ГЕОРГИ ЧЕРКЕЛОВ
25-06-1930г./19-02-2012г.
Георги Иванов Черкелов е български актьор.
Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956 – 1959).
Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960 – 1968), Сатиричния (1959 – 1960) и Народния театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ((след 1995) и в СИФ (1968 – 1972) и (от 1975-). През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър, на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing.
Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където играе събирателен образ на Никола Гешев – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.
За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.
Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.
Член на САБ и СБФД (1970).
Черкелов е женен за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.
През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която имат 2 дъщери и един син – Иван Черкелов.
От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с Лидия Вълкова, докато е все още женен за съпругата си. Дъщеря му Боряна почина на 16 години при пътнотранспортно произшествие през 1978 г. През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат.
До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова. През 2011 г. той претърпява инсулт.
Георги Черкелов умира на 81 години от дихателна недостатъчност на 19 февруари 2012 г. Оставя след себе си съпругата си Зина, дъщеря си Ирина, сина си Иван, както и доведените дъщери на Стругова. Черкелов надживява с 33 години дъщеря си Боряна.
Награди
Заслужил артист (1970)
Народен артист (1974)
Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1967)
Орден „за заслуги“ към БНА (1974)
Орден „Стара планина“ за приноса му в българската култура (2001)
Награда „за мъжка роля“ (Велински) от филма „На всеки километър“ (Варна, 1969)
Награда „за мъжка роля“ (Бижев) от филма „Мъже в командировка“ (Варна, 1970)
Награда „за мъжка роля“ за (полковник Демирев) от филма „Зарево над Драва“ и (партинийят секретар) от филма Трудна любов (Варна, 1974).
Награда „Аскеер“ за цялостно творчество (2009)
Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976)
Наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос (2010)
Театрални роли
Режисьор
„Полет над кукувиче гнездо“
„Спасителят в ръжта“
„Хъкълбери Фин“
„Борци“ (Стратис Карас)
Актьор
„Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
„Ричард III“
„Както ви се харесва“
„Ромео и Жулиета“
„Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уйлям Шекспир)
Телевизионен театър
„Съединението“ (1985) (Пелин Пелинов), 3 части
„Борци“ (1980) (Стратис Карас)
„Мари Октобр“ (1980) (Жан Робер, Жюлиен Дювивие, Анри Динсън)
„Сократ“ (1980) (Едвард Радзински) – Сократ
„Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
„Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
„Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
„Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
„Посещението на един инспектор“ (1974) (Джон Пристли)
„Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
„Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
„Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
„Ромео, нима още живееш“ (1968) (Панчо Панчев)
„Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
„Болничната стая“ (1964)
„Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
„Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)
Филмография
2006Обърната елха6 нов.България / ГерманияСократ (в 3-та новела: „Сократ“)
2001Версенжеторикс – („Vercingétorix“)
Друиди – (2 заглавие)Франция / Канада / Белгияримлянин
1994Честна мускетарскаАтос
1999Стъклени топчетадядо на Албена
1996Закъсняло пълнолуниеБългария / УнгарияКольо, приятел на Стареца
1995Търкалящи се камъниБългария / Франциябащата
1990Под игото9България / Унгариячорбаджи Юрдан
1986Съдиятасъдията Андрей Димов
1985Константин Философ2Захариос
1984Вкус на бисердиректорът на театъра
1984Бронзовият ключЧаушев
1983Голямата игра – („Большая игра“)6СССР / БългарияДон Джузепе Валоне, кинопродуцент, босът на мафията
1983Константин Философ6Захариос
1983681 - Величието на ханаВасилий, бащата на Велизарий
1982Милионите на Привалов – („Die priwalov'schen Millionen“)6ФРГ / Западен Берлин / БългарияВасилий Назарич Бахарев
1982Кристали
1982Най-тежкият гряхРумен Абрашев
1982Спирка „Берлин“2бизнесменът Йозеф Кол, бивш есесовец и надзирател в концлагера Кеслер
1981Хан Аспарух3Василий, бащата на Велизарий
1979Черешова градинаЛамбев
1978Рàли2България / СССР
1978ТоплоНестор Шопов, академикът
1978Юлия Вревска2България / СССРВиктор Юго
1977 – 1982Четвъртото измерение6професор Розентал, началникът на базата, откривател на четвъртото измерение
1976Приказка за двама войници – („Повесть о двух солдатах“)СССР / България
1976Допълнение към закона за защита на държаватаАлександър Цанков
1976Изгори, за да светиш7България / Италия / СССР / ГДРДанев
1975Легенда за върхаСедим паша
1975ПрисъствиеДраго Баджаров
1975Сватбите на Йоан Асен2Император Йоан III Дука Ватаци
1974Иван Кондарев2бай Петър
1974На живот и смърт3ятакът дядо Божин
1974Трудна любовпартийният секретар
1974Зарево над Драва2полковник Демирев
1973Очакванережисьорът
1971Шарен свят2 нов.д-р Кьорбашиев (във 2-рата новела: „Гола съвест“)
1971Странен двубойполковникът от ДС
1971Демонът на империята10Мидхат паша
1970КнязътПатриарх Йоаким
1969Господин Никойдругарят Кралев
1969 – 1971На всеки километър26Богдан Велински, полковник от тайната полиция / капитан Робърт Франк, американски агент / д-р Херман Майлер / Поатие / Стоянович / професор Мунс
1969Галилео Галилей – („Galileo“)Италия / БългарияНиколини, посланикът на Тоскана
1968Мъже в командировка3 нов.другаря Бижев, директорът на снимачната група
1968Бялата стаядоцент Стоев
1968Опасен полетгенералът
1967С дъх на бадемиинспекторът
1967Мълчаливите пътекиполковникът от авиацията
1966Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров
1966Цар и генералгенерал Карев, царски адютант
1966Семейство Калинкови12Мирко Калинков
1965Васката
1965Неспокоен домполковникът от МВР
1965Вълчицатаследователят
1965До града е близоКолев
1964Приключение в полунощполковник Оберц Мароф
1964Невероятна историяглавният редактор
1964Когато гръм удари
1963На тихия брягМечев
1963Смърт нямаглавен инженер Панов
1961Последният рундЖоро
Библиография
„Разкази и имейли“, 2010 (сборник с разкази) – издаден от Locus Publishing.