Галерия
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ
19-01-1972г./
Борислав Цеков е български юрист – доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, университетски преподавател и политик, председател на Института за модерна политика.
Борислав Цеков завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993).
През 2006 г. специализира в Колеж за държавно управление „Джон Кенеди“, Харвардски университет, като стипендиант на Сократис Кокалис
През 2009 г. специализира в Международната академия за човешки права, проведена в Кейптаун, Южна Африка, организирана от Университета в Утрехт (Холандия), Университета в Гент (Белгия), Американският университет Вашингтон Колеж по право (САЩ), Университета на Уестърн Кейп (Южна Африка), Свободния Университет (Белгия) и Университета в Претория (Южна Африка).
През 2016 г. получава научна степен „доктор по конституционно право“ от Института за държавата и правото при БАН.
Професионална кариера
Работил е като старши юридически съветник в Народното събрание (1996 – 2001) и като консултант и ръководител на повече от 10 неправителствени проекта в областта на антикорупционните инициативи и законодателството, финансирани от САЩ, Холандия, Европейския съюз и др.
В периода 2005 – 2010 г. Борислав Цеков е главен секретар на Омбудсмана на Република България, където изиграва основна роля за създаването на тази нова за България институция и за нейното издигане като конституционен орган през 2006.
Занимава се и с търговия с акции на фондовата борса и с валута на глобалния Forex пазар.
От ноември 2015 г. е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана на Република България, а от март 2017 до октомври 2019 г. е член на правния съвет на президента Румен Радев.
Хоноруван преподавател по сравнително конституционно право в УНСС. Преподава и църковно право в Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив.
Други обществени длъжности
Президент е за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ от 1999.
От 1996 е секретар на сдружение „Конституционализъм и демокрация“, което обединява депутатите от VII ВНС, подписали конституцията и е председателствано от Гиньо Ганев.
Цеков е основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика
В периода 1999 – 2001 е бил член на Координационния съвет за обмен на правна информация към Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
Публикации
В периода 1993 – 2016 г. Борислав Цеков е автор на повече от 300 аналитични статии и коментари в периодичния печат по законодателни и политически теми. Има множество научни и научно-популярни публикации в специализирани правни издания като „Административно правосъдие“, „Седмичен законник“, „Право и икономика“, „Общество и право“.
Автор на студията „Антиеврейските ограничения от Античността до XX век – правноисторически и сравнителноправни аспекти“, публикувана в сборника с правни изследвания „Антиеврейските ограничения в Европа и света“[9], издадена от Центъра за еврейски изследвания при Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Института за модерна политика.
Автор и съставител на изданието „Гражданско участие в конституционното правосъдие“, 2014.
През февруари 2012 г. издателство „Сиела“ издава неговата книга „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“ – калейдоскопична мозайка на историята, лайфстайла и политиката на Ню Йорк.
През декември 2014 г. е публикуван Специален доклад „TTIP – пътят към корпоративното робство“, в който Цеков е ръководител на авторския колектив
През 2017 г. е публикуван изследователския труд на Борислав Цеков "Доктрината „Тръмп“.
Политическа кариера
Още с първите си публични прояви със статии в печата, датиращи от 1993 г. Борислав Цеков защитава идеите за публичност и прозрачност в управлението. През 2000 г. в обширна статия във в. „168 часа“ (брой от 26 май – 1 юни 2000 г.) под заглавие „Да съсечем политическата система“, Цеков формулира своите идеи за „структурна реформа на политическата система, насочена към разширяване на гражданското участие и подобряване на взаимодействието между институциите“, за въвеждане на нова преференциална избирателна система, възможност за граждански непартийни листи, правила за прозрачност във финансирането на партиите и нов закон за референдумите. С тези идеи той участва в различните форми на организирания либерализъм и опитите за създаване на устойчив либерален политически субект в България след 1989 г. По време на парламентарния си мандат осъществява активна законодателна дейност, базирана на тези идеи. След фактическия разпад на либералните формации НДСВ и „Новото време“, от 2009 г. Цеков продължава да отстоява тези свои идеи на гражданска основа. През 2012 г. той става един от инициаторите и идеолог на гражданското непартийно Движение „Модерна България“. През 2014 г. е поканен като граждански кандидат в гражданската квота на коалиция „БСП лява България“ в 24 МИР. Получава най-голямата преференциална подкрепа за граждански кандидат в БСП лява България.
