TV
ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА Галерия

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА

РЕЖИСЬОР ПРЕПОДАВАТЕЛ

22-01-1967г./

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Елена Панайотова е български театрален режисьор, педагог и продуцент.

Завършва режисура и актьорско майсторство в първия випуск на Театралния департамент към Нов български университет през 1995 г. Дебютира с постановката „Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков в Драматичен театър – Кюстендил. Завършва магистърска програма по театрална режисура в НБУ и специализира в продължение на 6 месеца Европейска култура и история в Университета в Амстердам, Холандия.

Преподавателска дейност: Работи като програмен директор и преподавател по актьорско майсторство и театрална антропология в Театралния департамент към Нов български университет, 14 години е редовен преподавател по театър в Университета за изкуства в Утрехт, Холандия. Гост преподавател в Националния университет в Сан Хосе, Коста Рика.

Съосновател и председател на културна фондация „Ден Гри“, чрез която от 1999 г. реализира и продуцира множество театрални проекти. През 2002 г. печели финансиране от Европейската културна фондация за реализиране на Международна арт експедиция Торна в с. Широка Лъка и прави първия си документален филм.

От 2003 г. инициира ежегодния проект „Лятна театрална академия за деца в риск“ в с. Широка лъка. От 2010 г. основава и ръководи международна програма „Артисти за деца“ в Кения и България. Проектите, които ръководи в сферата изкуство и образование, въвличат над 300 артисти и 5000 деца от четири континента. През 2016 г. инициира и ръководи проект „Performance Art for Youth Africa“ (PAYA) в Кения и Танзания, който е сред 9-те най-интересни проекти в света от 1800 подкрепени от ЮНЕСКО за промотиране на културата сред млади хора.

Елена Панайотова е участвала в престижни театрални форуми, симпозиуми и работни ателиета като актьор, режисьор и изследовател. Печели национални и европейски стипендии, включително две специализации по театрална антропология в Один театър – Холстебро, Дания. Нейни спектакли са участвали в много национални и европейски фестивали (Сърбия, Македония, Унгария, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Германия, Холандия, САЩ).

Нейни текстове са публикувани във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, сп. „Homo Ludens“ и др., както и в есеистичните сборници „Възможните майки“ и „Куфарът на брат ми“.

Номинации

ИКАР 2005 за поддържаща роля за Ася Иванова в „Домът на Бернарда Алба“ по Лорка, ТР „Сфумато“

ИКАР 2009 за авторска музика за Емилиян Гацов, „Замлъкване“ по Бергман, ТР Сфумато

ИКАР 2010 за поддържаща роля за Явор Борисов, „За вредата от тютюна и други шеги“ по Чехов, НДТ „Сълза и Смях"

ИКАР 2016 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив

АСКЕЕР 2016 за поддържаща мъжка роля за Добрин Досев в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив

АСКЕЕР 2016 за костюми за Николина Костова-Богданова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив

АСКЕЕР 2016 за съвременна българска драматургия за Алек Попов & Деляна Манева за „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив

Награди

Фестивал на малките театрални форми, Враца 1996 за сценография за Мирена Николова, „Въведение в тяхната картина“ от М. Минков, ДТ Кюстендил

ИКАР 2005 за поддържаща роля за Ася Иванова в "Домът на Бернарда Алба“ по Лорка, ТР Сфумато

Нови Сад 2006, наградата на INFANT фестивал за „най-оригинално изследване в сегментите на театралния език“ за спектакъла „Домът на Бернарда Алба“ от Лорка, ТР Сфумато

ИКАР 2015 за дюбют на Боряна Братоева & Мила Люцканова в „Сестри Палавееви в бурята на историята“, ДТ Пловдив

Постановки

„Влюбена, сгодена, изчезнала“ от Щефан Фьогел, Театър 199 „Валентин Стойчев“ (2019)

„Принцът на морето и принцът на земята“ по японска легенда, Държавен куклен театър Пловдив & EСК Пловдив 2019 (2019)[1][2]

„Ние, Врабчетата“ от Й. Радичков, Университетски театър, НБУ

„Така правят всички жени“ от В. А. Моцарт, либрето: Лоренцо да Понте, Държавна Опера Пловдив (2018)

„Гилгамеш“ по едноименния шумерски епос, Университетски театър, НБУ & Театър-студио Персона (2017)

„Женитба“ от Николай Гогол, Театър София (2017)

„Сестри Палавееви в бурята на историята“ от Алек Попов, Драматичен театър Пловдив (2015)[3]

„Царството земно“ от Тенеси Уилямс, Народен театър „Иван Вазов“, София (2013)[4]

„Изобретателната влюбена“ по Лопе де Вега, Малък градски театър „Зад канала“, София (2011)

„Славеят и розата“ по Оскар Уайлд, Хиподрум театър & Пърформанс Лаб София, Гейнзвил, Флорида (2011)

„Египетска приказка за сърцето“ в Учебен театър на НБУ и Пърформанс Лаб София (2010)

„За вредата от тютюна и други шеги“ от Антон Чехов, НДТ „Сълза и смях“ (2009)

„Опасни желания“ от Александър Мардан, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (2008)

„Замлъкване“ по мотиви от филма „Персона“ на Ингмар Бергман, Пърформанс Лаб София и ТР „Сфумато“ (2008)

„Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг, Университет за изкуства Утрехт (2007)

„Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен, Народен театър „Иван Вазов“ (2006)[5]

„Куклен дом“ от Хенрих Ибсен, Университет за изкуства Утрехт (2006)

„Домът на Бернарда Алба“ по Федерико Гарсия Лорка, Фондация „Ден Гри“ и ТР „Сфумато“ (2005)[6]

„Не ме снимай мен“ документален театър, Арт група „ТОРНА“ & Център за култура и дебат „Червената къща“ (2004)

„Предопределените“ от Елиас Канети, Драматичен Театър Русе (2003)

„Гласът“ танцов авторски спектакъл, Фонадция „Ден Гри“ & Галерия XXL (2002)

„Флобер“ от Елин Рахнев, Народен театър „Иван Вазов“ (2001)

„Вишнева градина“ от Антон Чехов, Университет за изкуства Утрехт (2000)

„Игрила“ по Теодора Димова, НДТ „Сълза и смях“ (1999)

„Като не знаеш защо питаш“, изследване върху нестинарството, Театър „Ла страда“ (1998)

„Мъжът си е мъж“ от Бертолт Брехт, Сдружение „Летен театрален университет“ & Драматичен Театър Сливен (1997)

„3х3 или Три сестри“ по Антон Чехов, копродукция НБУ & НДК (1997)

„Направи Господ Крокодилката“ по Йордан Радичков, Драматичен Театър Бургас (1996)

„Въведение в тяхната картина“ от Маргарит Минков, Драматичен Театър Кюстендил (1995) и др.

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА

    Социални мрежи