TV
ЕДВИН СУГАРЕВ Галерия

ЕДВИН СУГАРЕВ

ПОЕТ ПОЛИТИК

27-12-1953г./

ЗОДИЯ   КОЗИРОГ

Едвин Стефанов Сугарев /27.12.1953 - / е български поет, общественик и политик.

През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в Софийския държавен университет. В периода 1981 – 1984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.

В периода 1986 – 1990 г. е научен сътрудник в Института за литература, като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1988).

През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл“, и също е редактор на „Литературен вестник“ от 1991 до 1996 и от 2003 до днес.

От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ.

Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание и в 36-тото и 37-ото Обикновено народно събрание, където е бил зам.-председател на комисията против корупцията, и в периода 1997 – 2002, като посланик на Република България в Монголия и Индия. През 2014 г. участва в предизборните кампании на политическата формация ГЕРБ. В края на следващата година Сугарев получава назначение като консул в Ниш

Има четири брака и шест деца. От първата си съпруга има дъщеря, Ела, която живее в САЩ. От втората си съпруга има дъщеря Тея и син Стефан, а от последната, Мария – има един син, Борис. От поетесата и преводачка Мария Кръстева, с която не е сключвал брак, има двама сина, близнаците Йоан и Кристиан. [5] [6] [7]

Вегетарианец.

Награди и номинации

2004 – Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман

2005 – Голямата награда на конкурса за SMS-поезия.

2007 – Специална награда от конкурса „Биньо Иванов“

2010 – Номинация за националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихове от Камен бряг“

2014 – Номинация в националния конкурс „Христо Фотев“[9]

Библиография

Обратното дърво, София: Народна младеж, 1989, 67 стр.

Калейдоскоп, Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 117 стр.

Водни кръгове, София: Български писател, 1990, 98 стр.

Слизайки, София: Лице, 1992, 53 стр.

Рокада (поеми), София: Прозорец, 1994, 37 стр.

Скрити сетива, София: Свободно поетическо общество, 1996, 47 стр.

Кратко, София: Факел, 1997, 64 стр.

Хайку от Камен бряг, София: Фондация Демокрация, 1997, 66 стр.

Джаз, София: Факел, 1997, 64 стр.

Гоби (поема), София: Мост, 1999

Хошаб, София: Изд. ателие Аб, 1999, 44 стр.

Житие на съня, София: Изд. ателие Аб, 1999, 70 стр.

Стихове на откачалката, София: Български художник, 2000

Вълча памет (антологична стихосбирка), София: Изд. ателие Аб, 2000

Чиреп. Метеорологични предродилни стихотворения, София: Изд. ателие Аб, 2001

Лингва Лингам, София: Изд. ателие Аб, 2001, 70 стр.

Гибелни думи (антологична стихосбирка под редакцията на Борис Христов), София: Изд. ателие Аб, 2003, 144 стр.

Сюр, София: Изд. ателие Аб, 2003, 91 стр.

Лоши сънища, 2004

Родина, София: Изд. ателие Аб, 2005, 96 стр.

Мрежата на Индра, София: Алтера, 2006

Събирачи на хартия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 94 стр.

Стихове от Камен бряг, София: Диор, 2010, 85 стр.

Палеонтология на любовта, София: Литературен вестник, 2012, 64 с. (ISBN 9789549602234)[10]

Сезонът на плашилото, София: Сиела, 2012, 136 с. (ISBN 9789542810629)

Избрано, София: Нест Прес, 2013, 303 с.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Невъзможните убежища на поезията, София: Корпорация Развитие, 2005, 72 с.

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

Изваждане на восъчните пити (фрагменти), София: Small Stations Press, 2013, 128 с.

Научни монографии и сборници[редактиране | редактиране на кода]

Българският експресионизъм, София: Народна просвета, 1988, 143 с.

Николай Райнов – боготърсачът богоборец, София: Карина М, 2007, 300 с.

Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити, София: Алтера, 2009, 576 с. (ISBN 9789549757224)

Видрица Literarica, София: Литературен вестник, 2012, 376 с. (ISBN 9789549602326) [11]

Публицистика и разследвания

Търговията със смъртта (в съавторство с Недко Петров), 1994

Банковият банкрут на България, 1996

Диагнозата Филчев. Хроника на една гражданска битка, 2003, 152 с.

Случаят Гоце, 2007

Подлите времена, София: Изток-Запад, 2013, 344 с.

Корупционната България (том 1 1989 – 1997), София: Гражданско Сдружение Либертариум, 2016, 639 с, в съавторство с Христо Христов и Петър Бучков.[

ЕДВИН СУГАРЕВ

    Социални мрежи