Ранни обществени прояви
През 1986 г. е един от гимназистите от 31-во училище в София, арестувани на Стената на Джон Ленън (Нотариата), защото отбелязват 8 декември. Обвинени са в „прокарване на чужда идеологическа диверсия“, предложени за изключване от училище, изселване, наложени са глоби на родителите, а някои от учениците са заведени на отчет в детската педагогическа стая. По случая има обществена реакция от свободолюбиви творци и журналисти – Еми Барух написва поредица от статии в тяхна защита във в. „Поглед“, а режисьорката Искра Йосифова прави документалния филм „Стената“ по сценарий на Еми Барух, който се излъчва в Дома на киното през 1988 г. заедно с филма „Дишай“, посветен на екокомитета в Русе. Актьорът Ицхак Финци започва много от своите моноспектакли в този период с описание на административно-милиционерския тормоз над учениците от 31-во училище. През 1989 г. по мотиви от този случай и по сценарий отново на Еми Барух се прави игралният филм „Меги“.
Веднага след промените Борислав Цеков става член на Федерацията на клубовете за демокрация – една от организациите-учредителки на демократичната опозиция СДС, в която участват Петко Симеонов, Желю Желев, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев и др. Тази организация с либерална платформа се разпада в периода 1996 – 97 г.
Народен представител в 39-о Народно събрание
Избран е за народен представител в 39-о НС с листата на НДСВ. По време на мандата си от 2001 до 2005 г. е заемал различни ръководни постове в ПГ на НДСВ и ПГ „Новото време", както и в постоянни и временни комисии. От юли 2003 до март 2004 г. е заместник-председател на ПГ на НДСВ. През март 2004 г. става заместник-председател на отделилата се парламентарна група Новото време, а през февруари 2005 г. е избран за неин лидер. След учредяването на политическа партия „Новото време“ през юли 2004 е избран за неин заместник-председател. Член е на няколко парламентарни комисии в 39 Народно събрание – Комисия по правни въпроси, Комисия по европейска интеграция, Комисия за подготовка на промените в Конституцията и Комисия по местно самоуправление и регионално развитие. Избран е и за зам.-председател на Временната комисия по религиозните въпроси.
Законодателна инициатива
Борислав Цеков е вносител на първия законопроект в 39-о Народно събрание още в първия ден на свикването му, на 5 юли 2001 – това е законопроект за вероизповеданията, който е приет и обнародван в „Държавен вестник" на 29 декември 2002 г. и допринася за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ през периода 1992 – 2001 г.
Борислав Цеков е автор и вносител на повече от 30 законопроекта в 39-о Народно събрание (2001 – 2005), близо половината от които са приети. Сред тях са Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите, Законът за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица, Законът за местното самоуправление и местната администрация, поправки и допълнения в НК, НПК, избирателните закони и др. Сред законопроектите, които Цеков внася в 39-о НС, но не са приети, е законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум и др. Извадки от парламентарните стенограми с по-важни негови парламентарни речи са публикувани в личния му блог
Политическа активност
В президентските избори през 2011 г. Борислав Цеков и екип от оглавявания от него Институт за модерна политика изготвят доктрина за „граждански и надпартиен кандидат за президент“ и лансира тази политическа формула чрез президентската кандидатура на Меглена Кунева, получила 14 % от гласовете на 23 октомври 2011 г. Цеков е политически мениджър, член на Инициативния комитет и оглавява Стратегически комитет, който написва президентската платформа, основните политически тези и послания на кампанията. Той е автор на предизборния слогън на Кунева – „Гласът на хората“. Представителите на Гражданската мрежа за модерна политика събират повече от 3000 подписа за седмица в подкрепа на кандидатурата на Кунева и ръководят корпуса на доброволците на кампанията.
Критики и противоречия
Цеков е известен като критик на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Във връзка с позицията на организацията за правото на сдружаване на партията ОМО Илинден-Пирин, както и на алтернативния синод, Цеков определя служителите на БХК като „майкопродавци“; „душмани“; имплицитно назовавайки ги псевдоправозащитници; и обвинявайки ги в „антибългарски мотиви“ за позицията им.
През 2017 г. е сред основателите на „Европейско Тръмп общество“, заедно с Димитър Иванов, Александър Томов, Светлана Шаренкова, Илия Лингорски и др.
