тв пиеса „Жена премина кръстопътя“ (1974).
Награда за мъжка роля за ролята на майор Боян Василев във филма „Зарево над Драва“ на XIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1974).
Награда за мъжка роля за ролята на Йордан във филма „Селянинът с колелото“ на XIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1974).
Награда за най-добра мъжка роля за ролята на Йордан във филма „Селянинът с колелото“ на IX Международен кинофестивал (Москва, 1975).
Голямата награда „Златната роза“ за филма „Допълнение към Закона за защита на държавата“ (1976) на XIV Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1976) (заедно със сценариста Анжел Вагенщайн, режисьора Людмил Стайков, оператора Борис Янакиев, композитора Симеон Пиронков и актьорите Виолета Донева, Стойчо Мазгалов, Иван Кондов, Георги Черкелов, Стефан Гецов, Андрей Чапразов, Николай Бинев и Анани Явашев).
I награда на МНО за участието му във филма „Сами сред вълци“ (1981).
Наградата за най-добро изпълнение на мъжка роля за героя си бай Стефан във филма „Милост за живите“ (1980) на IX Международен кинофестивал на червенокръстки и здравни филми (Варна, 1981).
Наградата на София за постановката „Златното покритие“ (1982).
Голямата награда „Златната роза“ за филма „Те надделяха“ (1986) на XIX Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1986)(заедно с режисьора Киран Коларов, оператора Виктор Чичов и актьорите Антоний Генов, Стоян Стоев и Любен Чаталов).
Голямата награда „Златна камера“ на СБФД за цялостен принос в развитието на българското кино (1986).
Специалната награда Аскеер „За кураж при трудни условия“ (1994).
Театрални роли
Народен театър „Иван Вазов“, гр. София
„За тия, които са в морето“ (от Борис А. Лавреньов) (сезон 1949/1950) – Апанасенко (стажант)
„Разузнаване“ (от Лозан Стрелков) (сезони 1949/1950; 1950/1951) – полковник Костов (стажант)
„Брониран влак 14 – 69“ (от Всеволод В. Иванов) (1949/1950; 1950/1951) – моряк (стажант)
„Гласът на Америка“ (от Борис А. Лавреньов) (1950/1951; 1951/1952) – VI войник (стажант)
„Разлом“ (от Борис А. Лавреньов) (1950/1951; 1951/1952) – I моряк (стажант)
„По московско време“ (от Анжел Вагенщайн) (1951/1952; 1952/1953) – Пеньо (стажант)
„В навечерието“ (от Камен Зидаров) (1951/1952; 1952/1953; 1954/1955) – I българин (стажант)
„Часът на щастието“ (от Лозан Стрелков) (1952/1953; 1953/1954) – Петър (дебют като щатен актьор от трупата на Народния театър)
„Под златния орел“ (от Ярослав Галан) (1952/1953; 1953/1954; 1954/1955) – Боб Фобер; посетител (1953/1954)
„Изпитание“ (от Ерньо Орбан) (1952/1953; 1953/1954) – Миша Талавер
„Кандидати за женитба“ (от Ашах Токаев) (1952/1953) – Сауджен
„Дванайсета нощ“ (от Уилям Шекспир) (1952/1953) – свещеник
„Вълци и овце“ (от Александър Островски) (30.05.1953 г.) – Михаил Борисович Линяев
„Снаха“ (от Александър Хаджихристов по едноименния роман на Георги Караславов) (1953/1954) – Симо Горчев
„Село Борово“ (от Никола Икономов) (1953/1954) – II кираджия
„Любов“ (от Орлин Василев) (1953/1954) – I ловец; Джексън
„Семейство“ (от Иван Ф. Попов) (1953/1954) – Егор
„Лайпциг – 1933“ (от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд) (1953/1954) – капитан от милицията
„Ревизор“ (от Николай Гогол) (1953/1954; 1954/1955) – Амос Феодорович Ляпкин-Тяпкин; Держиморда
