TV
КОСТА ЦОНЕВ Галерия

КОСТА ЦОНЕВ

АРТИСТ ПОЛИТИК

03-06-1929г./25-01-2012г.

ЗОДИЯ   БЛИЗНАЦИ

Коста Димитров Цонев е български кино и театрален актьор.

Коста Цонев е роден в София на 3 юни 1929 г., макар във всички документи да е записана рождената дата 10 юни, пише в биографичната му справка, разпространена от БТА. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми, бояджията“ по сценарий на брат му писателя сатирик Васил Цонев.

Театър

През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.

През 1952 г. дебютира в ролята на Антон („Младостта на бащите“ – Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър „Николай Бинев“), където работи в продължение на 14 години.

От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър „София“.

Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. През 1968 година участва в телевизионната постановка – мюзикъл "Дон Кихот или Човекът от Ла Манча” изиграва блестящо ролята на Дон Кихот – образ, който го съпътства цял живот.

В театъра изиграва образи като Дон Жуан в „Каменния гост“ от Пушкин, Меки Ножа в „Опера за три гроша“, Крал Ричард III в „Както ви хареса“ от Шекспир, Чорбаджи Петко в „Първите“ и Рене Галимар в „Мадам Бътерфлай“.

Ролите му в телевизионни постановки са: „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и много други.

През 2007 г. актьорът отново изигра своята емблематична роля – тази на Дон Кихот в Народния театър в гостуващия мюзикъл „Дон Кихот – човекът от Ла Манча“ под режисурата на Димитър Шарков.

Филмова кариера

Изпълнил е общо над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: „Господин Никой“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979).

Той дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма „Тревога", а след това изпълнява все централни роли в „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и мн. др.

Няколко поколения помнят Коста Цонев с ролята на Емил Боев, донесла му изключителна популярност във филмите „Господин Никой“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, които са създадени по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване.

В „Сватбите на Йоан Асен“ се снима в две роли, тъй като му се налага да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен, а изпълни и ролята на царския брат Александър.

Участвал е и в почти всички телевизионни сериали през миналия век: „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.

Последният филм с негово участие е „Шантав ден“ от 2004 г. на режисьора Силвия Пешева, в който си партнира с актрисата Весела Казакова.

Член на СБФД

Награди

През 1976 г. е удостоен със званието Народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. Носител на наградата „Аскеер“ през май 2011 г. за цялостно творчество.

Политическа кариера

През 2001 г. започва политическата му кариера по покана на Симеон Сакскобургготски. Влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия 40-ото Народно събрание. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век " (отличие).

Книги

През 2001 г. Коста Цонев издаде мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.

Семейство

Първа съпруга – Анахид Тачева. Имат две деца Димитър и дъщеря Теодора.

Втората му съпруга е Елена Цонева, с която живее 26 години, до последния си дъх.

Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.

„Коста Цонев е цяла епоха“, каза министър Вежди Рашидов, когато връчи отличието „Златен век“ /2011 г./ на съпругата му Ели Цонева.

Умира на 25 януари 2012 година в София.

Отличия

Заслужил артист (1969).

Народен артист (1976).

Орден орден „Стара планина“ (1999).

Награда на СБФД „за актьорско майсторство“ за филмите „Година от понеделници“ и „Басейнът“ (1977).

Диплом „за мъжка роля“ за (бизнесмена Гарет) в „Парижка драма“ (Киев, СССР).

Димитровска награда.

Театрални роли

Жак („Както ви се харесва“ от Уилям Шекспир)

Дон Жуан („Каменният гост“ от Пушкин)

Крал Ричард („Ричард III“ от Уилям Шекспир)

Дон Кихот („Човекът от Ла Манча“)

чорбаджи Петко („Първите“)

Георги Димитров („Червено и кафяво“ от Иван Радоев)

конят („Историята на един кон“)

Мекли ножа („Опера за три гроша“ от Бертолд Брехт)

(„Майстори“)

(„Старчето и стрелата“)

„Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)

ТВ Театър

В неделя Господ си почива… (1990) (Стефан Цанев), 2 части

„Краят на света“ (1989) (Артър Копит)

„Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Алеко Богориди

„Делото „Опенхаймер““ (1987) (Хайнер Кипхарт), 2 части

„Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – Св. Антоний

„Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли)

„Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части

„Чаша вода“ (1985) (Йожен Скриб)

„Бразилска мелодия“ (1984) (Богомил Райнов), 2 части

„Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части

„Старчето и стрелата“ (1982)

„Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части

„Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев)

„Историята на един кон“ (1980) (Лев Толстой) – коня

„Безумният Журден“ (1980) (Михаил Булгаков)

„Събота 23-та“ (1977) (Стефан Цанев)

„Две измерения на един ден“ (1977) (Атанас Коковски)

„Хладилник с педали“ (1975) (Веркор и Чоронел)

„Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман)

„Севилският бръснар“ (1974) (от Пиер дьо Бомарше), мюзикъл - Дон Базил

„Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)

„Скъперникът“ (1972) (Молиер)

„Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)

„Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)

„Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес) – Дон Кихот

„Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)

„Кучешка огърлица“ (1968)

Озвучаване[редактиране | редактиране на кода]

ГодинаФилмиРоля

1979Бариератаозвучава Инокентий Смоктуновски в ролята на Антони Манев

1975Осъдени душиозвучава Ян Енглерт в ролята на отец Рикардо Ередия

1973Най-добрият човек, когото познавам!озвучава Владимир Смирнов в ролята на Михаил

