Галерия

ДИМИТЪР ЕЛЕНОВ

АРТИСТ РЕЖИСЬОР

10-02-1947г./22-11-2020г.

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Димитър Еленов е български актьор и режисьор.

Роден е на 10 февруари 1947 г. в София, в многодетно семейство, има пет сестри и двама братя. Потомствен католик, заради което семейството му неколкократно е изселвано от София, като най-дълго се е задържало през 60-те години в Хасково.

Завършва НАТФИЗ през 1972 г., специалност актьорско майсторство, а през 1986 г. – и режисура, в класовете на проф. Гриша Островски. Творческата му биография като млад актьор минава през театрите в Пазарджик, Бургас, Варна. Работи в театър „София“, „Сълза и смях“, Сатиричния, Военния и Народния театър.

Главен художествен ръководител на Бургаския театър в периода 1994-96 година, в екип с Христо Фотев и Виктор Пасков (съответно драматург и директор на театъра). Създател и главен художествен ръководител на Първия общински театър извън столицата – „Несебър“. В периода 2003-2008 г. работи като режисьор в Албанския национален театър в Скопие, Република Македония. През 2004 г. режисира и продуцира моноспектакъла на Наум Шопов – „Последната лента на Крап“ на Самюел Бекет, впоследствие менажира национално турне, с което се отбелязва 75-годишния юбилей на големия български актьор.

Сценарист, режисьор и продуцент на документалния филм „Красин“, посветен на българския актьор Красин Йорданов, с успешна кариера на Бродуей и трагична съдба.

Димитър Еленов е създател на поредица студии за деца. Педагогическата му кариера започва през 1977 г., със създаването на студия към Бургаския театър. По покана на Александър Морфов, през 2002-20004 г. създава студия, която реализира мегаспектакъла по пиесата „Кукувицата“ на Елин Рахнев, с участието на 40 деца и професионалните актьори – Ванча Дойчева, Ваня Щерева, Христо Гърбов и Николай Урумов. През 2011 г. по инициатива на Ню Бояна филм и под егидата на Столична община създава студия ДЕФИСТО, чиито спектакли са включени в репертоара на Сатиричния театър и театър СФУМАТО.

Известни артисти, които са били негови ученици в студиите, са: Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова, Розита Михайлова, Рени Врангова, Димитър Рачков, Красин Йорданов, Виолета Марковска, Йоанна Темелкова, Златко Гулеков, драматурга Емил Илиев и мн. др.

Съпруг е на ПР експерта Розита Еленова.

Димитър Еленов умира на 73 години на 22 ноември 2020 г., само няколко дни след смъртта на неговия брат Ангел Еленов.

Роли в театъра

В актьорската си кариера има изиграни над 100 главни роли, сред които:

Стенли Ковалски от „[Трамвай желание]“, реж. Красимир Спасов,

Хамлет от „Хамлет“, реж. Недялко Йорданов,

Клавдий от „Хамлет“ реж. Вили Цанков,

Оберон в „Сън в лятна нощ“, реж. Симеон Димитров,

Луций в „Тит Андроник“, реж. Вили Цанков,

Ли от „Истинския Запад“,

Мортимър от „Коварство и любов“, реж. Асен Шопов,

Режисьора от „Шест лица търсят автор“ и др.

Легендарно остава изпълнението му на Мак Мърфи в „Полет над кукувичето гнездо“ през 80-те години на сцената на Бургаския театър, спектакълът получава Голямата наградата на Съюза на артистите в България.

Телевизионен театър

„Ель Хестикуладор (Имитаторът)“ (1988) (Рудолфо Усигли)

„Криминална песен“ (1988) (Иван Радоев) - инспектора

Роли в киното

В киното играе:

„Четвъртото измерение“ (1977-1982), 6 серии

„Златният век“ (1984), 11 серии - Йоан Екзарх (в 6 серии – 1,2,3,5,7 и 8-а),

Стамболов в „Съединението“,

хайдутинът Кутю „Байрактар“ в Прадеди и правнуци. Хайдушка кръв (1984), 5 серии

в телевизионния сериал „Четвъртото измерение“ с реж. Вили Цанков,

„О, Господи, къде си?“ (1991)- миньорът с реж. Красимир Спасов,

„Забравете този случай“,

„Криминална песен",

„Мистификаторът“,

в международни продукции като „Октопод“,

„Папа Джовани“ и др.

Режисьорска работа

Като режисьор има над 50 постановки, сред които:

„Шест лица търсят автор“ на Луиджи Пирандело,

„Приятели“ на Абе Кобо,

„Лебедова песен“ на Антон Чехов,

„Трамвай желание“ на Тенеси Уилямс,

„Догодина по същото време“ на Бърнард Слейд,

„Фрагменти“, „Тигър“ и „Любоф“ на Мери Шийзгъл,

„Чудо“, „Сън“, „Човекоядката“, „Светът е малък“, „Таралеж“ на Иван Радоев,

„Калигула“ на Албер Камю,

„Мишеловката“ на Агата Кристи,

„Капан за самотен мъж“ на Робер Тома,

„Боб“, „Кукувицата“, „Фенове“ на Елин Рахнев,

„Последната лента на Крап“ на Бекет и др.