„Усилни години“ (от Камен Зидаров) (1954/1955) – Димитър Шахов
„Огненият мост“ (от Борис С. Ромашов) (1954/1955; 1955/1956; 1957/1958; 1959/1960; 1960/1961; 1961/1962) – Мазюра
„Години на странствуване“ (от Алексей Н. Арбузов) (1954/1955; 1955/1956; 1956/1957) – Салдатенков
„Търси се Шекспир“ (от Хайнар Кипхард) (1954/1955; 1955/1956) – Монхаупт; Емил
„Първият удар“ (от Крум Кюлявков) (1956/1957) – Вернер
„Иванко (Убиецът на Асеня I)“ (от Васил Друмев) (1956/1957; 1957/1958; 1958/1959) – началник на тъмницата
„Горещо сърце“ (от Александър Островски) (1956/1957) – Тарас Тарасич Хлинов
„Херцогинята на Падуа“ (от Оскар Уайлд) (1957/1958; 1958/1959) – Джеппо Вителлоцо; Пиетро
„Оптимистична трагедия“ (от Всеволод В. Вишневски) (1957/1958) – висок матрос
„Антигона“ (от Софокъл) (1957/1958; 1958/1959; 1959/1960) – Тирезий; корифей
„Неспокойна старост“ (от Леонид Н. Рахманов) (1961/1962) – Куприянов
„Крал Лир“ (от Уилям Шекспир) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961) – I слуга; II слуга
„Незабравими дни“ (от Лозан Стрелков) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964) – Андрей Белов
„Седем вика в океана“ (от Алехандро Касона) (1958/1959; 1959/1960; 1960/1961) – пътник от III класа
„Съвест“ (от Емил Манов) (1959/1960; 1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964) – раненият
„Любов Яровая“ (от Константин А. Треньов) (1959/1960; 1960/1961) – Роман Кошкин
„Пред буря“ (от Боян Балабанов) (1961/1962) – бай Петко
„Иван Шишман“ (от Камен Зидаров) (1960/1961; 1961/1962; 1962/1963; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966; 1966/1967) – Драгота
„Виновният“ (от Димитър Димов) (1961/1962; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966) – Теодоси Миронов
„Среща“ (от Лозан Стрелков) (1961/1962; 1962/1963; 1963/1964; 1964/1965; 1965/1966) – Рангел Сираков
„Глас народен“ (от Георги Караславов) (1962/1963; 1963/1964) – (участник в масова сцена)
„Хъшове“ (от Кръстьо Мирски по повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов) (1963/1964) – Македонски
„Сестри (Третата сестра)“ (от Павел Кохоут) (1963/1964; 1964/1965) – Ладислав Плахи
„Рожден ден“ (от Драгомир Асенов) (1963/1964; 1964/1965; 1965/1966; 1966/1967) – Пантелей
„Страница от миналото (Хроника за Самуил; Самуил)“ (от Александър Хаджихристов) (1964/1965) – Елемаг
„Добрата стара Англия (Наградените за храброст)“ (от Съмърсет Моъм) (1964/1965; 1965/1966) – Хауард Бартлет
„Ричард III“ (от Уилям Шекспир; адаптация Яцек Вошчерович) (1964/1965; 1965/1966) – Хейстингз
„Из дневника“ (от Александър Е. Корнейчук) (1965/1966) – Иларион Петрович Гроза
„Няма сто истини“ (от Лозан Стрелков) (1966/1967) – Петър Петрински
„Мигове от живота“ (от Уилям Сароян) (1966/1967) – Круп
„Под игото“ (от Кръстьо Мирски по едноименния роман на Иван Вазов) (1967/1968; 1968/1969) – отец Натанаил
„Златната карета“ (от Леонид Леонов) (1967 – 1969) – Берьозкин
„Монахът и неговите синове“ (от Милко Милков) (1968 – 1972) – Владимир
„Боряна“ (от Йордан Йорданов) (1969 – 1977) – Златил
„Съдби човешки“ (от Георги Свежин) (1969 – 1972) – Горан Загоров
„Мария Стюарт“ (от Фридрих Шилер) (1969 – 1971) – барон Бърли
„Почивка в Арко Ирис“ (от Димитър Димов) (1970 – 1979) – Молинеро
„Еснафи“ (от Максим Горки) (1970 – 1974) – Тетерев
