Галерия

АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН

ПИСАТЕЛ ПОЛИТИК

17-10-1922г./

ЗОДИЯ   ВЕЗНИ

Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е български режисьор, сценарист, писател, общественик, народен представител и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години. По-големият брат на Емил Вагенщайн.

Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по ЗЗД през 1944 г. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 г. на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 1990-те се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Член е на Комитета за защита на Русе

Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.;

Участник в Кръглата маса от страна на БСП;

Народен представител в VII Велико народно събрание от листата на БСП (1990 – 1991).

Женен, има двама сина – Раймонд и Пламен.

Награди и номинации

Носител на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“

Романът „Сбогом, Шанхай“ става носител на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004) и е номиниран за Наградата за роман на годината ВИК за 2004 г.[6] и за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин.

Романът „Петокнижие Исаково“ получава Награда „Христо Ботев“ за 1998 г. и Литературната награда Adei Wizo (2010)

Романът „Далеч от Толедо“ получава Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. и Годишната награда „Alberto Benveniste“ за 2003 г.

През 2003 г. Анжел Вагенщайн е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.

Отличен от Министър-председателя на България Пламен Орешарски с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013)

По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.