АХМЕД ДОГАН
29-03-1954г./
Ахмед Демир Доган е български политик, основател на Движението за права и свободи (ДПС) през 1990 г. и негов председател до 2013 година, след това - почетен председател. Депутат в 7-о Велико народно събрание и народен представител в 36-о, 37-о, 38-о, 39-о, 40-о и 41-во Народно събрание на България.
Ахмед Доган е роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, област Добрич, като Ахмед Исмаилов Ахмедов, но изкарва голяма част от ранното си детство в село Дръндар, област Варна.[3] Баща му Исмаил напуснал семейството още като се родило детето. То било на 6 месеца, когато Демирие решила да се ожени втори път. По-късно Хасан, вторият му баща, поискал да го осинови, но никой не могъл да открие Исмаил, за да даде съгласието си. От него той има брат на име Иван Атанасов, по прякор Мечо, бизнесмен в Добрич. Година по-късно майка му Демире се омъжва за втори път и семейството се мести в Дръндар. От втория си баща има три сестри – най-голямата е с две години по-малка от него. Израства в бедно селско семейство, дядо му е ходжа в селото, в което живеят.
През 1981 година завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“, след което е редовен аспирант в Института по философия към Българската академия на науките. През 1985 година завършва и Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) на Централния комитет на Българската комунистическа партия. През 1986 година защитава кандидатската си дисертация и постъпва на работа като научен сътрудник в Института по философия.
Според официалната му биография, през 1985 година Ахмед Доган се включва в организиране на съпротивата срещу т. нар. „Възродителен процес“, като става един от основателите на нелегална организация. През 1986 година е арестуван, заедно с други участници в Турското националноосвободително движение, и лежи в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници, а през 1989 година е осъден при закрити врати от Варненския окръжен съд на 10 години лишаване от свобода като създател на противодържавна организация. Амнистиран е след отмяната на чл. 233 от Наказателния кодекс в края на същата година. Не е изяснено дали престоят му в затвора е резултат от действителна нелегална дейност или е опит на Държавна сигурност да го представи като „борец за свобода“.
Политическа кариера
На 4 януари 1990 година Ахмед Доган става учредител и председател на Движението за права и свободи.
Доган е избиран за депутат във всички Народни събрания между 1990 и 2013 г., но системно не посещава парламентарните заседания, въпреки че е задължен да присъства според Правилника за устройството и дейността на Народното събрание.[12] По този повод обяснява, че използва това време за по-полезни дейности.
Женен е два пъти, но след края на втория си брак живее от години в съвместно съжителство с манекенката Алтен Алиева.
През 2004 г. е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“ I степен „за заслуги към етническия мир и демокрацията в България“. Три месеца по-късно обявява, че връща ордена, след като Първанов награждава със същия орден и главния прокурор по времето на Възродителния процес Васил Мръчков. Впоследствие Георги Първанов изменя собствения си указ и награждава Васил Мръчков с орден „Кирил и Методий“.
Ахмед Доган е консултирал четири мегапроекта на правителството на Сергей Станишев – хидровъзел „Цанков камък“, „Доспат“, каскада „Горна Арда“ и язовир „Тунджа“
През август 2018 г. Доган закупува 70% от ТЕЦ „Варна“[32]
Отличия
- орден „Стара планина“ I степен (2004)
- Доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“
Библиография за Ахмед Доган
- Биков, Тома. (2009). Досието на Доган. Архиви и документи. София: ИК „Millenium“. ISBN 978-954-515-054-8
- Мизов, Максим. (2010). Ахмед Доган и българският етнически модел. София: ИК „Земя“. ISBN 978-954-92646-1-6
- Япов, Петър. (2009). Доган: демонът на ДС и КГБ. София: Изд. „Анабел“. ISBN 978-954-92543-1-0
- Ангелов, Веселин. Ахмед Доган. Документална биография 1954 – 1990. С., 2011, 397 с. ISBN 978-954-617-108-5