„Казаларската царица“ (от Банчо Банов и Кръстьо Мирски (по едноименния роман на Иван Вазов) (1971 – 1976) – Касапски
„Сияйна зора“ (от Орлин Василев) (1971/1972) – Йово
„Двубой на столетието – Лайпциг 33“ (от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд; сценична редакция по исторически документи Филип Филипов) (1971 – 1973) – Ешке
„Пътуване до истината“ (от Лозан Стрелков) (1973 – 1975) – Габера
„Тази малка земя“ (от Георги Джагаров) (1973 – 1979) – проф. Радев
„Деца на слънцето“ (от Максим Горки) (1974 – 1981) – Борис Николаевич Чепурной
„Хъшове“ (от Банчо Банов и Кръстьо Мирски по повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“ от Иван Вазов) (1975/1976; 1977/1978) – Странджата
„Протокол на едно заседание“ (от Александър И. Гелман)(1975 – 1980) – Василий Трифонович Потапов
„Емигранти“ (от Славомир Мрожек) (1976 – 1982; 1990/1991) – XX
„Бяг“ (от Михаил Булгаков) (1977 – 1985) – Григорий Лукянович Чарнота
„Дипломати“ (от Надежда Драгова и Първан Стефанов) (1977 – 1981) – отец Кирил
„Крал Лир“ (от Уилям Шекспир) (1978 – 1980) – граф Глостър
„Опит за летене“ (от Йордан Радичков) (1978 – 1990) – Игото
„За честта на пагона“ (от Камен Зидаров) (1978 – 1981) – Пано Витанов
„Чудаци“ (от Максим Горки) (1980 – 1983) – Самоквасов
„Иван Кондарев“ (от Крикор Азарян, Иван Добчев и Младен Младенов по едноименния роман на Емилиян Станев) (1980/1981; 1982/1983) – Корфонозов
„Под игото“ (от Филип Филипов по едноименния роман на Иван Вазов) (1981 – 1985) – чорбаджи Марко
„Празникът“ (от Николай Хайтов) (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989) – Савата
„Чифликът край границата“ (от Филип Филипов по едноименния роман на Йордан Йовков) (1984/1985; 1985/1986) – Манолаки
„Вечер“ (от Алексей Дударев) (1985 – 1989) – Мултик
„Чичовци“ (от Банчо Банов и Енчо Халачев по едноименната повест на Иван Вазов) (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990; 1990/1991) – хаджи Ахил
„Бресткият мир“ (от Михаил Ф. Шатров) (1987 – 1989) – Горки
„Тайната вечеря на Дякона Левски“ (от Стефан Цанев) (1988 – 1990) – Панайот Хитов
„Животът на Галилей“ (от Бертолт Брехт) (1988/1989) – настоятелят на университета
„Образ и подобие“ (от Йордан Радичков) (1989 – 1991) – дядо Боже-грънчар
„Малките големи игри (Un petit grandguignol или Нещо между огнен фарс и военни маневри)“ – I част: „Пех под покрива“ (1990/1991) – мъж
Други театри
„Играта джин“ (от Коубърн) (1992)
„Може би на покрива има кон“ (от Иржи Шотола) (1994/1995)
„Скъпа Памела“ (от Дж. Патрик) – Сол
„Комедия дел Апартаменте“
„Скакалци“ (от Ст. Л. Костов) (1996)
„Ню Йорк, хотел „Плаза“ (от Нийл Саймън) – Рой
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
„Дом сред блатата“ (1961)
„Усилие“ (1962) (от Никола Русев, реж. Неделчо Чернев)
„Случка в гората“ (1964)
„Човекът от досието“ (1966)
„В деня на сватбата“ (от Виктор Розов) (1966)
„Среща в хижата“ (Джек Лондон) (1967) – професор Бобъл
„Тънка нишка“ (1969) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
„Кучета“ (от Николай Хайтов) (1968, втора реализация) – овчар
„Немили-недраги“ (по Иван Вазов) (1969)
„Рожден ден“ (1971) (Драгомир Асенов)
„Жена премина кръстопътя“ (1974)
„Човекът, който донесе дъжд“ (1975)
„Тази малка земя“ (1978) (Георги Джагаров)
„Златното покритие“ (от Драгомир Асенов, реж. Николай Савов и Димитрина Гюрова) (1979)
„Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Драгота
„Хъшове“ (по Иван Вазов) (1982) – Странджата
„Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)
„Дежурната администраторка слуша“ (1985)
„Вечер“ (1987) (Алексей Дударев), 2 части
„Под игото“ (1989) (Иван Вазов)
„Оръжието на г-жа Карар“ (Бертолт Брехт) – Педро
„Случка във Виши“ (Артър Милър) – Льодюк
Радиотеатър
„Рицарят Синята брада“ (от Свилен Чорбаджиев по романа „Синята брада“ на Макс Фриш) – Феликс Шаад
„Албена“ (от Йордан Йовков)
„Гроздовете на гнева“ (от Лико Йосифов по романа на Джон Стайнбек)
„Чичовци“ (1965) (от Мария Громова по повестта „Чичовци“ на Иван Вазов)
Филмография
1993Кръговрат (тв)Иван Шанов
1990Под игото9България/Унгариячорбаджи Марко
1987Един ден аванс (тв)полковник Янев
1989Бащабащата
1989Право на изборАтанас Атанасов
1988Вечери в Антимовския хан2Калмука
1986Те надделяхабай Драган
1986Васко да Гама от село Рупча6капитанът на кораба
1986Денят на владетелите2Дилон
1984Мечтание съм аз...скулпторът Кирил Побратимов
1984СтенатаГеорги Чичов
1984Откога те чакамбившият директор на завода
1983Равновесиесценаристът Георги
1982Николо Паганини
(Никколо Паганини)4СССР / БългарияФрантишек
1982Спирка „Берлин“2Франц Дитрих
1982Най-тежкият гряхСимеонов-Ведрин
1981Пришествие
1981Милост за живитебай Стефан
1980УониИван Гяуров-Уони
1979Трите смъртни гряхаКуздо Каракозов
1979Сами сред вълци5началникът на полицията Никола Гешев
1979Пътят към София5България / СССРд-р Климент Будинов
1976МатриархатМилор
1976Допълнение към Закона за защита на държаватачовекът с цигарата
1977Войници на свободата2 (кино)
4 (тв)СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/ЧехословакияХристо Михайлов, член на софийския областен комитет на партията
1974Селянинът с колелотоЙордан
1974Последният ергенполковникът
1973Зарево над Дравамайор Боян Василев
1972Игрек 17капитан Руднев
1973Последна проверка12Марин, партиен функционер
1973Черни криле (тв)бай Игнат
1972Пикник (тв)възрастен селянин
1972ТатулГеорги Ганчовски
1971Четиримата от вагона (тв)капитан Драганов
1970Няма нищо по-хубаво от лошото времеЕмил Боев/Морис Хофман/Ролан
1970Цитаделата отговоримайор Петър Хариев
1969Тръгни на пътРади Радулов
1969Осмиятосмият
1969 – 1971На всеки километър26Войводата (в: Шлеповете (I с.), Осем без десет (VI с.), Магарешката пътека (VII с.), Циганката (VIII с.), Рицарският кръст (XII с.) и Първият ден (XIII с.), 1969)
1968Прокурорътпрокурора Миладин Войнов
1968Небето на ВелекаМартин
1967С пагоните на дявола5Пешо, мустакатият (в: Беглецът (I с.))
1967Привързаният балонселянин
1967С дъх на бадемиМихаил Никодимов
1967Най-дългата нощмълчаливия (нелегалния)
1966Между дваматаХалата, бащата на Пламен
1966Мъже
1965Грамофон и маслини за моите приятели (тв)Стефан
1964НепримиримитеАтанас
1964Черната рекаДобри
1962Златният зъбкапитан Продан Липовски – „Златният зъб“
1961Стръмната пътекаИван Дивия
1961Нощта срещу 13-игенералът
1961А бяхме младиМладен
1960Първи урокбрата на Пешо
1958Законът на моретоПетър
1957Животът си тече тихо...Петко
1956Точка първаСлавчо
1955Неспокоен пътКазака
1952Наша земяДимо
1952Под иготоселянин (в масовите сцени, непосочен в надписите на филма)
1951Утро над родинаташлосера
„Творчески портрет на Георги Георгиев-Гец“ (1969), режисьор Иван Рачев
