Галерия

БОРИС МАШАЛОВ

ПЕВЕЦ

30-01-1914г./16-07-1962г.

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Борис Николов Машалов е български народен певец, известен изпълнител на песни от северняшката фолклорна област.

На 12 години Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят.

При случайна среща с оперния певец Събчо Събев Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене. Талантът му на народен певец е забелязан от тогавашния директор на Радио София – Сирак Скитник.

От 1937 година започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си. Борис Машалов все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма „Симонавия“. В „Симонавия“ той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952 година постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата Наша песен и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си.

Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец.

За изключителния му талант е награден със званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II-ра степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I-ва степен.

През 2014 г. по случай стогодишнината от рождението на Б. Машалов, „Годишните фолклорни награди“ изработват плакет в негова чест.

Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на „Балкантон“ – „Заблеяло ми агънце“. За него има три документални филма – „Легендата Борис Машалов“ и „Пей ми песен“ – на БНТ и „Неповторимият Борис Машалов“ на телевизия СКАТ.

Борис Машалов умира на 16 юли 1962 г. на 48-годишна възраст от хронична бъбречна недостатъчност.

Сред най-известните му песни са:

Заблеяло ми агънце;

Атмаджа дума Страхилу;

Мика мама дума;

Мятало Ленче ябълка;

Провикнал си е Никола;

Мама Елка буди;

Нигде се боляст не чува, майно ле;

Недо ле, Недке хубава;

Радка платно тъче;

Засвирили са, Дойне, дор три гайди;

Кехая вика из село;

Зън, зън, Ганке ле;

Вино пият петдесет юнака;

Китка ти падна, Дено;

Дедо оре на могиле;

Денчо буля си думаше;