Галерия

АЛЕКСАНДЪР РАЙЧЕВ

КОМПОЗИТОР МУЗИКАНТ

11-04-1922г./28-10-2003г.

ЗОДИЯ   ОВЕН

Александър Иванов Райчев /11.04.1922 - 28.10.2003/ е български композитор и музикален педагог.

Роден е на 11 април 1922 година в град Лом. Израства в бедно семейство, в което всички синове стават музиканти. Негови братя са оперния деец Ромео Райчев и диригента и композитор Виктор Райчев. През 1947 година завършва пиано и композиция при Панчо Владигеров в Държавната музикална академия. След дипломирането си, специализира композиция и дирижиране в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща, където е възпитаник на диригента Ярош Ференчик и композитора Золтан Кодай.

Негово дело е симфонична, камерна, хорова, детска, музикално-сценична и филмова музика. Творчеството му включва четири опери, шест симфонии, два балета, хорови и детски песни, увертюри, сюити и концерти за различни инструменти и музикални състави. Автор е на музиката към българските игрални филми „Наша земя“ (1952), „Години за любов“ (1957), „Капитанът“ (1963) и „Опак човек“ (1973).

Извършва също педагогическа дейност. През 1950 година започва да преподава в Държавната музикална академия. Впоследствие става професор по хармония, а по-късно по композиция. От 1972 до 1979 година е ректор на консерваторията.

Член е на различни организации, сред които са Съюз на българските композитори, Съюз на българските филмови дейци, Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (почетен член-академик) и Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (почетен член).

Удостоен е с различни награди и ордени. Той е два пъти носител на Димитровска награда. Обявен е също за народен артист и герой на социалистическия труд.[2] Депутат в 6, 7, 8 и 9 народно събрание.

Умира на 28 октомври 2003 година.

Опери

„Мост“;

„Вашето присъствие“ (радиопера);

„Тревога“;

„Хан Аспарух“.

Балети

„Хайдушка песен“;

„Изворът на белоногата“.

Симфонии

"Симфония № 1„Той не умира“;

Симфония № 2 „Новият Прометей“;

"Симфония № 3 „Устреми“;

„Симфония №4“;

„Симфония №5“;

„Литургична“.

Увертюри

„Светъл ден“;

„Сияйна зора“;

„Академична“;

„Фестивална“;

„Възхвала“.