TV
ФИЛИП ДИМИТРОВ Галерия

ФИЛИП ДИМИТРОВ

ПОЛИТИК ЮРИСТ

31-03-1955г./

ЗОДИЯ   ОВЕН

Филип Димитров е конституционен съдия от 2015 г., представител на България във Венецианската комисия от 2017 и неин зам.-председател от декември 2019 г. , министър-председател на България (1991-1992).

Филип Димитров Димитров е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС). Като министър-председател на България е начело на правителството от ноември 1991 до 30 декември 1992 г.

Филип Димитров е народен представител в 36-ото (1991 – 1994), 37-ото (1994 – 1997) и 40-ото (2005 – 2008) Обикновено народно събрание. В началото на юни 2008 г. обявява, че се отказва от депутатското си място и ще се занимава с преподавателска дейност. Преподава в Американския университет в България (2002 – 2008 и 2010), в Университета в Торонто (2007) в Кристофър Нюпорт Юнивърсити – Вирджиния (2008 – 2009) и в Нов български университет (2015). Почетен професор в НБУ.

През октомври 2015 г. е назначен за съдия в Конституционния съд.

Филип Димитров е роден в София. Учи в Английската езикова гимназия. Завършва право в Софийския държавен университет през 1977 г., след което работи като адвокат във Втора адвокатска колегия (1987 – 1989).

Политическа кариера

През 1990 г. става заместник-председател на новосъздадената Зелена партия, която влиза в състава на СДС. През август е избран за заместник-председател, а няколко месеца след отстраняването на Петър Берон – за председател на Координационния съвет на СДС. Остава на поста от декември 1990 до края на 1994 г.[3]

Министър-председател

Като лидер на СДС през ноември 1991 г. Филип Димитров съставя правителство на малцинството.

На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев свиква пресконференция в Бояна, на която критикува остро правителството на Димитров, че е обявило война на медиите, синдикатите, църквата, президентството и извънпарламентарните политически формации – епизод, наречен по-късно „Боянски ливади“. През октомври 1992 г. правителството на Димитров внася вот на доверие в парламента, но губи гласуването, тъй като Движението за права и свободи (ДПС) не го подкрепя и така пада от власт.

Посланик

След загубата на изборите през 1994 г. Димитров се оттегля от ръководството на СДС.

След връщането на СДС на власт Филип Димитров е последователно представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1997 – 1998) и посланик на България в САЩ (1998 – 2001).

През 2010 се кандидатира за ръководител на делегацията на ЕС в Грузия и на 15 септември 2010 г. върховната представителка на ЕС по външна политика Катрин Аштън го определя за ръководител на постоянното представителство на ЕС в Грузия.

В СДС

След избирането на Георги Първанов за президент на Република България през 2001 г. той демонстративно напуска поста на посланик в САЩ и отново се включва в дейността на СДС, като след разцеплението на партията през 2004 г. остава лоялен към лидера Надежда Михайлова.

Конституционен съдия

На 6 октомври 2015 г. е назначен за съдия в Конституционния съд от президента Росен Плевнелиев.

Награди

  • Носител е на наградата Truman Reagan Freedom Award за принос в борбата за отхвърляне на комунизма в Европа.
  • Доктор Хонорис кауза на Грузинския университет.

Филип Димитров е женен за д-р Елена Димитрова.

Романи

  • Филип Димитров е автор на два исторически романа – „Ибо живяха, Господи“ (1991) и „Братя“ (2019), както и на романа с евангелска тематика „Светлина на човеци“ (2003), публикуван и на английски (2019).
  • Дебютният „Ибо живяха, Господи“ е писан през 1986 – 1989 г., но излиза в дните около победата на СДС в изборите на 13 октомври 1991 г. и малко преди Филип Димитров да бъде избран за министър-председател. В този роман действието се развива през първите тревожни десетилетия на 14 век. Според някои критици с него авторът продължава традициите на Емилиян-Станевия „Антихрист“.
  • Автор е и на книга за деца и възрастни „Истинската история за рицарите на кръглата маса“ (1997).

Политически студии

  • „Митовете на Българския преход“ (2003)
  • Новите демокрации и трансатлантическата връзка“ (2004)
  • „Политическото представителство след комунизма“ (2010)
  • „Revisiting the Beginning of the Bulgarian Transition“ (2016)

Библиография

  • Димитров, Филип. Ибо живяха, Господи. Акт, 1991.
  • Димитров, Филип. Истинската история за рицарите на кръглата маса. 1996.
  • Димитров, Филип. Jumping into the Atlantic. Woodrow Wilson Center, 2003.
  • Димитров, Филип. Новите демокрации и трансатлантическата връзка. Сиела, 2004. ISBN 978-954-649-659-1.
  • Димитров, Филип. Митовете на българския преход. Сиела, 2003. ISBN 978-954-649-548-8.
  • Димитров, Филип. Светлина на човеци. Сиела, 2003. ISBN 978-954-649-637-9.
ФИЛИП ДИМИТРОВ

    Социални мрежи