1969Иконостасътозвучава Димитър Ташев в ролята на Рафе Клинче

Филмография

2007Размени – („Trade Routes“)САЩ / БългарияАлександър Георгиев

2004Шантав дендядото

1997Рекет – („Il Racket“)
Гражданинът въстава – (2 заглавие)6Италия

1993КръговратИван Димовски, началника на пощата

1993Жребият7Скарлатов-баща / Борис Скарлатов

1993Жребият2Скарлатов-баща / Борис Скарлатов

1992Куче на пътя – („Un chien sur la route“)Швейцария / Югославия / ГерманияСимеон Бойович

1991Удавникът

1990Индиански игриАнгел

1990Немирната птица любовсвидетелят

1990Бащи и синове5Христо Алданов

1990Племенникът чужденецнепознатият

1989Три срещи със загадъчното3лаборантът Алексиев

1989Разводи, разводи...6 нов.Цецо Петров, съпругът на Мария (в 3-та новела: „Свидетелят“)

?Рождество Христово

1988Сляпа съботаКоста Цонев

1988Неизчезващите5Христо Алданов

1988Чичо кръстникбащата

1988Вчерабащата на Вера

1987История с куче без куче

1987Време за път5инженер Христо Алданов

1987Дом за нашите деца5Христо Алданов

1987Спасението на „Надеждичка“ – („Porwanie“)Полша / БългарияНиколов, бащата на Пламена

1987Небе за всичкигенералният директор на авиокомпанията

1987МечтателиГеорги Живков

1986ЕшелонитеДимитър Пешев

1985В навечерието – („Накануне“)2СССР / БългарияРендич

1985Последният езичникКлимент Охридски

1985По следите на капитан Грант – („В поисках капитана Гранта“)7СССР / БългарияЕтцел, издателят на Жул Верн

?Може би утре, може би никога2Хейзуз Чийс

1985Горски хораханджията Жельо Гърбуна

1985Тази хубава зряла възрастРумен Илиев

1985Борис I2Климент Охридски

1984Последната възможностКоста, народния артист /
Дон Кихот

1984В името на народа8Антов

1984СпасениетоНикола Бакърджиев

1983Голямата игра – („Большая игра“)6СССР / БългарияЕдуърдз, сенатор на САЩ

1983Последната възможност

1983Парижка драма – („Парижская драма“)СССРФранк Гарет

1983Семейство Карастоянови – („Карастояновы“)4СССР / България

1983Фалшификаторът от „Черния кос“3Иван Бонев – „Лорда“, печатар

1982Царска пиесаАлександър Цанев / първият съветник на царя

1982Почти ревизия4инженер Вакрилов

1982Кристалиакадемик Абаджиев

1981Изповед

1981УдарътПринц Кирил

1981Милост за живитепрофесор Андрей Хайдутов

1979Сами сред вълци5генерал Константин Лукаш, началник-щаб на армията

1979Тайфуни с нежни имена3разузнавачът Емил Боев / Пиер Лоран, счетоводител

1978По дирята на безследно изчезналите4генерал Русев

1978Умирай само в краен случай2разузнавачът Емил Боев

1978Юлия Вревска – („Юлия Вревская“)2България / СССРстарият въстаник

1978Адиос, мучачосВасил

1977БасейнътАпостол

1977Година от понеделнициАнтон Стаменов

1976Допълнение към закона за защита на държаватаЙосиф Хербст

1976Реквием за една мръсница2разузнавачът Емил Боев (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“)

1976Изгори, за да светиш7България / Италия / СССР / ГДРПавел

1976Над Сантяго вали – („Il pleut sur Santiago“)България / Франция

1975БунаАпостол

1975Магистралаглавният инженер

1975Сватбите на Йоан Асен2Александър / Йоан Асен

1974Бразилска мелодия2следователя Антонов

1974Баща ми бояджиятабащата Андреев, учител по история

1973Голямата скукаСеймур, Уилямс

1973Голямата победаголемият брат Бонев

1972ГлутницатаКалинов

1971Няма нищо по-хубаво от лошото време2Евънс

1971Необходимият грешникадвокатът Иван Асенов

1971Демонът на империята10отец Матей Преображенски

1971Гневно пътуванепрофесор Вълев

1970Откраднатият влак – („Украденный поезд“)СССР / България(участва в песента: „Пройдут эшелоны временни“)

1970Изповед

1969 – 1971На всеки километър26полковник Джон Т. Пърси (във 2 серия: „Двете китари“ – 1969, 16-а)

1969Господин НикойЕмил Бобев

1969Един снимачен ден(глас зад кадър)

1969Свобода или смъртПеро македонеца

1967Привързаният балон(гласът на балона)

1965Грамофон и маслини за моите приятели

1965 – 1974Произшествие на сляпата улица - Прилепите летят нощем5

1963Смърт нямаМладенов

1962Златният зъбкапитан Луков

1961Нощта срещу 13-имайор Андрей Панов

1961Бъди щастлива, Ани!България / СССРБоян

1960Бедната улицаПетър

1960В тиха вечеркапитан Дичевски

1959Командирът на отрядаДаньо, командирът на партизанския отряд

1958Любимец №13шофьор на тролей

1958Сиромашка радостЛазар „Дъбака“

1956Димитровградци

1956Утро над родината

1951Тревоганемски офицер

„Кой е този Коста Цонев ?“ (2009) – документален

„Апостол Карамитев“ (2009) – документален

Библиография

Коста Цонев, Моите жени, моите роли. С., Ню Медиа Груп, 2007, 422 с.

Коста Цонев, Дон Кихот от Красно село

КОСТА ЦОНЕВ

    Социални мрежи