АЛЕКСАНДЪР БУРМОВ Галерия

АЛЕКСАНДЪР БУРМОВ

УЧЕН ПИСАТЕЛ

02-02-1911г./03-09-1965г.

ЗОДИЯ   ВОДОЛЕЙ

Проф. Александър Колев Бурмов е български историк.

Роден е на 2 февруари 1911 г. в семейството на Мария и Колю Бурмови в село Бяла Черква, Община Павликени. Той сътрудничи на вестниците „Павликенски глас“, „Звънче“; „Борба“; „Трезва мисъл“; „Българска реч“ където се публикуват негови статии, разкази и стихове. Първият му научен труд, които излиза, когато е на 19 години, е „Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско“. По негова инициатива и с активното му участие се състоят и тържествата по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в Бяла черква през 1935 г. Две години по-късно (1937) Александър Бурмов и Стойко Стойков издават сборника „Бачо Киро Петров, материали и документи“, който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. През 1946 г. Бурмов е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България. В периода 1947 – 1965 г. е професор по история на България и история на Византия в СУ. Той е един от основателите на списание „Исторически преглед“ и на „Българското историческо дружество“. Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По-важни негови трудове са: „Български революционен централен комитет. 1868 – 1877“, издадена през 1943 г. „История на България през време на Шишмановци“ – 1947 г.; „Към въпроса за произхода на прабългарите“ – 1948 г.; „Христо Ботев през погледа на съвременниците си“,; „Христо Ботев и неговата чета“; През 1958 г. Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН. Събира около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни. Родната къща на проф. Александър Бурмов се намира в Бяла черква, ул. „Бачо Киро“ №47. Завършва славянска филология и история в Софийския университет през 1939 г. Специализира във Виена (1940 – 1941). Доцент в Университета на Скопие (1943 – 1944).

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Бурмов става секретар на Българското историческо дружество и ръководи неговото подчиняване на формиращия се тоталитарен комунистически режим. През следващите месеци участва активно в чистките на неодобрявани от режима преподаватели в Историко-филологически факултет на Софийския университет.

Хоноруван асистент по българска история в Софийския университет (1945 – 1946). Редовен доцент през 1946 – 1947 г.[2] Професор и ръководител на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на СУ (1947 – 1965). Основател и пръв ректор на Великотърновския университет.

Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950 – 1952)/(1947 - 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947 – 1965). Член-кореспондент на БАН от 1958 г. Основател и главен редактор на списание „Исторически преглед“ до смъртта си.

През есента на 1963 г. на хълма „Света гора“ във Велико Търново започва дейност първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Сред създателите му са ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев. Те подбират първите университетски преподаватели и асистенти от София, ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри.

Макар впоследствие склонен да приеме и туранския модел, Бурмов е привърженик на арийската (сарматска) теория за произхода на прабългарите.

С протокол № 38, решение № 601 на Общинския съвет от 22 март 2013 г. Александър Бурмов е удостоен със звание „Почетен гражданин на Велико Търново“ (посмъртно).

Библиография

Буря: Разкази. Варна: Библ. Млад живот, 1929

Обичаи от с. Бяла Черква, Търновско. София, 1930

Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско. 1930, 192 с. (Сб. НУ, т. 38)

От земята до небето: Пътуване под земята, в морето, на небето, в машините. София: Печ. Доверие, 1934

Последнитѣ дни на Василъ Левски. София: Б. изд., 1936

Революционните окръзи (1872 – 1876 г.) по случай 60-годишнината на Априлското въстание. София, 1936

Народни пѣсни на приазовскитѣ българи. София: Придворна печатница, 1936

Бачо Киро Петров. Материали и документи. 1937

В. Левски в началната история на БРЦК. – Родина, 1938[3]

Христо Ботев през погледа на съвременниците си. 1945

История на България през време на Шишмановци (1323 – 1396). Свезка 1. – ГСУ-ИФФ, т. 43, 1947, 1-58Свезка 2. 1 – 22

Въпроси из историята на прабългарите. – ИБИД, т. 22 – 24, 1948,

Въпроси из историята на прабългарите. София: Унив. печ., 1948

Към въпроса за произхода на прабългарите. София: Бълг. ист. д-во, 1948

Съдбата на Ботевата чета след смъртта на войводата ѝ. – В: Христо Ботев, 1949, 611 – 656

Български революционен централен комитет. 2 изд. 1950, 224 с.

Български революционен централен комитет (1868 – 1877). София: Народна култура, 1950

Славянските нападения срещу Солун в „Чудесата на св. Димитра“ и тяхната хронология. София: Наука и изкуство, 1952

Към въпроса за отношенията между славяни и прабългари през VII-IX в. – ИП, № 1956, № 2, 69 – 94

Формирането на Ботевата чета. – ИП, 1956, № 4, 67 – 77

Кризата в БРЦК през есента на 1875 г. и създаването на Гюргевския централен комитет. – ИП, 1957, № 2, 41 – 65

Към изясняване революционната дейност на Йордан Стоянов през 1872 – 1873 година.. София: Наука и изкуство, 1957

Тържество на българската култура. София: НС на ОФ, 1957

Таен централен български комитет. Образуване и първи период от развитието му. – ИП, 1960, № 2, 41-65ТЦБК.

Втори период от съществуването му. – ИП, 1960, № 3, 59 – 84

Четническото движение в България през 1867 г. Ч. 1. Подготовка на четите. – ГСУ – ИФФ, т. 53, 1960, № 2, 67 – 97

История на България. Т. 1 (съветник) 2 изд., 1961, 760 с.

Българско нациопалнореволюционно движение и българска емиграция през 1867 – 1869. – ИП, 1963, № 5, 33 – 58

Борба за идейно-революционна чистота на БРЦК в Букурещ (1869 – 1871). – ИИИ, т. 16 – 17, 1966, 365 – 383

Коларов, Хр. Приносът на проф. Ал. Бурмов като историк на Бълг. средновековие. – ТрВИБрКМ – ВТ, т. 4. 1968, 9 – 36

Избрани произведения в три тома. Т.1.. София: БАН, 1968

Христо Ботев и неговата чета. 1974, 785 с.

Избрани произведения в три тома: Т.2.. София: БАН, 1974

Избрани произведения в три тома: Т.3.. София: БАН, 1976

Сб. в памет на проф. Ал. Бурмов. 1973, 472 с.1185. Велева, М. Александър Бурмов. 1988, 176 с.

АЛЕКСАНДЪР БУРМОВ

    Социални мрежи